Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Хората, които не го заслужаваха (28)

— Знаем ли коя е?

Себастиан стоеше на няколко крачки от разбитата врата и гледаше познатата вече до болка сцена. Младото момиче седеше, придържано от въже около гръдния кош точно под гърдите. Две страници тест, заковани на гърба му. Глупашка шапка на главата, лице към стената. Беше сигурен, че когато Урсула прегледа тялото отблизо, ще открие кръгла входна рана на челото.

— Още не — отговори Урсула, докато правеше оглед на мястото с помощта на две технически лица; естествено, покрусена от брутално прекратения живот на още един млад човек, но и доволна, че поне веднъж е първа на местопрестъплението.

Този път можеше лично да направи техническия оглед.

— Той ускорява темпото — отбеляза тя и за момент отмести очи от фотоапарата си към Себастиан. — Почти седмица между първото и второто, три дни до следващото.

— Да.

— Може би тъй нареченият cooling off period намалява.

— Нашият човек няма cooling off period.

Той направи една крачка към най-близкия чин от задната редица в класната стая и свали стола, който беше качен отгоре. Урсула го изгледа и той спря, но после тя кимна леко. Себастиан седна, отпусна се на задните крака на стола и облегна гръб на стената. Пак се вгледа в момичето.

— Убийците, които убиват от вътрешна потребност, които изграждат фантазии, на които рано или късно вече не могат да устоят — те имат cooling off period — обясни Себастиан и усети, че мислите му се насочват към Били. — Усещат спокойствие след убийството, често преплетено със срам и угризения от стореното. После обаче потребността отново постепенно нараства, докато не могат повече да се въздържат. Статистически периодите на спокойствие стават все по-кратки и по-кратки. Нашият човек обаче…

Погледът му се спря върху листовете на голия гръб на момичето.

— Нашият човек не е воден от страст или потребност. Той убива, защото така иска, не защото е принуден.

Той замълча. Не заради драматичния ефект, а защото бързо прехвърляше наум всички случаи, по които бяха работили заедно през годините. Стигна до извода, че има доказателства за мисълта, която го споходи още при вида на първата жертва:

— Никога не сме срещали човек като него.