Хани Мюнцер
Жило и мед (54)

Петдесет и трета глава

Берлин, юли 1944 година

Обергрупенфюрерът от СС доктор Ернст Калтенбрунер, шеф на Главното управление на имперската сигурност и наследник на Райнхард Хайдрих, вдигна раздразнено глава. Адютантът му Артур Шитлер беше влязъл току-що в кабинета, без да чука.

— Разрешете да доложа за смъртта на щурмбанфюрер Хубертус фон Грайф. Тази нощ е бил убит в апартамента си заедно с един… хм… от неговите хора — заекна той. Вероятно беше тичал, защото още не можеше да си поеме дъх.

Калтенбрунер скочи като ужилен.

— Що за свинщина е това, по дяволите?

Шитлер застана мирно и тракна с токове.

— Разследването е в пълен ход, обергрупенфюрер.

Калтенбрунер го изгледа продължително. Отскоро работеше с този човек. Преди убийството на Хайдрих Артур Шитлер е бил негов адютант. Беше млад, ненавършил трийсетте. Взе го на работа, защото имаше добри познания за структурите на РСХА, създадени от Хайдрих.

Сега Калтенбрунер се замисли над новината. Знаеше, че гадните слухове за сексуалните предпочитания на Грайф са истина. При приемането на кабинета беше намерил бележките на предшественика си по въпроса. Въпреки това Хайдрих винаги наричаше Грайф „моят най-добър копой“ и го защитаваше. И наистина, никой не можеше да постигне по-висок процент на разкриваемост от Едноокия. Също така беше известно обаче, че жестокостите му надхвърляха обичайната мярка. Този човек не се боеше лично да си изцапа ръцете. А сега беше мъртъв. Убит като предишния си началник Хайдрих.

Калтенбрунер потисна желанието си да даде израз на обзелото го недоволство. Вероятно списъкът на заподозрените щеше да бъде дебел колкото телефонния указател на Берлин. Пълна свинщина, наистина, фюрерът, с когото го свързваше близко приятелство и на когото говореше на „ти“ — привилегия, каквато имаха малцина от обкръжението му — с право щеше да побеснее заради тази долна история. Сякаш си нямаше достатъчно грижи на главата. Току-що беше прочел доклад, в който дипломатично и със заобикалки се съобщаваше, че ресурсите за Окончателното решение са на изчерпване. И сега неговата служба трябваше да се оправя. Той трябваше да се оправя…

— Какво още ви е известно? Дали евентуално не става въпрос за… — Калтенбрунер се прокашля — деяние в сферата на личните отношения? — Предпочиташе да е така. Тогава случаят вероятно щеше да бъде приключен бързо, преди да му трият сол на главата.

— Все още знаем прекалено малко, за да го твърдим категорично. Първите сведения са трудно обясними. — Адютантът направи пауза, преглътна и продължи: — Според полицейския лекар гърлото на втория убит било прерязано чисто, докато щурмбанфюрер Грайф очевидно е бил изтезаван в продължение на часове.

— Изтезаван? Грайф? Как? — Калтенбрунер се намръщи още повече. Значи самият екзекутор е бил екзекутиран.

— Извадили единственото му око, отрязали пениса и тестисите му и му ги натъпкали в устата — поясни Шитлер. — Лекарят каза, че най-вероятно щурмбанфюрер Грайф е умрял от задушаването с тях. Повече — след приключване на разследването.

Калтенбрунер се облегна на стола си.

— Погрижете се обстоятелствата около убийството на щурмбанфюрера да не стават обществено достояние. Заповядвам абсолютна секретност.

— Вече са взети мерки, обергрупенфюрер.

— Добре, и ме дръжте в течение. Очаквам изчерпателен доклад на бюрото си до довечера, преди вечерята ми с фюрера.

Шитлер застана мирно, козирува и излезе. Без да поздрави, мина покрай дамите от секретариата на Калтенбрунер, които зяпнаха от почуда. Щом се озова в кабинета си, с груб тон нареди на собствената си секретарка да не го безпокои и седна зад бюрото.

Хвана се за сърцето — биеше като обезумяло. Напипа в нагръдния си джоб плика, който му бе донесъл един разсилен малко преди да докладва на шефа си Калтенбрунер. Пликът идваше от младата му любовница Грета и съдържаше една снимка. На нея Грета беше само по униформената фуражка на Шитлер и козируваше пред него. Самият той също бе гол, лежеше в леглото и вдигаше наздравица с чаша шампанско. Смътно си спомняше, че в онзи момент беше доста пиян.

На гърба на снимката Грета бе написала искането си: два паспорта, издадени на две женски имена, плюс документи за едно десетгодишно момче. Евреи, разбира се. Артур Шитлер беше в паника не само от искането, но и при мисълта кой е направил тази снимка и преди всичко за наличието на съучастник — някой, който беше наясно! Ръцете му бяха вързани. Въпросният човек вероятно се беше скрил в хотелската стая, според перспективата на снимката — в гардероба.

Но най-много се ядосваше на собствената си глупост. Трябва да е бил луд, за да се свърже с тази жена! Вече беше мислил по въпроса дали си спомня някого от нейното обкръжение. Не, никого. Грета го беше заговорила точно когато си палеше цигара на Вилхелмщрасе, недалече от работното му място в двореца „Принц Албрехт“, където се намираше Главната квартира на РСХА.

Беше облечена в скъпи дрехи, много хубава и извънредно привлекателна. Попита го дали би я почерпил с цигара. Той се възбуди от дързостта й — да моли за цигара един високопоставен есесовски офицер, макар пушенето на жени на публични места да беше нежелателно. Така се започна. Впоследствие му просветна, че Грета бе планирала прецизно всичко. А той беше паднал в капана като слепец. При това в нея нямаше нищо еврейско!

Тя щеше да го чака в седем вечерта пред главния вход на Зоологическата градина, за да й предаде документите. Шитлер си погледна часовника. Още шест часа. Пое дълбоко въздух. Щеше да му струва живота, ако го хванеха или пък жената го издадеше.

Не му оставаше много време, за да измъкне главата си от примката. По-добре веднага да помисли как да стане това.