Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (9)

Глава 9

Дженифър видя отвращението в очите на непознатия, преди той да може да го скрие, и побърза да се обърне, навела глава. Тя вдиша дълбоко и издиша, а в това време Финли овладя ситуацията, като сграбчи ръката на младия мъж, разтърси я енергично и каза, че е безкрайно щастлив да се запознае с него.

— Ние не хапем, нали? — пошегува се Финли, сочейки любителската си трупа с дългите си ръце и Джен се огледа, търсейки къде да се скрие. Нийл подскочи, сякаш под краката му гореше огън. Тя седна и извади големия си бележник и химикалката с ненужно усърдие.

Финли обяви началото на сбирката и Джен вдигна глава, като срещна погледа на Дъг, а когато той й се усмихна окуражително, върху едрото му лице се изписа толкова доброта, че й се прииска да можеше да му отвърне с усмивка.

Дженифър забеляза, че новодошлият Мат Харпър седна от лявата й страна и навярно не откъсваше оцъклен поглед от Финли, правейки всичко възможно да не я погледне отново. Тя вече беше виждала подобни реакции, човекът съжаляваше, че не се беше държал по-адекватно и се страхуваше, че щеше да бъде нахално да я погледне още веднъж.

Тя написа датата върху празния лист и се насили да се съсредоточи върху Финли, който с присъщата си харизматичност успяваше да ги зарази с ентусиазъм. Ако съумееше да овладее ума си, първата вълна на унижението щеше да отмине.

— И така, отново поставяме Шекспир — каза Финли. — Вие се представихте блестящо в шотландската пиеса и ще бъде жалко да пропилеем натрупания опит.

— Да не споменаваме декорите — добави Дъг.

Хората се засмяха и Дженифър забеляза, че Мат Харпър реагира със закъснение, сякаш го правеше само защото бе осъзнал, че всички други се смееха. Сигурно се чувстваше не по-малко сконфузен от нея. Тя забеляза, че Лиза беше успяла да се настани на стола до него.

Така, нейното първо впечатление от него, което си бе съставила, преди да се скрие зад завесата на косата си, бе вярно: той беше симпатичен. Онзи тип хубава външност, която наелектризираше всичките ти нервни окончания. Определено най-сексапилният мъж, който бе виждала, откакто се беше върнала тук. Кестенява коса, доста израснала и леко чуплива, и кафяви очи. Леко набола брада. Тя заби поглед в бележника си. По някакъв начин той й напомняше на пират, трябваше му само обица на ухото. Пират в много грозен пуловер.

— Да видим какво знаем за „Дванайсета нощ“? — продължи Финли, когато смехът утихна.

Дженифър записа в бележника „Дванайсета нощ“ единствено за да запълни мислите си с нещо различно от случилото се току-що. Тя изви леко глава, така че да го вижда с периферното си зрение. Въпреки глупавия пуловер, Мат Харпър беше доста атлетичен, без да е набит. Хубави крака. Красиви ръце.

— „Дванайсета нощ“ не е трагедия, разбира се, но поставя големите теми — любовта и нейните заблуди, измамата, представянето за някой, който не си. Брат и сестра близнаци, Себастиан и Виола, преживяват корабокрушение и всеки от тях мисли, че другият е загинал. Сама в чужда страна, Виола се дегизира като мъж…

— Ама то такава пиеса ли е? — попита Дъг, предизвиквайки бурна вълна смях.

— … и постъпва на служба при княз Орсино. Княз Орсино е влюбен в дама на име Оливия и възлага на Виола задачата да й носи любовни послания. Но Оливия не харесва княза, а се влюбва във Виола, която мисли за мъж. Междувременно Виола се влюбва в княза.

— Просто един обикновен ден в „Шоуто на Джереми Кайл“^[1] — пошегува се Ангъс.

Дженифър се запита защо си беше представяла, че Мат Харпър щеше да е на средна възраст.

— Пак ли ще се играе със съвременни дрехи? — попита някой.

