Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (15)

14.

Колтър Шоу погледна раздразнено нападателя и измърмори:

— Тихо.

Очите му се върнаха на пътеката за достъп в парка над тях.

— Ще стрелям! — извика младият мъж. — Ще го направя!

Шоу бързо пристъпи напред, издърпа оръжието от ръката му и го хвърли в тревата.

— Мамка му!

— Казах ти да мълчиш. Говоря сериозно — строго прошепна Шоу и отмести встрани заплетените клони на форзицията, за да види пътя, откъдето се чу блъскане на врата на кола, запалване на двигател и хрущене на гуми, разпръскващи чакъл.

Шоу се изкатери по склона колкото можа по-бързо. Стигна задъхан до горе и огледа пътя. Не видя нищо друго освен прахоляк. Колата беше изчезнала. Той отново се спусна в дерето. Младият мъж беше коленичил и търсеше оръжието си в тревата.

— Остави го, Кайл — измърмори Шоу.

Младежът се вцепени.

— Познаваш ме?

Той беше Кайл Бътлър, бившето гадже на Софи. Шоу го позна от страницата му във Фейсбук.

Шоу беше забелязал, че пистолетът е евтин, въздушен, за единични изстрели и сачмите му не могат дори да пробият кожата. Той взе играчката, отиде до отводнителния канал и я пусна вътре.

— Хей!

— Кайл, ако някой те види с това нещо, ще те застреля. През кой вход влезе в парка?

Младежът се изправи, озадачено се втренчи в него и вдигна ръце.

— През кой вход? — Шоу беше научил, че колкото по-тих е гласът ти, толкова по-заплашителен изглеждаш, и сега говореше съвсем тихо.

— Ей там. — Кайл кимна по посока на бръмченето на мотоциклетите и преглътна.

— Може да свалиш ръцете си.

Младежът бавно спусна ръце.

— Видял ли колата, която беше спряла горе?

— Къде?

Шоу посочи към пътеката за достъп в парка.

— Не, човече. Нищо не видях. Наистина.

Шоу го огледа. Сърфист, с къдрава руса коса, морскосиня тениска, черна качулка, черно долнище на анцуг. Красив младеж, въпреки че очите му бяха малко безизразни.

— Франк Мълинър ли ти каза, че съм тук? — попита Шоу.

Кайл се замисли. Какво да признае и какво да премълчи?

— Да — отвърна. — Обадих му се, след като получих съобщението ти. Той каза, че си намерил телефона й в парка.

На влюбения младеж явно беше хрумнала идеята, че Шоу е отвлякъл бившата му приятелка, за да вземе наградата. Той си спомни, че работата на Бътлър е да монтира големи тонколони на автомобили и страстта му е да кара излъскана дъска по развълнувани води. Шоу реши, че вероятността в проценти Кайл Бътлър да е похитителят, вече е почти нула.

Но оставаше свързаната с него хипотеза.

— Софи била ли е някога с теб, когато си купуваше трева, кока или каквото там употребяваш?

— Какви ги говориш?

Всичко по реда си.

— Кайл, има ли логика в това да отвлека някого и да се надявам, че баща й ще обяви награда? Няма ли направо да поискам откуп?

Кайл отмести поглед встрани.

— Предполагам. Добре, човече.

Шумът на мотоциклети се усили и после заглъхна в далечината.

— Аз само… — продължи Бътлър. — Не мога да мисля за нищо друго освен за нея. Къде е тя? Какво й се случва? Ще я видя ли отново? — Гласът му се задави.

— Била ли е някога с теб, когато си купувал дрога?

— Не знам. Може би. Защо?

Шоу му обясни, че дилърът може да се е притеснил, че Софи е свидетелка, която може да го идентифицира.

— О, боже, не! Хората, от които купувам? Те не са играчи. Те са студенти или сърфисти, не са бандити от Ийст Пало Алто или Оукланд.

Това изглеждаше правдоподобно.

— Имаш ли представа кой може да я е отвлякъл? — попита Шоу. — Баща й смята, че никой не я е дебнал.

