Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (77)

74.

Историята вече се беше разчула.

Шоу беше включил телевизора на местна станция.

Тони Найт, съоснователят на „Найт Тайм Гейминг“, се е предал в централата на Съвместната оперативна група за тежки престъпления в Санта Клара. Найт беше издирван за разпит във връзка с отвличанията и убийствата, които тероризираха Силициевата долина през седмицата. Джеймс Фойл, другият основател на компанията и главен дизайнер на игрите, беше арестуван по-рано тази вечер…

Шоу изключи телевизора. Това беше всичко, което искаше да знае. Запита се какви ли разговори се водят в момента в кабинетите на силите на реда в щата Калифорния и във Вашингтон. Подозираше разгорещени думи, високо кръвно налягане и много разтревожени сърца.

В главата му все още отекваше гласът на Найт в бунгалото на поляната преди два часа, докато се беше втренчил в екрана на телефона на Шоу.

— Шегуваш се.

Шоу кимна към мобилния си телефон.

— Утре сутринта в шест това ще бъде качено в интернет и изпратено на петдесет вестника и новинарски сайта в целия свят.

Един милион долара награда за информация за местонахождението на Алтъни (Тони) Найт, издирван за убийство, отвличане, нападение и заговор в Калифорния.

Отдолу имаше снимки на Найт — някои обработени с „Фотошоп“, за да го представят с променен вид — и допълнителна информация за него, която да помогне за издирването му. Имаше детайли и как ще бъдат получени за наградата.

— Не… Не разбирам. Кой предлага наградата? Не е полицията. Те се съгласиха… — Найт млъкна. Вероятно реши, че е най-добре да не хвърля светлина върху сделката, която е сключил.

— Аз я предлагам — заяви Шоу.

— Ти?

Шоу лично финансираше наградата чрез една от фирмите си. Когато казваше, че изкарва прехраната си, като търси награди, по-точно беше да го перифразира, че изкарва част от прехраната си с награди. Колтър Шоу имаше и други ресурси.

— Нека ти обясня нещо, Найт. Веднага щом обявата стигне до новините, стотици хора ще тръгнат да те търсят. В целия свят. Където и да мислиш да отидеш. Няма договор за екстрадиране? Това не означава нищо. Все някой наемник ще те открие, ще те върне нелегално в Съединените щати и ще поиска парите. Срещал съм доста от тези хора и те не са най-любезните, с които може да си имаш работа. За толкова много пари, някои ще си помислят, че си плячка. И въпреки че в обявата не пише „жив или мъртъв“, те го тълкуват по този начин. Ще прекараш всяка минута на всеки ден до края на живота си, озъртайки се през рамо.

Найт погледна възмутено безпомощните си телохранители.

— Само аз мога да спра обявата да не бъде качена в интернет — добави Шоу. — Ако с мен се случи нещо, в шест часа сутринта светът ще научи за нея.

— Мамка му.

— Имаш приятели на високи позиции, Тони. Твои клиенти. Щом могат да прекъснат временно разследването, ще могат да препоръчат и присъда. Нещо по-малко от доживотна. А сега, остави телефона.

Найт прочете имейла още веднъж и остави айфона на масичката.

— Отстъпи назад — заповяда Шоу и след като мъжът се подчини, прибра телефона в джоба си. — Шест сутринта. Ти си на ход.

Шоу излезе заднишком от бунгалото, наведе се да се увери, че телохранителят на земята е добре, и хукна обратно към отсрещната страна на поляната, към мотоциклета си.

Сега излезе навън, закрепи ямахата отзад на кемпера и се върна вътре. Точно когато влезе, телефонът му иззвъня и той погледна екрана.

Очакваше обаждане от този номер, но се изненада, когато чу кой се обажда.

— Колтър? Дан Уайли е.

— Дан.

— Хей, хората наричат ли те Колт?

— Някои.

— Знаеш ли, че „Колт“ е марка револвери?

— Чувал съм. — Като този, който в момента беше под дюшека му.

Шоу погледна през прозореца към тъмносивите следи, които колата на Мади беше оставила по Гугъл Уей. Представи си я, когато за пръв път я срещна в „Куик Байт“, и складира образа й в същото кътче, където пазеше образите на Марго Келър. Той затвори вратата.

— И така, имам добра новина. За Тони Найт. Рон Къмингс — помниш ли го?

— Да.

— Той ме помоли да ти се обадя и да ти кажа.

— Продължавай.

— Помислих, че ще искаш да я чуеш. Ние от Оперативната група имахме разгорещен спор с федералните за операция за издирването на Найт.

— Така ли?

— Да. И никой не стигаше доникъде. И после, кой мислиш, че влезе в офиса ни и се предаде?

— Найт?

— Точно така. Арестувахме го за убийство, отвличане и, любимото на всички, заговор. Никой не знае защо се предаде, по дяволите.

— Да, добра новина. — Шоу не се изненада, че Къмингс е възложил на Уайли задачата да му се обади. Комисар Къмингс от Съвместната оперативна група за тежки престъпления искаше да се дистанцира от всички неща, свързани с Найт. Шоу се запита дали срещата в „Куик Байт“ не е била начин Къмингс да му намекне да поеме нещата в свои ръце, въпреки че категорично го предупреди да не го прави. Шоу определи петдесет на петдесет процента на тази вероятност.

— А, и още нещо — каза Уайли. — Получаваме информация от криминалистите. И аз анализирах балистиката. Куршумите, които са убили Кайл и са ранили Ладона, са изстреляни от един и същи пистолет, глокът, който намерихме във Фойл. Но гилзите, които криминалистите от градската полиция извадиха от стената и дървото до твоя кемпер вчера, са от пистолет „Берета“. Четирийсети калибър. Откри ли някакво друго оръжие, което Фойл може да е имал?

Бирената бутилка спря на половината разстояние от устата на Шоу.

— Не, Дан. Не съм… Трябва да затварям. Ще поддържаме връзка.

Той затвори, преди Уайли да успее да каже нещо.

Много се съмняваше, че Фойл е имал друг пистолет. И дори да е имал, защо би сменил оръжията?

Не, снощи в кемпера беше влизал някой друг.

Шоу се втурна към шкафчето с подправките, отвори го и пъхна ръка между бурканчетата със салвия, риган и розмарин.

Пистолетът му „Глок“ вече не беше там. Беше взет, докато Шоу беше навън и прикрепяше ямахата за кемпера.

Той чу, че вратата на спалнята му се отвори. Обърна се и видя точно онова, което очакваше да види. Неканеният гост пристъпи напред. В ръката си държеше пистолет „Берета“.

Онова, което обаче Шоу не очакваше да види, беше, че посетителят му е мъжът от Оукланд — Гризача, онзи, който разнасяше коктейл „Молотов“ и явно се готвеше да извърши престъпление от омраза, да изгори графитите, изрисувани в чест на политическа съпротива в миналото. Но Шоу разбра, че сега мисията му е съвсем различна.