Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (76)

73.

Докато караше прашния мотоциклет „Ямаха“ към входа на къмпинга за каравани „Уестуиндс“ в Лос Алтос Хилс, Колтър Шоу видя билборд, който не беше забелязвал дотогава. Беше на известно разстояние от къмпинга, може би колкото две футболни игрища, но големите черни букви на бял фон се четяха лесно: НАПРАВЕТЕ СИЛИЦИЙВИЛ СВОЙ НОВ ДОМ… ПОСЕТЕТЕ ВЕДНАГА НАШИЯ УЕБСАЙТ!

Само като си помислеше, че беше подозирал, че любителят на играчките е Шепнещият човек…

Той мина по Епъл Роуд. Навсякъде другаде по света името би се отнасяло за плода^[1]. Тук, в Силициевата долина, разбира се, то означаваше само едно нещо, което граничеше с религия — мултинационалната корпорация. Беше нещо като булевард „Ватикана“ или авеню „Мека“. Шоу зави надясно по Гугъл Уей, стигна до кемпера си и удари спирачки по-рязко, отколкото възнамеряваше. Изключи мотора и след малко свали каската и ръкавиците си.

Той се приближи до Мади Пул, която се беше подпряла на предната броня на колата си и пиеше бира „Корона“. Без да пророни нито дума, тя се пресегна в колата и извади още една бутилка. Отвори я с отварачка с триъгълен връх и я даде на Шоу.

Двамата вдигнаха бутилките един към друг за наздравица и отпиха.

— По дяволите. Спасил си още някого, Колт. Чух по новините.

Шоу погледна към кемпера и Мади кимна. Нощта беше студена. Той отключи вратата и двамата влязоха вътре. Шоу запали лампите и включи отоплението.

— Била е бременна. На теб ли ще кръсти бебето?

— Не.

Тя изцъка с език.

— Хей, това дупката от куршум от онази вечер ли е? До вратата?

Шоу се помъчи да си спомни.

— Не, отпреди това. На по-ярка светлина се вижда, че е ръждясала.

— Къде се случи?

Когато някой стреля по теб, веднага си спомняш къде е било, какво е било времето, часа и минутата и как си бил облечен.

Вероятно работата в Аризона.

— Аризона.

— Хмм.

А може би в Ню Мексико. Шоу не беше сигурен, затова не добави нищо повече.

Мади приглади тъмнолилавата си тениска, на която се виждаха само буквите АМА и отдолу — АЛИ. Тънкото й кожено яке закриваше другите. Беше обула протрити светлосини сандали и Шоу забеляза пръстен на средния й пръст, в червено и златисто. Беше ли там онази нощ? Не можеше да си спомни. Лампите бяха угасени.

Тя огледа кемпера. Докато вниманието й беше съсредоточено върху карта, закачена на стената до спалнята, която изобразяваше момент от експедицията на Луис и Кларк, Шоу бързо пъхна пистолета си на мястото му в шкафа с подправките.

— Не съм те питала, Колт. Защо се занимаваш с тези награди? Това е странен начин да си изкарваш прехраната. — Мади се обърна към него.

— Подхожда на характера ми.

— Не те свърта на едно място. Неспокоен си телом и духом. Е, получих съобщението ти. — Тя отпи голяма глътка от бирата си.

Настъпи тишина, ако не се броеше свистенето на колите по магистралата, което се чуваше дори тук вътре. Движението в Силициевата долина никога не спираше. Шоу си спомни „Дворът“ в безветрени дни. Хиляда акра, изпълнени с прилепчива тишина, която можеше да бъде обезпокоителна като ръмжене на планински лъв. Той забеляза, че пръстите на лявата ръка на Мади, свободната й ръка, потрепват. И после осъзна, че всъщност пишат във въздуха по клавиатура. Тя явно не съзнаваше това.

— Отидох в къщата — каза Шоу. — Нямаше те.

— Конференцията свърши. Всички ние, геймърите номади, прибираме палатките. Ще се отправя на юг. — Беше късно, единайсет през нощта, но за грайндъри като Мади Пул беше следобед. — Не обичам много да говоря по телефона. Реших да дойда лично.

Шоу отпи от бирата си.

— Исках да ти се извиня. Това е всичко. Не че е кой знае какво. Извинението никога не е достатъчно. И все пак…

Мади разглеждаше друга карта.

— Мислех си нещо — продължи Шоу. — За нашата организация.

— Организация?

— Преименувам я. От Клуб „Никога след това“ на Клуб „В редки случаи“. Какво ще кажеш?

Тя изпи бирата си.

— Кофата за боклук е там — посочи той.

Мади пусна вътре бутилката.

— Преди две години една моя приятелка ми каза, че скъсва с гаджето си. И него познавах много добре. Тя ми каза, че той я ударил и я бутнал по стълбите. Плачеше и страдаше. Затова, естествено, отидох в дома му и го пребих от бой. Какво друго можех да направя? Само че се оказа, че тя ме е излъгала. Представяш ли си? Той я зарязал, но тя не била свикнала с това и разпространила слухове, че той я е ударил, за да не изглежда толкова зле за нея. — Мади поклати глава. — И знаеш ли какво? Ако се бях замислила, дълбоко в сърцето си щях да осъзная, че това момче никога не би направило такова нещо. Прибързах. Опитах се да се сдобря с него, но не стана.

— Няма бутон РЕСТАРТИРАНЕ.

— Няма. Все едно, Колт, дори ако не се беше обадил, пак щях да дойда. Имам правило. Животът е кратък. Никога не пропускай възможност да кажеш „здравей“ на някого, никога не пропускай възможност да кажеш „сбогом“… Хей, виж това. Най-после изтръгнах усмивка от теб. Е, по-добре да тръгвам.

Те се прегърнаха за момент и после Мади излезе. Шоу я гледа през прозореца, докато тя се качи в колата си. Миг по-късно гумите оставиха две черни, криволичещи следи, придружени от лек синкав пушек. Колата пое по Гугъл Уей и се скри от погледа му.

Шоу спусна завесата и си помисли, че така и не разбра какво означава татуировката на Мади.