Метаданни
Данни
- Серия
- Кейлъб Руни (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Chef, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Денева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2022 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Макс Дилало
Заглавие: Готвачът
Преводач: Ирина Денева — Слав
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Анишър, „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Ропринт“ ЕАД, София
Излязла от печат: 28.09.2019 г.
Редактор: Габриела Кожухарова
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-2331-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11700
История
- — Добавяне
Глава 59
Преглъщам страха си, преди да ме задави, влизам в бензиностанцията и спирам пред една колонка — онази, която е най-близо до групичката.
Още преди да изключа двигателя, виждам как двамата, застанали на стража, се напрягат и разменят няколко думи. Приемам, че обсъждат как да подходят към неочакваната ми поява.
Започвам да тършувам из боклуците, струпани в конзолата между двете предни седалки — кламери, салфетки, пакетчета захар, запалка „Бик“, монети, стари касови бележки — и вземам каквото ми трябва.
След това излизам небрежно и заставам пред колонката. С крайчеца на окото си забелязвам един от мъжете да се приближава.
Дланите ми започват да се потят, но външно оставам невъзмутим. Изваждам си портфейла и пъхам кредитната си карта в съответния процеп на колонката. Откачам маркуча, натискам спусъка на дръжката, за да потече бензинът, и щраквам щифта, който задържа маркуча в тази позиция.
— Ей — изгрухтява мъжът. — Нямаш работа тук. Затворено е.
— Какво каза? — питам с дружелюбна незаинтересованост.
Без да се взирам прекалено настойчиво, успявам да го огледам: бял, на около трийсет и пет, бръсната глава, проскубана черна брада, няколко липсващи зъба, врат, изпъстрен с плетеница от татуировки. Не е от типа, с който бихте пожелали да пратите дъщеря си на абитуриентския бал.
— Казах, че е затворено — повтаря той. — Махай се оттук.
— Просто наливам малко бензин — казвам и му обръщам гръб.
— Не ме чуваш, приятел — настоява онзи. — Качвай се в колата и се махай. Веднага.
— Само секунда, почти съм готов.
— Казах веднага. Ако се наложи да повтарям пак, ще трябва… Какво е това, по дяволите?
Мъжът свежда поглед към краката си… и установява, че е стъпил в разрастваща се локва от кехлибарена течност: бензин.
Изобщо не наливах в резервоара.
Оставих горивото да тече по земята.
Освен това смачках всички стари хартии, които намерих в колата, на една стегната, леснозапалима топка.
Пускам все още капещия маркуч и се завъртам.
В едната си ръка държа хартиеното гюле.
В другата — запалката „Бик“.