Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (16)

16.

Мелия чакаше в палатката. Беше облечена в лека нощница от две части и стоеше до разгънатото походно легло. Погледът й се рееше някъде над главата ми, а лицето й бе студено и отчуждено. Приближих се до нея, докоснах с ръка талията й и усетих под тънката материя копринената мекота на кожата й. Мелия се напрегна. Продължих да движа ръцете си нагоре и когато докоснах гърдите й, я привлякох към себе си. Тя се противи малко, но после се отпусна и дори се увлече. Леките като пух коси докоснаха лицето ми. Притиснах я толкова силно, че тя почти не можеше да диша.

Внезапно Мелия се изскубна и се обърна с гръб към мен.

— Какво чакате още? — с пресекващ глас попита тя.

— Може би е по-добре да го отложим? Скоро ще се стъмни.

— Е и? — подхвърли Мелия саркастично. — По-романтично ли ще стане?

— Не знам. Може би.

— Ще ви припомня, ако сте забравили, господин Рейвъл, че между мен и вас не съществува нищо. Постъпваме така само защото е необходимо.

— Не говорете от мое име, Мелия.

— Говоря това, което мисля!

Тя се обърна. Лицето й бе почервеняло, а очите й блестяха.

— По дяволите, да не губим повече време — процеди през зъби Мелия.

— Разкопчайте си блузката — тихо произнесох аз.

Тя ме прониза с поглед.

— Направете каквото ви казах, Мелия!

Известно време тя ме гледа неразбиращо, след което насмешливо изкриви устни.

— Достатъчно! — не издържах и избухнах. — В края на краищата идеята е ваша, госпожичке, а не моя. Не съм ви принуждавал за нищо. Но не би било зле да разберете същността на това, което става, ако не искате вашата велика саможертва да отиде напразно, физическата близост не е някаква магическа съставка. Важен е психологическият контакт, взаимното разбиране, единството на две индивидуалности. Тяхното пълно сливане е не по-малко важно от сливането на телата. А самият сексуален контакт е само средство за пренасяне. Ако вие го възприемате като изнасилване, можете да изхвърлите от главата си всякаква надежда за благополучен изход.

Тя затвори очи, въздъхна дълбоко и ме погледна. Миглите й бяха влажни, а очертанието на устните й стана по-меко.

— Аз… простете. Прав сте, но…

— Замълчете, разбирам ви. Представяли сте си първата брачна нощ съвсем различно.

Взех меката й, гореща и отмаляла ръка.

— Обичали ли сте някога, Мелия?

Тя премигна и в очите й съзрях искрица болка.

Лайза, Лайза…

— Съсредоточете се. Спомнете си как е било… Представете си, че… аз — това е той.

Тя затвори очи. Дългите й мигли едва потрепваха. Вените й се открояваха върху нежната кадифена кожа — беше гладка и гореща. Нежно прекарах ръка по шията, след това по раменете. Бавно смъкнах презрамките, нощницата се плъзна надолу и се задържа върху извивката на гърдите. Ръцете ми се спуснаха още по-надолу и след като свалих леката материя, обхванах гърдите й с длани. Тя въздъхна дълбоко и устните й се разтвориха. Ръцете й се отпуснаха и нощницата се плъзна на пода. Когато я прескочи и се притисна към мен, за миг зърнах тънката талия и плавната извивка на бедрата. Тя неуверено се протегна към копчетата на ризата ми, разкопча ги и я свали. След това откопча колана и, падайки на колене, свали останалите ми дрехи. Взех я на ръце и я отнесох до походното легло. Галех високите й стегнати гърди, горещото й тяло, опитвайки се да го обхвана цялото в страстна прегръдка. Тя потрепери и се притисна към мен. Устните й се отвориха, миглите леко се повдигнаха и видях блуждаещите сластни очи. Целунахме се жадно. Аз силно се протегнах напред и бедрата й се притиснаха към моите. Движехме се като едно цяло.

Времето и пространството изчезнаха. Тя потъна в обятията им, запълни целия свят, обзе ме чувство за красота, радост и наслада, която нарастваше, повдигаше се на високия гребен на непоносимия възторг, стоварваше се като огромна вълна, след което забавяше ход, замираше, падаше и се разтваряше в тихия нощен океан на живота…