Жозеф-Анри Рони-старши
Борба за огън (18)

Четвърта глава
Сражението сред върбите

Призори червените джуджета станаха нападателни. Скърцаха с яките си челюсти от омраза, триъгълните им очи лъщяха. Те размахваха отдалеч копията си и се преструваха, че пробождат враговете си, че ги повалят, че ги изтърбушват и трошат черепите им. Стъкмиха друго прикритие от клони и като го поливаха често с вода, започнаха да го тикат към края на гранитната ивица.

Слънцето почти бе достигнало до най-високата си точка в небето, когато Човекът без рамене нададе остър крясък. Той скочи и замаха с ръце. Друг подобен вик разцепи въздуха и отекна над тресавището. Тогава странниците забелязаха в далечината на брега още един човек като оня, когото бяха приютили. Беше застанал край покрито с тръстики място и бе вдигнал над главата си непознато оръжие. Червените джуджета също го видяха; незабавно изпратиха цял отряд по петите му… Човекът вече бе изчезнал сред тръстиките. Неудържимо разтърсен от бурни и противоречиви чувства, Нао продължаваше да се взира натам. Известно време виждаха бягащите по полето червени джуджета; после отново настъпиха тишина и покой. След доста време двама от преследвачите се върнаха, а друга група червени джуджета се отдели и се отправи нанякъде. Нао долови, че предстоят важни събития. Предчувствията на ранения бяха много по-ясни. Той стоеше прав въпреки болката в бедрото; в мътните му очи играеха весели светлинки, сегиз-тогиз издаваше дрезгави звуци като някое водно животно.

Необяснимото суетене продължаваше. Четири нови групи червени джуджета поеха на път покрай тресавището и се изгубиха. Накрая сред върбите и мангровия гъсталак изскочиха тридесетина мъже и жени с продълговати глави, със заоблени и странно тесни гърди — от три страни ги обграждаха червените джуджета. Завърза се сражение.

Обсадените човеци без рамене не мятаха копията си направо, а с помощта на едно приспособление, което улхамрите никога не бяха виждали и което бе необичайно за тях. Това бе здрава дървена или костена пръчка, извита в края като кука; благодарение на този уред копията летяха много по-надалеч, отколкото ако се хвърляха с ръка.

В първия миг червените джуджета се огънаха; немалко от тях паднаха покосени. Но непрестанно прииждаха подкрепления. Отвсякъде извираха все нови и нови триъгълни лица, дори от прикритието, което се придвижваше към Нао и другарите му. Джуджетата бяха направо побеснели от ярост. Спускаха се с вой там, където битката бе най-жестока; предпазливостта, проявена спрямо улхамрите, сега бе напълно забравена — вероятно познаваха добре човеците без рамене и не се бояха от ръкопашна схватка или пък се бе разгоряла стара вражда.

Нао изчака съсредоточените срещу него неприятели да намалеят. Беше взел своето решение още в самото начало на битката. Изобщо не се бе двоумил. Към действие го подтикваха вътрешната му нагласа, омразата, непоносимото принудително бездействие и убеждението, че ако победят червените джуджета, за него това ще бъде равносилно на гибел.

Едно-единствено нещо го безпокоеше: дали имаха право да оставят Огъня? Клетките щяха да пречат по време на боя; освен това имаше опасност да се строшат. Впрочем след победата щяха да имат на разположение достатъчно огньове, а в случай на поражение ги очакваше смърт.

Когато сметна, че мигът е настъпил, Нао на часа даде заповед и улхамрите изскочиха от своето убежище, като цепеха въздуха с бойните си викове. Няколко копия ги одраскаха едва-едва; те вече бяха проникнали отвъд прикритието на враговете. Събитията се развиха с безпощадна бързина. Посрещнаха ги дванайсетина скупчени на едно място същества, които размахваха копията си. Нао метна копието и харпуна си и се хвърли напред с вдигната тояга. Когато Нам и Гау се включиха в боя, три червени джуджета бяха вече повалени. Но копията непрестанно валяха: за щастие улхамрите получиха само леки наранявания — повечето оръжия бяха хвърлени отдалеч и недостатъчно силно. Трите тояги се развъртяха едновременно; като видяха, че воините им загиват един след друг и че пристига спасеният от Нао човек, последните оцелели джуджета побягнаха. Нао успя да повали още две, останалите се скриха в тръстиките. Не ги подгони, за да не губи време — бързаше да се присъедини към човеците без рамене.

