Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (19)

Глава 19

Дженифър седеше в пъба и се питаше дали онова, което докосваше коляното й беше кракът на Мат или кракът на масата. Тя не смееше да помръдне, за да провери. За нищо на света не искаше да развали този малък миг съвършенство, споделен между тях тримата — Дъг, Мат и тя. Без Лиза, без Джоселин, без никой друг.

Странно, но присъствието на Дъг не създаваше неловкост, а усещане за спокойствие. Като да имаш стабилизатори на колелото, преди да се пуснеш за първи път на две колела. А Джен определено беше във фазата, преди да се пусне в потока. Тя помнеше това чувство: как не можеш да се наситиш на присъствието на другия. Тя се замисли за коляното на Мат под масата, докато го наблюдаваше как говори, как размахва ръце със своя открит маниер. Загледа се в миглите му, в невероятните кафяви очи и удоволствието от всичко това й причини болка. Джен го желаеше, сигналите на тялото й бяха недвусмислени. Под този пуловер и грозните дънки се криеше тяло, което тя копнееше да почувства голо и уязвимо до нейното. Тя искаше да спусне ръце по гърба му и да го притегли към себе си. Тя отново погледна ръцете му, питайки се колко жени бяха прегръщали и представяйки си какво би било чувството тези ръце да милват кожата й.

Дъг каза нещо и се засмя, с което приземи Дженифър обратно на масата с привлекателен мъж, който обаче си имаше приятелка и който едва ли щеше да се увлече по жена, която изглеждаше като счупена ваза.

— Извинявай, Дъг, не те чух? — Дъг повтори последната си забележка за Ангъс.

— То беше като да гледаш как някакъв пенсиониран Донжуан досажда на старата ти леля.

Дженифър разбра, че отново коментираха играта на Ангъс. След последната репетиция той явно беше решил да играе княза като самия себе си: леко западнал женкар, който не усещаше, че големият корем и дърташки приказки го бяха превърнали в пародия на чаровния, нахакан младеж, който е бил някога. Изпълнението му беше своеобразен шедьовър на това как сам да станеш за смях. Сега Финли го беше помолил да се извини на Лиза и Джоселин, макар че едната изобщо не се беше обидила, а другата беше пуснала в действие отровния си език.

Дженифър погледна Мат, за да види той какво мислеше.

Той държеше мобилния си телефон и гледаше намръщено дисплея.

— Извинявайте, трябва да се обадя — каза той, стана и излезе навън.

Дъг крадешком огледа посетителите в пъба и тя предположи, че той търсеше с очи Пат. Но тук имаше само няколко старци, които играеха на домино до прозореца и мъж и жена, заети да ядат чипс в пълен синхрон, явно като извинение да не разговарят. Някой играеше на ротативката, от която се носеше ритмично потракване.

Дъг нацупи устни.

— Не изглежда обещаващо — каза той, отмятайки глава към вратата. — На идване насам той ми каза, че тя го върти на шиш. Струва ми се, че нещата между тях не вървят.

От цялата реч Дженифър чу само „тя“ и „нещата не вървят“. Тя поднесе чашата до устните си с надеждата, че студеният портокалов сок щеше да пресрещне надигащата се в гърдите й гореща вълна и ще я потуши. Джен не беше сигурна каква беше емоцията, която чувстваше, но може би това беше страх.

Не се заблуждавай, може би той просто има моментни разногласия с приятелката си.

Лицето на Дъг се намръщи толкова свирепо, че сякаш се концентрира до нос и вежди.

— Странна връзка ми се вижда това. Заедно са от две години, а пък той никога не я споменава. Сякаш тя всъщност не съществува. Дори не знам как се казва. Ти знаеш ли как се казва приятелката му?

Момичето на късмета.

— Не, не знам. Имам чувството, че той се смущава да говори за нея.

Дженифър отново потърси прохладата на портокаловия сок, когато Мат се върна. Навън очевидно валеше дъжд, защото косата му беше мокра. Тя видя как една водна капка се търкулна по бузата му и той я избърса и изведнъж тя си го представи мокър под душа.

Ето, това е. Тя отново си го представяше гол. Наложи се Джен да се концентрира съзнателно, за да различи думите на Мат.

— Извинявай — обърна се към нея той, — аз вече споменах на Дъг, че малко се скарах с приятелката ми. Надявах се тя да дойде тук за уикенда, но не стана така. — Той направи физиономия и остави телефона на масата, а Дженифър се почувства като завършена лицемерка. Но не й остана време да се измъчва, тъй като Дъг попита:

— Тя как се казва?

Мат се сконфузи, каза бързо „Соня“ и стисна устни.

— Соня? — повтори учудено Дъг.

— Ъхъ.

— Соня чия?