Дженифър записа „съвременни дрехи“ и заби поглед в думите, без да ги вижда.

— Не, този път ще играем с костюми от епохата на кралица Елизабет.

Джен чу как Лиза попита Мат дали някога е носил гулфик^[2] и Джоселин, която седеше отсреща, стрелна Мат Харпър с лаком поглед.

„Джоселин ревнува“ записа в бележника Дженифър и веднага го задраска, като написа до него „с костюми от епохата на кралица Елизабет“.

Защо съм обречена винаги да играя ролята на страничния наблюдател?

— Най-важното нещо в шекспировите пиеси е стиховете да се изговарят правилно — каза Марджъри. — Малко хора умеят това. Ясна дикция, усет за ритъм, плавна реч. Усет, чувствителност, деликатност.

На няколко лица се появиха насмешливи изражения, но Финли бързо овладя ситуацията.

— Точно така, Марджъри. Ти умееш да обобщаваш нещата. — Той плесна с ръце, сякаш възнамеряваше да започне репетициите тук и сега.

Завист ли беше обзелото я чувство? Дженифър не знаеше, трудно беше да го отдели от общото усещане за неудовлетворение. Именно в такива моменти на запознанство с нов човек тя усещаше най-болезнено разликата между стария й живот и сегашния. Джен още помнеше онова прелестно чувство да си на прага на нещо ново, да виждаш как другият човек те намира за толкова привлекателна колкото и ти него. Гъделичкащата наслада и полетът на един хубав флирт. Всичко това си беше отишло безвъзвратно. Тя дори не искаше да мисли как би реагирал някой мъж, ако тя проявеше към него симпатия.

— Сценариите са на билярдната маса — каза Финли. — Прослушването е в понеделник, в залата на главната улица както обикновено. Нали така, Дженифър?

Джен се стресна.

— Не чух къде?

— Нали залата в селото е запазена за прослушването в понеделник? — търпеливо каза Финли.

— Да — потвърди тя. — За шест и половина, не, извинявай, за седем и половина. Ъ… Не, за седем… седем часът… Извинете. — Прекрасно. Сега Мат Харпър щеше да си помисли, че не само лицето й беше пострадало.

— Така, сега Джен ще пусне бележника да обиколи трупата. Запишете кой иска да играе и кой иска да помага зад кулисите.

Мат Харпър вдигна ръка.

— Можете ли да ми дадете известна представа за графика, за репетициите и после за пиесата? Извинявайте, вие сигурно си ги знаете тези неща.

— Мат, момчето ми — каза Финли и се плесна с длан по челото, — аз съм идиот. Приятели, това е Мат, той е тук, защото пише книга и идва от — Финли вдигна вежди, Мат каза „Бристол“ и се чуха няколко възклицания, преди Финли да продължи: — Колкото до твоя напълно резонен въпрос, разполагаме с шест седмици за репетиции, което означава по три репетиции седмично, в понеделник, сряда и четвъртък, а когато наближи датата на представлението, се събираме и в неделя следобед. Дати за представленията? Четвъртък, петнайсети април и петък, шестнайсети април. Точно преди Великден. Страхувам се, че графикът е много натоварен.

Дженифър видя как Мат Харпър си сложи очилата и записа нещо в тефтера си. Сега той още повече й приличаше на пират. Тя подаде бележника на Памела от лявата й страна.

— Какво ще кажеш, Харпър? — попита Лиса. — Навярно във вените ти тече кръв на викинг. Те винаги са ограбвали нашите брегове. Ти каква плячка търсиш?

Джен не чу отговора на Мат Харпър, защото Памела се протегна и стисна ръката й. Дженифър се овладя. Бедната Памела, тя се изживяваше като грижовна, състрадателна душа и щеше да се съсипе, ако знаеше, че зад гърба й хората я наричаха „пиявицата“.

