Жозеф-Анри Рони-старши
Борба за огън (8)

Първа глава
Пепел

Дълго време седя тъй, обгърнат от непрогледния мрак, който ги бе задържал. После небето на изток просветна. Зората нежно докосна пухкавите облаци, сипна се като разпилени бисери. Нао видя, че пътят на юг бе преграден от езеро: очите му не съзираха отвъдния бряг. Повърхността на езерото леко играеше: странникът се запита дали да го заобиколят на изток, където се издигаха хълмове, или на запад, където се простираше сивкава пустош, осеяна тук-там с дървета.

Още не се бе развиделило напълно; тих ветрец полъхваше над вълните откъм брега; във висините силно въздушно течение гонеше и разпръсваше облаците. Сред разкъсаните им кълбета се открои месецът в своята последна четвърт. Скоро извитото му очертание се отрази в огромния син водоем. Зорките очи на Нао вече различаваха цялата околност до самия хоризонт: в посоката на изгряващото слънце водачът съзря възвишения и растителност — досега бледите лунни лъчи не бяха откроили ясно този път; на юг и на запад се простираше безбрежното езеро.

Тишината като че изпълваше целия простор — от водната шир до сребристия сърп; ветрецът бе дотолкова утихнал, че едвам изтръгваше случайни въздишки от листака.

Нетърпелив да натрупа нови впечатления след досадното бездействие, Нао се отдалечи от тополата и се разходи по брега. Според разположението на земните гънки и на растенията местността се откриваше пред него ту изцяло, ту отчасти, източният бряг на езерото се виждаше по-ясно; многобройни дири издаваха преминаването на стада и на хищници.

Внезапно странникът потрепера и спря; очите и ноздрите му се разшириха, сърцето му затуптя тревожно, обзето от неясен възторг; тъй силни бяха нахлулите спомени, че пред очите му сякаш се появиха станът на улхамрите, димящото огнище и изразителното лице на Гамла. Сред зелената трева зееше опустошено място с угаснала жарава и недогорели съчки: вятърът още не бе разнесъл белезникавата пепел.

Нао си представяше мирния отдих, уханието на печено месо, приятната топлина, лумналите алени пламъци; но в същото време виждаше и врага.

Изпълнен с опасения, той коленичи предпазливо, за да разгледа следите на незнайните скитници. Скоро разбра, че воините са на брой три пъти колкото пръстите на двете му ръце и с тях няма жени, старци и деца. Това бе ловно-разузнавателен отряд, каквито племената изпращаха понякога на големи разстояния. Костите и другите останки потвърждаваха онова, което бе научил от дирите в тревата.

За Нао бе важно да узнае откъде идеха ловците и по какъв път бяха минали. Боеше се да не се окажат от рода на човекоядците, които още през младостта на Гун бяха обитавали на юг, по двата бряга на Голямата река. Хората от този род надвишаваха по ръст улхамрите и всички останали родове, които вождовете и старците бяха виждали. Единствено те ядяха месото на себеподобните си, макар да предпочитаха месото от елени, глигани, лопатари, сърни, коне и диви магарета. Изглежда, не бяха много на брой: известни бяха само три племена, а Уаг, синът на Риса, най-знаменитият и неуморен скитник сред улхамрите, бе срещал навсякъде единствено племена, които не вкусваха човешка плът.

Завладян от тия спомени, Нао продължаваше да изучава отпечатаните върху земята и по растенията дири. Задачата не беше трудна, тъй като скитниците разчитаха на големия си брой и не си правеха труд да вземат предпазни мерки. Бяха поели на изток покрай езерото и вероятно се стремяха да достигнат бреговете на Голямата река.

Странникът виждаше две възможности: да догонят отряда, докато не е стигнал до ловните си земи, и да откраднат Огън с хитрост, или пък да го изпреварят, да се доберат преди него до племето, останало без най-добрите си воини, и да дебнат сгоден случай.

За да не объркат пътя, първо трябваше да тръгнат по дирите. Дивото му въображение му рисуваше през води, хълмове и равнини тия скитници, понесли със себе си върховната сила на човеците. Виденията на Нао бяха ярки като действителността; в него напираха енергия, жажда за подвизи, за борба. Воинът дълго време стоя умислен, а ветрецът утихваше, замираше и чезнеше сред листата и тревите.