Мат взе халбата си и отпи голяма глътка бира.

— Соня чия? — повтори Дъг. — Как й е фамилията на твоята Соня?

— Ейдриън.

Дъг не можа да сдържи смеха си, а Мат го изгледа обидено.

— Извинявай, извинявай — побърза да каже Дъг, — но само си помисли, Соня от магазина и Адриан от вала, много е смешно. А ти имаше наглостта да се присмиваш на Пощальонката Пат.

— Така е, нали? — мрачно призна Мат.

— Може би тя ще успее да дойде някой друг уикенд или за пиесата? — обади се Дженифър.

— Съмнявам се. — Той доби вид на сритано кученце. — Това бяха единствените свободни дни в графика й за няколко месеца напред. В момента води някакво важно дело. Тя работи в Агенцията за приходите и данъците. Секретна работа.

Дъг изрази удивлението си с подсвиркване, а Дженифър се запита дали приятелката на Мат имаше красиво лице като бонус към значимата си професия.

Мат стана и побутна встрани халбата си.

— Извинявайте. Тази вечер съм ужасна компания, ще се прибера пеш, за да си проветря главата.

— Сигурен ли си? В този дъжд? — попита Джен. — За мен не е проблем да те закарам. Сразеното му изражение я трогна и Дженифър забрави, че той беше непостижим за нея. Малко оставаше тя да стане, да долепи ръка до лицето му и да почувства топлината на кожата му.

Той поклати глава, не искаше да чуе тя или Дъг да го закарат до къщата и просто излезе навън. Наложи се да викат след него, за да го накарат да се върне да си вземе телефона. Междувременно барманът му подаде бележник с думите, че го беше забравил в мъжката тоалетна.

— Горкият глупак. — Дъг отново потъна в мрачно настроение. — Ти май си права, че е срамежлив — днес Мат ми каза, че много му се иска да разгледа истинска ферма, но се притеснява да те помоли да му покажеш вашата, понеже е прекалено нахално.

Веднага ще отида да го настигна и ще го заведа.

— Ще попитам татко — каза Дженифър и Дъг й намигна.

— Добро момиче. Още по-добре, ако уредиш гостуването за този уикенд, за да се разсее от мрачните мисли.

— Ти си страхотен приятел — каза тя. Дъг се изчерви и Джен се замисли дали имаше предвид Мат, или себе си.

Когато се прибра вкъщи по-късно, Дженифър позвъни на двама човека. Първият беше Алекс, на който тя каза бавно и много отчетливо, че не можеше да отиде на театър с него, че съжаляваше, но беше изникнало нещо неотложно.

Второто обаждане трябваше да почака до ранните часове на утрото и дори тогава Джен няколко пъти взе и остави обратно телефона си на нощното шкафче, до чашата с вода и нейната настолна книга, Дванайсета нощ. В къщата цареше пълна тишина — майка й спеше, баща й и Дани бяха в обора.

Накрая Дженифър взе телефона, набра номера и й отговори съненият глас на Кресида.

— Извинявай, Джен, разбита към. Днес заснехме сцените с езда. Чакай малко… — Джен предположи, че братовчедка й пресмяташе на пръсти часовата разлика. — Там е нощ, нали, какво се е случило?

— Нищо особено… но дали можеш да ми поговориш малко за разни неща?

Последва тих смях.

— Хей, аз обожавам да говоря за себе си. Така… чакай да видим. Започнахме да снимаме филма, естествено, на мен ми дадоха кон, който ме харесва, режисьорът е душа човек и има безгранично търпение. Повечето актьори и техническият екип са готини, макар че близо половината са с бради и конски опашки. Имам чувството, че живея в средата на 80-те.

— Как са температурите?

— Да кажем, че за първи път откакто съм тук, настъпи прохлада, на небето няма нито едно облаче. Е, поне на моя хоризонт, макар че на репетиторката на Рори й стана много горещо, защото я застигна ужасна буря от Южна Америка. Затова я върнаха спешно в Лос Анджелис, леко разпердушинена.

— Значи повече няма да помага на Рори с дифтонгите?

— Не, ангажиментите й приключиха. Ана Мария прецени, че бедното момиче не може да издържи на натоварването. Вследствие, на което на моя фронт се очертава активна офанзива, която аз се опитвам да охлаждам, а откъм Южна Америка се задава още по-мощна буря.

Дженифър се запита дали за външен човек разговорът звучеше като пълна безсмислица или беше очевидно, че Рори се беше отдал на интензивни занимания с неговата репетиторка до момента, когато жена му беше надушила изневярата и беше отпратила момичето. Сега Крес трябваше да охлажда страстта на своя колега и да укротява Ана Мария.

— А онази симпатична канадка — продължи Крес, — тя също получи роля…

— Мат не се разбира с приятелката си — изтърси Дженифър.

