Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Хората, които не го заслужаваха (1)

Уважаеми господин Шелман,

От много години чета Вашите публикации. Отначало на хартиен носител, а от няколко години и в интернет. Невинаги споделям становищата Ви и се е случвало да не одобря както избора на тема, така и ъгъла, от който е поднесен репортажът; независимо от това обикновено откривам известно развлечение във Вашия продукт.

Сега обаче се чувствам длъжен да поставя този въпрос пред Вас в качеството Ви на главен редактор.

Защо в публикациите Ви се поощрява чистата идиотия?

Кой реши, че глупостта трябва да бъде приветствана и превърната не просто в норма, а в нещо желано и търсено?

Защо давате трибуна на личности, които не само не знаят през коя година е избухнала Втората световна война, но и не притежават елементарни познания по математика и са неспособни да формулират и едно смислено изречение? Личности, чийто единствен талант е да цупят устни за тъй наречените „селфита“ и чиято единствена заслуга е, че са се изложили публично, като са правили секс в някое от безбройните риалити предавания, които заливат телевизионните канали вечер след вечер.

В работата си срещам много младежи. Възпитани, интелигентни, съвестни и амбициозни. Млади хора, които участват в дебати, трупат знания, мислят критично и се образоват, за да изберат един ден интересна и стимулираща професия и да дадат своята дан за обществото. Младежи, които искат. Които могат.

На тях трябва да отделяте внимание. Тях трябва да давате за пример. Не безсърдечните, егоистични, вманиачени по външния си вид създания, които с металните халки по езика си и покритото си с вулгарни татуировки тяло пародират с ниската си интелигентност и несъществуваща обща култура.

Затова повтарям въпроса си и чакам отговор във вестника: Кой реши, че глупостта трябва да бъде приветствана и превърната не просто в норма, а в нещо желано и търсено?