— Добре ли си, Дженифър? — попита тя, наклонила глава на една страна и облещила неестествено големи кръгли очи зад дебелите стъкла на очилата, като някаква много загрижена сова. — Само аз забелязах колко те разстрои срещата с новодошлия, затова ми се иска да ти предложа…

— Извинявай, Памела — Джен се изправи, — тъкмо си спомних, че трябва да помогна на нашите да приберем овцете за през нощта.

Памела примигна.

— Овцете в…

— Инсталирахме ново съоръжение срещу крадци на добитък.

— Но, но…

Дженифър обърна гръб на Памела и потърси Дъг.

— Мисля да се прибирам — каза му тя. — Би ли ме извинил пред Финли и му предай, че ще му се обадя утре, чу ли?

— Да, разбира се. — Дъг погледна към Памела. — Не обръщай внимание на пиявицата, ти се справяш блестящо. Само си помисли, по това време миналата година изобщо не можеше стоиш тук, а сега си сред нас и се бориш смело.

Странно как съчувствието на Дъг й вливаше енергия, вместо да й изсмуква кръвта със сладникава сълзливост. Памела можеше да научи много от него, ако говореше по-малко и слушаше повече.

— Обзалагам се, че догодина по това време ще се явяваш на прослушванията за главните роли. Това ще изтрие усмивката от лицето на Джоселин.

— Подбирай си изразите, Дъг.

— Извинявай. От лицето на оная крава Джоселин.

— Това е друго нещо.

Джен излезе от пъба, без да поглежда към Мат Харпър.

Дъг имаше право, миналата година по това време тя не можеше да седи в компанията на много хора, а сега напредваше с огромни крачки. Но колкото и смели да бяха тези крачки, Джен никога нямаше да се върне на мястото, откъдето бе тръгнала. Тя никога нямаше да седи на мястото на Лиза, да разговаря непринудено с привлекателен мъж, с който се беше запознала преди малко, или да си мечтае, че ако между тях имаше химия, можеше по-късно да остане насаме с него и да провери какво се криеше под грозния му пуловер.

И тя не можеше да си представи как това щеше да я накара да се почувства по-малко нещастна, отколкото беше сега.

 

 

— Ти имаш ли представа колко е часът, по дяволите? — изгърмя гласът на О’Дауд в слушалката.

Насред непрогледния мрак на нортъмбърландската нощ, покатерен върху мемориалната пейка на Питър Кларк, Мак отговори с не по-малко гневен глас:

— Единайсет часът и двайсет минути, все още сме в една часова зона… и се обаждам да ти кажа, че няма да направя това, което искаш от мен. Не. Никога. Не.

— Аха — процеди О’Дауд, — значи си я видял, така ли? Много ли е страшно?

— Ти си негодник. Трябваше да ми кажеш, трябваше поне да ме предупредиш.

— Помислих си, че ще изложа на риск нашата сделка. Освен това, помисли си добре. Това улеснява нещата — тя няма никакво самочувствие. Ако хубавец като теб й обърне малко внимание, тя много по-бързо ще ти се довери.

— Да не искаш да кажеш, че не си могъл да намериш слепи новородени котенца, които да наритам в замяна на тази „мисия“?

Мак знаеше, че би трябвало да умира от студ, но вътрешно кипеше от омраза към О’Дауд.

— Няма да го направя. Не мога да причиня това на човек, който и без това е смазан.

— Ще го направиш. Ти се съгласи. Рори Силвестър е подарил кола на Кресида, досега той не е правил такова нещо. Можеш ли да си представиш, ако те двамата се свалят? Целият свят ще полудее, да не споменаваме жена му. Тя е онази малка латиноамериканска фурия, а баща й е режисьорът, който печели всички награди за чуждоезични филми…

— Не те слушам.

Чу се нещо, което много приличаше на ръмженето на О’Дауд.

