Алис Бродуей
Мастило (6)

Шеста глава

Сестрите

Имало едно време една девойка, която била колкото добра, толкова и красива. А била изключително красива. Имала златноруса коса и рубиненочервени устни. Гласът й звучал като смеха на хиляди ангели, а очите й блестели като звездите в небето. Хората от града ходели в гората, където живеела, само за да зърнат прекрасното й лице. Славата й се носела надлъж и нашир, а името й — Морая — било познато в цялото кралство.

Морая имала сестра близначка. Обаче сестрата нямала златноруса коса и рубиненочервени устни, гласът й не звучал като смеха на хиляди ангели, а очите й не блестели като звездите в небето. Ако някой попитал за нея в града, хората се мръщели и казвали: „А, да, сестрата…“, но тъй като не правела никакво впечатление, малцина се сещали за нея, и то с една неясна тревога. Единственото, което се знаело за нея, било, че не била като девойката колкото добра, толкова и красива, и понеже не можели да си спомнят името й, я наричали Призрачното момиче.

Бащата на сестрите бил дървосекач. Сам насякъл дървения материал за къщата. Сам насякъл дървения материал за ковчега на жена си, когато починала, и сам насякъл дървения материал за леглото, в което спял и в което скоро щял да умре.

Но той не бил само дървосекач. Притежавал и две вълшебни дарби. Първата му дарба обещавала, че каквото си пожелае на смъртното си ложе, ще бъде изпълнено, а втората била умението му да разказва приказки, които омайвали слушателя. Историите му били извезани като красив гоблен. Те карали мъжете да плачат, а жените — да се влюбват. Те съкрушавали сърца и отрезвявали умове. Хората идвали в дома на дървосекача, за да зърнат красивата му дъщеря, но и да чуят историите му.

Всеки ден той разказвал по една нова приказка и всеки ден призрачната му дъщеря ги записвала в тетрадката си. След време обаче историите взели да стават по-къси, а гласът на разказвача — по-тих.

Докато един ден те спрели, а дървосекачът легнал на легло.

Животът му не бил лош. Бил внимателен съпруг и любящ баща. Но съжалявал за едно нещо: че след толкова истории никога не успял да разкаже своята собствена. Докато лежал в леглото в пълна тишина, се проклинал за всичките измислени приказки за дяволи и крале, за феи и елени. Животът му щял да е напразен, ако отнесял своята история в гроба. Но гласът му бил твърде слаб, а дните до края на живота му били преброени.

В деня на неговата смърт дъщерите седели до леглото му.

— О, татко — казали те. — Де да можеше да поживееш още малко!

Дървосекачът поклатил глава и момичетата заронили горчиви сълзи.

— О, татко — казали дъщерите, — ако е настъпил часът, ще имаш ли сили да изречеш предсмъртното си желание? — те знаели, че то ще бъде изпълнено, и се надявали да е нещо разумно.

Дали му да пийне вода, той се изкашлял и се вгледал в лицата им. Запазил бил няколко думи за този момент. Знаел какво е предсмъртното му желание, знаел и че ще бъде изпълнено.

— Желанието ми — изпъшкал той — е историите на вашия живот никога да не бъдат забравяни. Искам да бъдат част от вас, да ви съпровождат навсякъде и вие двете да бъдете помнени навеки. Това е моето предсмъртно желание. Чуло се шумно издишане и дърво секачът умрял.

Дъщерите плакали горчиво. Скоро след това погребали баща си, оплакали го, но много им липсвал. Не минало много време и той бил забравен. Рядко се споменавало името му точно както предвидил той. Неговата история никога не била разказана.

Един ден, скоро след смъртта на дървосекача, през гората минал принц. Случайно попаднал на къщата на сестрите и почукал на вратата, запленен от красотата й. Когато Морая, близначката, която била колкото добра, толкова и красива, отворила вратата, принцът мигновено се влюбил в нея. На следващия ден той отвел Морая в двореца, за да я направи своя жена, и цялото кралство само за нея говорело. На сутринта след сватбата девойката се събудила и се усмихнала свенливо на новия си съпруг. Той взел ръката й в своята и ахнал от изненада, защото на нея имало нарисувана картина на сватбения им ден. Морая много пъти се опитвала да измие рисунката, но така и не успяла. Тя разказала на принца за предсмъртното желание на баща си и двамата се съгласили, че това е вероятното обяснение. С течение на времето те свикнали с рисунката и споменът за този щастлив ден ги карал да се усмихват.

След всеки специален момент в живота си Морая откривала нова рисунка върху красивата си кожа. Всяко важно събитие било отбелязвано, за да го видят всички (стига да знаят къде да гледат). Пророчеството на дървосекача се сбъднало, а с него в кралството се възцарило и благоденствие. Отначало народът се плашел, като виждал своята господарка, покрита с мастилени картини. Смятали я за вълшебница, омагьосала техния принц. Но когато принцът им разказал за предсмъртното желание на дървосекача, а и сами виждали каква хармония внесла принцесата в кралството, се успокоили. Благодарение на нея се радвали на един мирен живот, какъвто не били виждали никога преди това. Прибирали отлична реколта, а кралството станало силно и богато. Скоро дъщерята на дървосекача станала най-обичаният човек, защото с нея по тези земи дошла и сполуката.

Когато младата принцеса разбрала, че ще става майка, тя помолила съпруга си да й разреши да посети сестра си, която не била виждала от сватбата.