— Аха, разбирам — внимателно каза Кресида, — разбирам и… ти как се чувстваш, миличка?

Дженифър се огледа, сякаш гардеробът или писалището можеха да й предложат път за бягство.

— Аз си го представям гол. Днес го видях измокрен от дъжда и оттогава не спирам да си го представям под душа. Знам, че не трябва, това е като да…

— … да се надяваш?

Ето: Крес отново изрече на глас собствените й мисли.

— Да, надявам се, а не мисля, че съм готова за това. Имам чувството, че през последната една година съм се движила като сомнамбул, а сега съм се събудила. И това е прекрасно и болезнено едновременно.

— Джен, това е добре. Не, чудесно е. Спомни си какво ти казах. Не бягай, ако той тръгне към теб.

Дженифър отново погледна към гардероба. Дали да не се скрие вътре и да затвори вратите?

— Той трябва да измине пътя до мен, аз не мога да направя нито една крачка.

— Добре, но ти недей да го отблъскваш. Обещаваш ли?

— Някой казвал ли ти е някога, че много обичаш да командваш хората?

— Всичките ми гаджета и колеги. Обаче ти не ми казваш всичко, госпожице, нали?

— Когато захапеш кокала, не го изпускаш, докато не стигнеш до костния мозък. Добре, ще ти кажа. Той ще дойде във фермата. Е, първо трябва да попитам татко, но знам, че той ще се съгласи.

— Позволяваш ли ми да кажа „Лелеее“ и „Дръж здраво, Джен“?

— Не, виж, той идва само като приятел, Крес.

От Санта Фе се разнесе високо подсвиркване.

— Важното е, че идва, Джен. Вашите отношения се развиват, нищо, че ти не искаш да го признаеш. И съвсем скоро ще трябва да се замислиш за „надяването“. Но ще оставим това за друг път, нали? Да дадем време на времето… но помни, аз съм тук, мила.

Успокоена, Дженифър пожела лека нощ на Кресида и потъна в мисли за Мат. Гол и покрит с блестящи капки вода. Тя си легна и върна фантазията няколко кадъра по-назад, за да му помогне да се съблече, преди да влезе под душа. Тя издърпа черната тениска през главата му и притисна устни до гърдите му и плъзна език по корема му. Почти усещаше гладката му кожа до устните си.

Джен не пропусна да разкопчае токата на колана му и го освободи от грозните дънки.

След малко лежеше гола до него и във фантазията си тя беше старата Джен и той беше такъв, какъвто си го представяше — жилест и гъвкав, чувствителен пакостник. Тя помилва красивия му гръб и се претърколи върху него, а неговите кафяви очи я изпиваха страстно, в погледа му не се четеше съжаление или отвращение, а откровена, неподправена похот. Джен се понесе на гребена на фантазията, потопена в своето удоволствие, сама определяше ритъма, не бързаше и усилваше страстта, наслаждаваше се на своята привлекателност така, както отдавна не беше правила.

 

 

Подгизнал, Мак влезе в кухнята. Непромокаемото яке беше предпазило торса му сух, но дънките му бяха вир-вода мокри, а през по-голямата част от прехода фенерчето му премигваше и той очакваше мига, когато то щеше да изгасне напълно и някой звяр щеше да го разкъса. Вероятно четирикраката персонификация на О’Дауд.

Макар че излизането от пъба в ролята на добрия, съкрушен влюбен беше ефектно и навярно щеше да остави траен спомен след себе си, който да заличи спомена за гафа със Соня Ейдриън.

Откъде се взе проклетата Соня Ейдриън? Какво го беше прихванало, по дяволите?

Мак знаеше наизуст името на своята измислена приятелка: прекрасната Сара Джефрис, с леко плашеща, удобно тайнствена работа. Но когато Дъг го прикова със своя въпрос, в главата на Мак не остана нито една мисъл. Беше чист късмет, че не изтърси името на Грейс Дарлинг.

Той съблече мокрите дрехи и се уви криво-ляво в кухненската кърпа. О’Дауд излезе прав за ефекта на разрива с измислената приятелка: на лицето на Дженифър се беше изписала загрижена състрадателност. Дъг също му съчувстваше и доколкото Мак го познаваше, малко след като той беше излязъл от пъба, Дъг бе споменал на Дженифър за неговото желание да посети фермата.

Мак потрепери и се затътри на горния етаж, където се мушна в леглото. Ако наистина беше успял да влезе под кожата на Дъг, Дженифър утре щеше да го покани във фермата. Покана във вражеския лагер. Той си припомни дългата, мокра разходка до къщата и блеенето на овцете, покрай които минаваше. Под проливния дъжд гласовете им звучаха укорително. И Мак не можеше да им опонира.