Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (29)

29.

— И така, съгласни ли сте? — попита карга.

Стоеше прав, разперил ръце към заобикалящите ни стотици квадратни километра стомана. На фона на черното небе се издигаха грозните силуети на островърхи метални здания.

До нас безшумно спря малка кола. След като се качихме, тя потегли, бързо набирайки скорост. В лицето ни лъхна неприятния мирис на машинно масло. Небостъргачите се приближаваха бързо. Мелия стоеше като мумия.

Излетяхме като стрела под високите здания, машината рязко изви и се изкачи на полегатата бетонна пътечка за коли. Мелия се хвана за мен в желанието си да намери подкрепа, но аз отдръпнах ръката си.

— Отпусни се — посъветвах я. — Настани се удобно и се поклащай в такт с движението, като чувал с картофи.

Острите завои следваха един след друг. Внезапно пътят стана прав и ние навлязохме в тунел. Малко по-късно се озовахме на широка тераса, разположена високо над равнината. Колата се плъзна по края й, спря и ние слязохме. Нямаше парапети. Каргът ни заведе до един много тесен мост, обгърнат от пълна тъмнина. Мелия направи крачка назад.

— Ще можеш ли да минеш? — попитах аз.

— Съмнявам се. Не, не мога — прошепна тя, презирайки се за проявената слабост.

— Добре, затвори очи и си мисли за нещо приятно — казах и я взех на ръце. За миг тя се напрегна, но после се отпусна в обятията ми. — Точно така, скъпа.

Каргът не ни изчака и аз бързо тръгнах след него в мрака. Пътят се оказа дълъг. Стараех се да не мисля за хлъзгащите се подметки, влагата, стърчащите пирони и пропастта под мен.

Изведнъж в мрака се появи осветена врата. Вперих поглед в нея и се помъчих да си представя, че вървя по широк булевард. Самовнушението помогна. Добрах се до вратата и след като направих няколко крачки навътре, пуснах Мелия. Чак тогава спрях да треперя.

Намирахме се в уютна стая с дебел тъмнокафяв килим и полирани мебели от червено дърво със сребърна и медна украса. Имаше и камина, иззидана от камъни. Усещаше се аромат на кожа, бренди и тютюн.

— Тук ще се чувствате удобно — каза каргът. — В килера има достатъчно храна, а в библиотеката и фонотеката ще намерите заглавия според вкуса ви. Има вана, сауна, малък гимнастически салон, богат гардероб за всеки от вас и широко легло, конструирано по специален начин.

— Тук ще се чувствате удобно… — повтори каргът, но сега прозвуча повече като въпрос.

Мелия отиде до масата и докосна изкуствените цветя, поставени в голяма грубо изработена ваза, приличаща на урна.

— А имаме ли право да се чувстваме по друг начин? — попита тя и пресилено се изсмя.

— Предполагам, сега искате да си починете и да съберете сили. Всички инструкции ще получите утре. — Каргът се обърна и тръгна към вратата.

— Стойте! — извика Мелия с глас, който наподобяваше месарски нож, разсичащ кокал. — Нима си мислите, че можете ей така да си отидете, без обяснение, да чакаме неизвестно какво?

— Ще ви информират за всичко, когато дойде времето.

— Аз искам да бъда информирана сега!

Каргът я изгледа с поглед на котарак, припичащ се на слънце.

— Защо се безпокоите, мис Гейл? Честна дума, нямате никакви основания. Вашата задача ще бъде съвсем проста и безболезнена.

— За вас работят стотици хора. Защо сме ви нужни точно ние?

— Не хора, а каргове — снизходително я поправи той. — А предстоящата задача, за нещастие, не може да бъде изпълнена от неорганични същества.

— И какво от това?

— Мисията на Окончателната Власт е да основе темпорално стабилни зони в относителния хаос, породен от прибързаната намеса на човека в ентропийния контур. За целта трябва да се изберат тези времеви линии, които имат висока степен на енергоемкост, за да продължат темпоралната тъкан на Окончателната Власт. До този момент не можахме да създадем такива уреди, които да направят достоверни измервания. Само органичните същества притежават тази способност, която е слабо изучена, но с нейна помощ хората непосредствено възприемат силата на континуума.

Задачата може да бъде изпълнена най-лесно от двама тренирани души, единият от които заема позиция в стандартно ентропийно обкръжение, както бих го описал аз, докато в същото време другият се внедрява в алтернативната среда. Каквото и да било отслабване на личното излъчване на изпитвания, веднага се усеща от партньора му и се регистрира в главната картотека. По този начин ние можем да направим точна таблица, от която да се ръководим при избора на контактни темпорални нишки.

— Нещо като канарчета в мина. Ако канарчето опъне крака, бягайте в скривалището — вметнах аз.

— Не е толкова мрачно, господин Рейвъл. Изпитваният веднага ще бъде върнат — не бих рискувал толкова ценна собственост.

— Ти си истински хуманист, карг. И така, кой ще тъгува за вкъщи?

— Ще се редувате. Първоначално ще изпратим г-н Рейвъл в полето, а мис Гейл ще бъде контрола. След това ще си смените местата. Това удовлетворява ли?

— Тази дума не е най-подходящата.

— Предполагам се шегувате. Във всеки случай, надявам се на честното ви сътрудничество.

— Не сте ли прекалено самоуверен? — попита Мелия.

— Не мисля, мис Гейл. В противен случай ще се избавя от вас по максимално болезнен начин. Този въпрос вече сме го обсъждали с г-н Рейвъл.

Каргът обяви това като пожарникар, забраняващ да се пуши в леглото. Тя ме погледна с нещо средно между укор и молба.

— На него не му пука какво ще стане с мен. Не му пука…

Тя се запъна, но карга не забеляза.

— Не ставайте глупава. Много добре ми е известна страстта на г-н Рейвъл към Лайза — той ме погледна многозначително.

— Но… аз не съм Лай… Тя прехапа език, миг преди да я прекъсна. — Разбирам — завърши Мелия.

— Така си и мислех — отвърна каргът.