Какви ли истории ще разкаже кожата й? — казала Морая на принца, понеже знаела, че желанието на баща й било и за двете сестри. Принцът й дал коне и охрана и тя тръгнала към къщичката, която баща й построил от дърветата, които сам бил отсякъл.

Когато стигнала до стария си дом, принцесата видяла, че къщата е обрасла с бръшлян, а градината е превзета от тръни и плевели. В дърветата наоколо гнездели гарвани, които започнали пронизително да грачат, щом Морая се приближила. Тя почукала на вратата и когато сестра й отворила, се стреснала. Пред нея стояла девойка, която всичките тези години направили още по-безлична и още по-призрачна. Сестра й била отслабнала и станала още по-невзрачна. Косата й приличала на диворастящите трънливи храсти в градината, а очите й тъмнеели като небето, вещаещо буря.

Но те се прегърнали, побъбрили си и си разказали различни случки от времето, през което били разделени. Принцесата запалила огън, а когато се постоплило и огънят се разгорял, тя свалила наметалото си. Сестра й ахнала, като видяла изрисуваната кожа на златокосата принцеса. Морая разказала на сестра си историята на всяка рисунка, но дълбоко се натъжила, като разбрала, че само нейната кожа е изрисувана.

— Мислех, че и ти ще имаш подобни символи. Все пак предсмъртното желание на татко се отнасяше и за двете ни. Много интересно — Морая се намръщила.

— Моят живот е скромен. В него няма богатства, съпруг и разкош. Може би кожата ми е празна, защото и животът ми е такъв — казала тихо призрачната сестра.

Принцесата останала, докато паднал здрач, и се върнала в двореца през нощта. Тя била озадачена и разтревожена за сестра си и празната й кожа. Но скоро след това мислите й били отвлечени от радостта при първите движения на бебето и тя съвсем забравила за сестра си, за която предсмъртното желание на баща им не се сбъднало.

Денят на раждането наближавал, но щастието на принца и принцесата било помрачено от новините, идващи от едно място в кралството. Навсякъде из плодородните земи хората се наслаждавали на живота, освен в един край, останал недокоснат от щастливата съдба на принцесата. Погледнали на картата и видели, че злощастното място е родният град на Морая.

Вестоносци разказвали за унищожена реколта, болен добитък, бездетни жени и страх. Над града тежала прокоба.

Когато се родило кралското бебе, принцът и принцесата разбрали причината за проклятието.

За да отпразнуват раждането на малкото момиченце, се събрали членове на семейството, приятели и знатни аристократи. Гостите гукали на бебето и се любували на новата рисунка на Морая, която се повила в момента на раждането на детето. Пляскали с ръце и се възхищавали на знака, с който се родило момиченцето — името му било написано върху кожата. Благословеното предсмъртно желание на бащата било предадено и на дъщерята на принцесата.

Но били забравили един човек. По-късно, малко преди залез-слънце, дворецът притъмнял. В тронната зала засвистял вятър, свещите проблеснали и угаснали. Гостите потръпнали и се притиснали един до друг, защото нищо не се виждало в мъглявия мрак. Чули да се отваря вратата, и усетили ледения въздух, който нахлул в залата. Вдишали миризмата на мъх, мъгла, плесен и бръшлян. Виното, останало по устните им, загорчало и добило вкус на кръв. Покрай гостите си проправяла път призрачна фигура, която первала с мършавите си пръсти ужасените лица на хората и се присмивала на трудно прикритото им безсилие.

Морая не била поканила сестра си на празненството, но въпреки това тя се появила и оставила своя дар в леглото на спящото бебе. А той бил обещание за ранна смърт, нещастие и безумна мъка, борба със съдбата, обречена на вечен неуспех. Казала на сестра си, че детето й ще умре, преди да е пораснало.

След това изчезнала като пролетна слана, а в леглото на бебето оставила само едно черно гарваново перо.

Писъците на Морая били заглушени единствено от виковете на обезумелия принц:

— Хванете я! Хванете вещицата!

Минавали дни, седмици и месеци, но от сестрата нямало и следа. От време на време из кралството се чували истории, които накрая потопили в ужас двореца. В продължение на дълги години сестрата тровела земята, проклела кравите и млякото им се пресичало, разгласявала тайни и разбивала семейства, плашела децата с лъжи за родителите им и ги карала да се страхуват да заспят нощем. Тази част на кралството била обладана от нейните подли и коварни сили и станало ясно: празната и призрачна сестра на Морая без съмнение била вещица. Ето защо желанието на баща й не се отразило нито на кожата й, нито на сърцето й. Тя вече се била предала на тъмна и по-силна магия.

И така, последвал кралски декрет: градът, опустошен от прокобата на вещицата, да бъде отделен от останалото кралство. Вдигнали стени и вътре в крепостта се възцарило усещането за безопасност. Празната жена — Знахарката — била пропъдена и макар никой да не я бил виждал след празненството за бебето, все се чувало за призраци, бродещи в гората.

Кралството отново процъфтявало. Земята била плодородна, а народът — щастлив. Принцът и красивата му принцеса управлявали мъдро и справедливо.

Принцеса Морая живяла дълъг и щастлив живот, за който може да се научи всичко от кожата й. И оттогава, за да не загубят спокойствието, което се възцарило при нейното управление, хората в цялото кралство започнали да записват своите истории върху кожата си. Те разбрали също като дървосекача, че животът ти не струва нищо, ако отнесеш историите си в гроба.