Алис Бродуей
Мастило (33)

Трийсет и четвърта глава

Спящата принцеса

Сънят е чудотворен дар. Един здрав сън решава ловенето проблеми, лекува ловенето болести и подслажда повечето кисели настроения. Но може и да е много уязвим — лесно могат да го нарушат детски плач, шумни съседи и тревожни мисли. На никого обаче не му хрумва, че сънят може да е проклятие.

Разбира се, никой не знае по-добре от родителите на едно новородено колко ценен е сънят. Те си мечтаят да поспят. Когато успеят да си откраднат някоя кратка дрямка, сънуват, че са будни и са забравили да нахранят бебето или да го сложат в люлката му.

Затова няма нищо чудно, че недоспалите крал и кралица забравили да изпратят покани на няколко души за тържеството по случай раждането на първата им дъщеря. Ловенето от хората, които били пропуснати, от куртоазия си замълчали. В края на краищата, на какво отгоре трябва да очакват да бъдат поканени в двореца? Но винаги ще се намери някой, който се смята за много важен, и обикновено точно него неволно ще засегнете.

Докато гостите оставяли даровете си до люлката на бебето, никой от тях не забелязал жената, чисто име не фигурирало в списъка с поканените, да се промъква крадешком.

За щастие сред приятелите на краля и кралицата имало хора, запознати с тайните на магията, и дъщеря им била дарена с най-чистите добродетели, подходящи за една принцеса. Един я дарил с красота, друг — с очарование, трети — с богатство, а четвърти — с интелигентност. Когато към люлката се приближила последната гостенка, в стаята изведнъж нахлул леден въздух. Събралите се започнали смутено да шушукат, когато напред пристъпила неканената жена.

— Виждам, че съм дошла навреме за поднасянето на даровете — рекла злорадо тя, а кралят и кралицата неловко се размърдали на троновете си. — Толкова се радвам, че не пропуснах тази възможност.

Трябва да признаем, че мистериозната жена се почувствала засегната. Много била сърдита, че са я забравили, и решила така да направи, че оттук нататък кралят и кралицата всеки ден да се сещат за нея.

— Моят дар принцесата ще получи на шестнайсетия си рожден ден — казала тя усмихната и закрила с ръка устата си. — В деня, в който навърши шестнайсет години, ще убоде пръста си на вретено и мигновено ще умре.

Кралицата припаднала, а кралят започнал да я умолява да промени решението си, ала забравената магьосница се направила, че не го е чула, и си тръгнала, като на излизане взела парче от тортата.

Когато ужасените викове и писъци отшумели, се обадила последната фея, чакаща реда си да поднесе своя дар:

— Аз не мога да отменя изцяло проклятието, но мога да го смекча. Вместо да умре, това дете заедно с цялото кралство ще заспи стогодишен сън и ще се събуди от целувката на принц.

Стреснатият и недоспал крал благодарил на гостенката и признал единствено пред себе си, че понякога един стогодишен сън е най-хубавият подарък, който можеш да получиш точно в този момент.

Той заповядал всички вретена и чекръци в кралството да бъдат унищожени, и така дъщеря му пораснала в мир и спокойствие. Не се разбрало защо на шестнайсетия рожден ден на принцесата не са били по-бдителни, но тя някак си успяла да се промъкне до една тайна част на двореца. Там срещнала жена, която предяла, там убола пръста си и там потънала в дълбок, прокълнат сън. В този момент всичко и всички в кралството се вкаменили. Времето спряло и щяло да възстанови своя ход след сто години.

През всички тези години много принцове се опитвали да стигнат до спящата принцеса, но едва когато минало отреденото време, един млад принц успял да си проправи път през трънливите храсти, с които бил обрасъл замъкът. Всички стояли вкаменени като статуи, а принцесата тихичко похърквала там, където паднала. Той я целунал и тя се събудила.

Когато спиш, нямаш представа колко време е минало. Но принцесата бързо разбрала, че сънят й не бил обикновена дрямка. Щом се събудила и видяла надвесен над нея някакъв непознат, тя хукнала да търси родителите си в тронната зала. Всички започнали да се пробуждат и разсънват и се запитала какво всъщност се е случило. Скоро след това родителите й разказали цялата истина. Принцесата се разгневила. Как са посмели да крият такава тайна от нея? Ако знаела, никога нямало така наивно да се убоде с вретеното.

Запитала се може ли отново да им има доверие, след което избягала с принца. На него казала, че не е хубаво да целува спящи момичета и че след няколко години ще обмисли предложението му за женитба.