Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (31)

29.

Шоу подкара бързо обратно към кемпера си. Внимаваше за ченгета, но в момента не го беше грижа дали ще го глобят.

Втурна се в кемпера, влезе в интернет и започна да търси.

Изненада се, че не след дълго намери онова, за което се надяваше. И резултатите бяха много по-добри, отколкото очакваше. Той се обади на Съвместната оперативна група за тежки престъпления и поиска да говори с Дан Уайли.

— Съжалявам. Детектив Уайли не е на разположение в момента.

— А партньорът му?

— И детектив Стандиш не е тук.

Отговорите на жената на рецепцията в СОГТП ставаха познати като гласа й.

Шоу затвори. Щеше да постъпи като преди — да отиде лично в централата на Оперативната група и да настоява да говори с Уайли или Стандиш, ако някой от тях е там. Или с комисар Къмингс. Реши, че при всички случаи е най-добре да се срещне лично с някой от тях. Щеше да бъде необходимо убеждаване, за да накара полицаите да приемат новата му хипотеза.

Разпечата купчина документи, плодовете на проучването му, и ги пъхна в чантата с лаптопа си. Излезе навън, заключи вратата и тръгна надясно, където беше паркирал шевролета. Стигна до изводите за електричеството и водата и се вцепени.

Сивият нисан алтима беше блокирал взетата му под наем кола. На шофьорското място нямаше никого и вратата беше отворена.

Върни се в кемпера и вземи оръжието си.

Шоу пусна чантата с лаптопа, завъртя се, извади ключовете и закрачи към вратата на кемпера.

Имаше три ключалки. Най-бързият начин да ги отключи беше бавно.

Никога не бързайте, колкото и спешно да е.

Шоу така и не стигна до последната ключалка. На двайсетина крачки пред него, от сенките между кемпера му и мерцедеса до него, излезе човек, който държеше пистолет „Глок“. Беше шофьорът на нисана. Да, жена. Афроамериканка. Косата й беше завързана на опашка, която Шоу беше видял на силуета. Беше облечена с масленозелено бойно армейско яке, каквито предпочитаха бандитите, и карго панталон. Очите й бяха свирепи. Тя вдигна пистолета и го насочи към Шоу.

Той прецени, че няма какво да направи срещу пистолет, който е на осем крачки разстояние от него и е в ръката на някого, който явно знае какво да прави с оръжието.

Шанс да се сбият: два процента.

Шанс да се измъкне с преговори: нямаше представа, но по-голям.

И все пак понякога се налагаше човек да взима безумни решения. Борецът в него смъкна центъра на тежестта си и се запита колко ще може да се приближи, преди да се строполи мъртъв на земята от изстрел в торса. В края на краищата, с пистолет трудно се произвеждат смъртоносни изстрели. И след това си спомни, че ако това е похитителката, тя беше убила Кайл Бътлър с един изстрел в главата от много по-голямо разстояние.

Жената с безмилостното лице присви очи, пристъпи към него и раздразнено заповяда:

— Легнете на земята! Веднага!

Не беше „легнете или ще ви застрелям“, а „легнете, пречите ми, по дяволите“.

Шоу се просна на земята.

Тя хукна и мина покрай него, вперила очи в редицата дървета, която отделяше къмпинга за каравани от тих път, и насочила пистолета в същата посока. Спря в края на алеята и надникна в гъстите шубраци.

Шоу стана и безшумно тръгна към вратата на кемпера си, изваждайки ключовете от джоба си.

Без да откъсва очи от храстите, стиснала пистолета с две ръце и готова да стреля, жената каза с рязък глас:

— Казах ви да легнете на земята.

Шоу приклекна и се наведе.

Тя навлезе в шубраците и прошепна:

— По дяволите.

След това се обърна и прибра оръжието си в кобура.

— Сега е безопасно — каза жената. — Може да станете.

Тя се приближи до него и бръкна в джоба си. Шоу не се изненада, когато жената показа полицейска значка. Онова, което не очакваше обаче, дойде после:

— Господин Шоу, аз съм детектив Ладона Стандиш. Трябва да поговорим.