— Не… — Гласът на младия мъж заглъхна. Той наведе глава и се разтрепери. Шоу видя, че очите му се насълзиха. — За всичко съм виновен аз. Мамка му.

— Ти си виновен?

— Да, човече. Виж, всяка сряда бяхме заедно. Това беше нашият уикенд, защото аз трябваше да работя в събота и неделя. Ходех да сърфирам в „Маверикс“, на север от град Хаф Мун Бей, и после я взимах и се събирахме с приятели или отивахме на вечеря или на кино. Ако не бях… Ако не се бях издънил толкова яко, това щяхме да правим миналата неделя. И това нямаше да се случи. Всичката трева. Полакомих се, постъпих тъпо. Не исках, но се случи. На нея й писна. Не искаше да бъде със загубеняк. — Той ядосано избърса лицето си. — Но сега съм чист. От трийсет и четири дни. И ще сменя специалността си. Ще уча инженерство. Компютри.

Оказваше се, че Кайл Бътлър е рицарят, който е дошъл с въздушен пистолет в парка „Сан Мигел“, за да се бие със змея и да спаси дамата на сърцето си. Да я спечели отново.

Шоу погледна към банкета на Тамиен Роуд. Все още нямаше никакви ченгета. Той се обади на Оперативната група. Уайли не беше там. Стандиш също.

— Намери торбичка — каза Шоу на Кайл.

— Торбичка?

— Хартиена, найлонова, каквато и да е. Потърси на банкета. Аз ще потърся тук.

Бътлър се изкатери по хълма до Тамиен Роуд, а Шоу тръгна по пътеките, като се надяваше да намери кофа за боклук. Не видя такова нещо. И после чу:

— Намерих! — Кайл тичаше надолу по хълма. — До пътя. — Той вдигна бял плик. — От „Уолгрийнс“. Става ли?

Колтър Шоу се усмихваше рядко, но сега леко се ухили.

— Идеален е.

Той отново тръгна по тревата, отиде до изцапания с кръв камък и го взе с торбичката.

— Какво ще правиш с това?

— Ще намеря частна лаборатория да направят анализ на ДНК. Сигурен съм, че това е кръвта на Софи.

— О, боже.

— Не, само драскотина. Нищо сериозно.

— Защо правиш това? Защото ченгетата не правят нищо ли?

— Точно така.

Очите на Бътлър блеснаха.

— Йо, хайде да я търсим заедно! Щом ченгетата не си мърдат пръста.

— Добра идея. Но първо се нуждая от помощта ти.

— Разбира се, човече. Каквото кажеш.

— Баща й се връща от работа.

— Да. Работата му през уикенда е в Ийст Бей. — На лицето на Кайл се изписа жал. — Два часа в двете посоки. През седмицата работи на друго място. И пак не можа да запази къщата. Знаеш ли?

— Когато той се върне, искам да разбереш нещо.

— Добре.

— Съжалявам, Кайл, може да е неприятно. Искам да разбереш дали Софи се е срещала с някого. Претърси стаята й, говори с приятелките й.

— Мислиш, че този човек я е отвлякъл?

— Не знам. Трябва да проверим всяка вероятност.

Бътлър му се усмихна тъжно.

— Добре. Ще го направя. Сънувах глупав сън, че отново сме се събрали. Няма да се случи. — Младият мъж се обърна и тръгна нагоре по хълма, а после спря, върна се и стисна ръката на Шоу.

— Извинявай, човече. Не исках да те нападна.

— Не се тревожи.

Кайл се отправи към далечния вход на парка.

Към мисията си.

Безполезната си мисия.

Съдейки по разговора с баща й и огледа на стаята й, Шоу не мислеше, че Софи се е срещала с някого, не и сериозно, още по-малко с човек, който би я отвлякъл. Но беше важно Кайл да бъде на друго място, когато Шоу откриеше онова, което сега беше сигурен, че ще открие: трупа на Софи Мълинър.