Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (13)

13.

Слънцето светеше в очите ми, май бях забравил да дръпна щорите. Дюшекът беше целият на буци. Всичко ме боли, боли…

Отворих очи и видях, че лежа на златист пясък до брега на бронзово море. Оловносиво небе и сиви вълни, които с глух тътен се втурваха към плажа. Нямаше птици, лодки, деца с кофички и красавици в бански костюми. Само аз и вечното море.

Уви, познат пейзаж. Бях се върнал на Брега на Динозаврите. Слънцето току-що бе изгряло и едва-едва огряваше нараненото ми тяло.

Когато седнах и се подпрях на ръце, нещо с трясък падна до мен. Тинята по панталоните ми беше изсъхнала и залепнала по краката ми. Свих коляно и извиках от болка. Дрехите ми изпукаха и от тях започнаха да се отронват късчета засъхнала кал. Целият бях покрит с тънка коричка, като скарида в тесто. Лицето ми също бе цялото в кал. Внимателно започнах да я махам, както се бели яйце, изчистих бузите, но най-трудно ми беше с очите. Опитът ми да се освободя от нея доведе до печален резултат.

— Виждам, че вече сте се събудили — чух бодър глас зад гърба си.

Изстъргах калта от ушите си и чух стъпки по пясъка.

— Престанете да си бъркате в очите — каза тя рязко. — По-добре идете долу и се измийте.

Намръщих се, застанах на четири крака и внимателно се изправих. Жената ме хвана за лакътя — малко плахо, както ми се стори — и тръгна. Последвах я, препъвайки се в пясъка. Слънцето жареше през ресниците, шумът на прибоя се усилваше. След известно време почувствах вода до краката си. Жената ме пусна, аз направих няколко крачки и се потопих в топлата вода. Изсъхналата кал отново се превърна в слузеста каша, излъчваща ужасно зловоние. Криво-ляво измих косата си, изтърках лицето и отново прогледнах. Свалих ризата си, натежала от кал, и я натопих — остави тъмно петно в бледозелената вода. От раните по ръцете ми течеше кръв. Кокалчетата на пръстите ми бяха разранени и солената морска вода ги щипеше като киселина. Забелязах, че гърбът на ризата ми е целия в прогорели дупки. Внезапно небето почерня и се изпълни със сияещи въртящи се точки…

Някой се приближи към мен, хвана ме и ме изтегли от водата. Явно бях започнал да потъвам, без да усетя. Закашлях се и се отпуснах, докато ме теглеха към брега. Когато почувствах пясъка под краката си, коленете ми се подгънаха и паднах. Започнах да тръскам глава, за да прогоня острия, идващ изпод черепа ми, звук.

— Съжалявам, не знаех, че сте ранен. Целият ви гръб е в изгаряния. Какво се е случило? — гласът се носеше някак отдалеч и ту се усилваше, ту отслабваше.

— Разхождах се по една горяща палуба — казах безгрижно, но думите ми прозвучаха като неразбираем брътвеж. Видях пред себе си стройни женски крака в изящни кожени ботушки, дълги бедра и бяла, някога чиста риза. Намръщих се отново, за да й покажа колко много ме боли, и подпирайки се на една ръка се изправих…

— … оставих ви навън цялата нощ… първа помощ… можете ли да ходите?… Не е далеч оттук…

Твърдите нотки в гласа й изчезнаха и той ми се стори странно познат. Обърнах се, присвих очи заради слънцето и погледнах към съчувственото й лице. Пулсът ми се ускори.

Това беше Лайза.