— Съветвам те да ме чуеш, синко, иначе ще започна да пускам на части материала за шпионската афера, за да разпаля гнева на публиката. Нали се сещаш, разни нови разкрития, които да сочат, че сър Теди може да е имал любовница. Разни такива любопитни неща. — Последва дрезгав смях. — Знаех си, че ще се размекнеш. Мак Камата ли ти казваха? По-скоро си Мак Лигльото. Разкиснал си се от съжаление и гузна съвест. Ще изпълниш мисията, иначе Филида ще загази, а заедно с нея и цялото ви семейство.

— Ще го преживеем.

— Сериозно? Обясни ми как едно дете на четири или на седем години може да преживее това? На детската площадка ще падне голяма веселба: баба ти е предателка и пияница. Вероятно ще трябва да напуснат Бат. Не мисля, че бизнесът на зет ти ще оцелее след такъв удар, а ти?

Мак не знаеше какво да отговори, идеше му да потъне вдън земя.

— Така че си прибери кървящото сърце и се залавяй за работа. Всъщност, ти не каза колко грозно е положението. На снимките изглежда отблъскващо. Искаш ли да ти разкажа какво се е случило?

— Върви по дяволите — каза Мак, но О’Дауд все пак му разказа.

— Една неделя вечер излетяла през предното стъкло на колата, след като се напила на някакво парти в Манчестър. Глупавата патка не си била сложила предпазния колан. В колата били двете с Кресида.

— Чакай, какво каза? Кресида е била с нея? Тогава защо никой не знае нищо за тази история? — Мак по навик погледна през рамо.

— Сключила е споразумение с пресата, извадила е кирливите ризи на един от бившите си любовници, анонимно, естествено, в замяна на пълното информационно затъмнение на катастрофата. Нейният импресарски екип е безжалостен. Помниш ли какви пикантни подробности излязоха за онзи нещастник? Онзи, който обичал да използва…

— Благодаря. Сещам се за какво говориш.

Мак завърши разговора и прослуша гласовата поща на собствения си телефон, включително съобщението от Тес, в което тя му казваше, че се радва, че е пристигнал жив и здрав. Докато крачеше изморено към къщата, Мак се опита да задържи усещането за утеха в гласа й. Той седна във фотьойла и се вторачи в потискащия куп сива пепел и угаснали въглени в камината.

Колкото и да си блъскаше главата в проблема с Монтгомъри и Филида, Мак не намираше изход. Лесно можеше да пожертва Филида, но не и Тес, Джо и момичетата.

Мак отново се замисли за Дженифър и затвори очи.

Навярно тогава нямаше да вижда непрекъснато белега на лицето й.

Но когато затвори очи, белегът оживя във въображението му, затова Мак стана и се качи на горния етаж, събу обувките си, изхлузи чорапите си и седна на площадката, докато не му стана толкова студено, че се уви в юргана и си легна.

Положението беше много по-сериозно, отколкото си беше представял. Той от самото начало знаеше, че рискуваше да попадне в съда, че О’Дауд щеше да отрече, че го е наел, но се успокояваше с мисълта, че беше по-добре да пострада само той, отколкото цялото му семейство. Но когато видя лицето на Дженифър…

Овладей се, недей да преувеличаваш. Ти просто се стремиш да спечелиш нейното доверие. Ти няма да я лъжеш, че е красива, или да се опитваш да я вкараш в леглото си.

Мак се обърна на другата страна, но съмненията и тревогите му не го напуснаха.

Толкова ниско ли беше паднал? Тя вече изглеждаше достатъчно уязвима.

Мак отново се обърна.

Цената е тя или цялото ти семейство. Просто си свърши работата и остави искането на прошка за по-късно.

Ако само я беше видял, преди тя да го види, тогава Мак можеше да лепне друго изражение на лицето си, не изразът на… какво? Отвращение?

Възможно най-лошото начало. Тя вече беше издигнала барикадата между него и себе си. Ако Мак си беше представял тази задача като пътуване от Лондон до фермата на семейство Роузби, в този момент той се намираше някъде близо до френския бряг.

И ако не предприемеше нещо в най-скоро време, рискуваше да се удави.