Ръкопашната схватка сред върбите бе в разгара си. Неколцина воини бяха успели да се скрият в едно блато и с помощта на своите приспособления се целеха оттам в червените джуджета. Те обаче бяха настървени и многобройни. Имаха явно надмощие; за да ги сразят, беше нужна светкавична намеса. Нам и Гау съзнаваха това не по-зле от своя водач и го следваха с бързи скокове. Когато стигнаха до мястото на битката, дванайсет червени джуджета и десет мъже и жени без рамене лежаха на земята.

Нао изрева като лъв и се хвърли срещу враговете. Ярост бушуваше в него. Огромната му тояга заблъска главите, гърбовете и коремите им. Макар червените джуджета да се бояха от силата на този исполин, и през ум не им бе минавало, че тя е тъй огромна. Докато се съвземат Нам и Гау влязоха в боя, а измъкналите се от обкръжението човеци без рамене ги обсипаха с копията си.

Настъпи бъркотия. Няколко червени джуджета в ужас побягнаха от полесражението, но вождът им се развика, събра ги и копията им щръкнаха застрашително. Настъпи кратко затишие.

За разлика от джуджетата човеците без рамене гледаха да не се скупчват. Оръжията им бяха по-опасни от разстояние и те избягваха близките схватки. Прокрадваха се отдалеч с бавни и някак унили движения.

Отново засвистяха копия; ония, които вече нямаха оръжия, събираха от земята продълговати камъни и ги изстрелваха с приспособленията си. Това се хареса на Нао, той също метна копията и харпуна си, които бе прибрал след първия сблъсък, и награби камъни. Червените джуджета проумяха, че ги очаква неминуемо поражение, ако не влязат отново в ръкопашен бой. Те се спуснаха бързо напред. Не срещнаха никого. Човеците без рамене бяха минали от двете им страни, а пъргавите Нао, Нам и Гау настигаха отзад изостаналите и ранените и ги поваляха.

Ако съюзниците на улхамрите бяха чевръсти като тях, прекият допир с враговете щеше да бъде избягнат, но широките им крачки бяха някак несигурни и бавни. Когато червените джуджета започнаха да ги преследват поотделно, отново спечелиха надмощие. Настъпи злокобен миг: безброй копия се забиваха в телата на човеците без рамене. Тогава Нао се взря продължително в разбунената тълпа. Видя оня, който насърчаваше с гласа си червените джуджета — набит мъж с побеляващи косми и огромни зъби. Трябваше да се добере до него; петнайсет туловища го прикриваха… Храбростта на могъщия странник надви страха от смъртта. Той ревна и се спусна напред като див бик. Тоягата му поваляше всичко живо. Но когато се приближи до стария вожд, насреща му се изпречиха копията; те го спираха, впиваха се в могъщите му гърди. Той съумя да ги отклони. Заприиждаха други джуджета. Нао призова другарите си, разкъса със сетно усилие преградата от тела и оръжия и смаза като орех якия череп на вожда…

В същия миг Нам и Гау му се притекоха на помощ…

Обзети от ужас, червените джуджета проумяха, че срещу тях се е възправила гибелна мощ — те биха се сражавали докрай под заповедите на своя вожд, но се почувствуваха безпомощни, когато гласът му замлъкна. Без да се обръщат назад, побягнаха безредно към родните земи, към своите езера и реки, към своето племе, където бе изворът на тяхната храброст и където отново щяха да съберат сили.