Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (12)

12.

Летях надолу в пълна тъмнина. Падането продължи не повече от секунда. Преди да успея да осъзная каквото и да било, пльоснах в някаква топла, воняща гъста кал. Потънах и веднага изплувах, задъхвайки се от отвращение. Мятайки се в гъстата тиня, аз се опитах да плувам и с мъка се задържах на повърхността. След това легнах по гръб и като движех ритмично ръце, се опитах да поема въздух. Очите ми бяха като запечатани от нещо лепкаво. Вонята беше такава, че бих могъл да я нарежа на парчета и да я продавам като линолеум. Плюех, кашлях, шляпах в калта, докато ръцете ми не докоснаха дъното. Спънах се в него и запълзях на четири крака, като безуспешно се мъчех да освободя очите си от вонящата гадост. Опитах да се изкатеря нагоре, но се подхлъзнах, паднах назад и отново потънах в блатото.

Следващия път бях по-внимателен. Насочих се напред, като опирах по-голямата част от тялото си в гъстата кал, и се измъкнах на сухо място. Пълзях опипом, подхлъзвах се в тинята и се задъхвах от гадните изпарения. Отново и отново опитвах да се изкача нагоре, но все се озовавах на дъното. Тялото ми се умори, организмът ми искаше почивка, а нямаше за какво да се заловя. За секунда да спра и блатото ме дръпваше надолу. Представях си как бавно потъвам в лепкавата тиня, как се задушавам, дробовете ми се изпълват с тази гадост, гибелта и постепенното разложение…

Обхвана ме паника. В отчаянието си изкрещях.

И моят вик бе чут.

— Ей, вие, там долу! Престанете да се мъчите. Ще ви хвърля въже. — Гласът беше женски, да не кажа женствен, и долиташе някъде отгоре. Прозвуча ми по-нежно и от ангелски хор. Опитах да отговоря с бодър и небрежен глас, но само изхриптях нещо неразбираемо. Ярък лъч светлина премина по клокочещата черна повърхност и спря върху лицето ми.

— Стойте спокойно! — заповяда гласът.

Светлината се отклони, описа окръжност и се върна. Нещо със свистене разсече въздуха и пльосна в кишата недалеч от мен. Аз се раздвижих и напипах дебело около пръст и покрито със слуз въже.

— В края има примка. Пъхнете си крака и ще ви измъкна.

Въжето се изплъзна от ръката ми. След като отново го намерих, напипах възела. Още един път потънах под водата, докато се опитвах да надяна примката, но накрая успях. Въжето се опъна, изтегляйки ме от блатото. Вкопчил се в него, тръгнах нагоре по склона. Придвижването беше бавно. Ярд. Още един. Още половин метър. Наклонът вече превишаваше трийсет градуса. Притиснах се здраво към склона. Още едно усилие и чух триенето на въжето в скалата. Ръцете ми се натъкнаха на ръб. Хванах се за него, свих коляно, прехвърлих се от другата страна и пропълзях по мокрия пясък. В този момент паднах и загубих съзнание.