Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (15)

Глава 15

Дженифър прихвана агнето между гумените си ботуши, изви назад главата му и пъхна биберона в устата му. Агнето веднага тръсна глава и изплю биберона, затова Джен задържа внимателно муцунката му, подаде му биберона и след известно усилие от нейна страна агнето засмука млякото от бутилката. След като схвана идеята, то засука лакомо и Дженифър знаеше, че ако се обърне назад, щеше да го види как маха доволно с малката си опашка.

Тя се прозя. Цяла нощ лежа, без да може да мигне, унесена в мисли за Мат Харпър, а освен това имаше главоболие, което се усилваше от постоянното блеене на овцете. Шумът от техните гласове контрастираше рязко със спомена за нейното мълчание в колата, тя почти беше онемяла от близостта на Мат Харпър с неговата кестенява коса, кафяви очи и прекрасни мерки. А той толкова се беше старал да води разговор. Дженифър усещаше, че той се притеснява от нейната сдържаност. Което беше нормално, нали? За него това беше просто възможност да се прибере с кола до дома си, приятна разходка и приятен разговор. Сигурно щеше да се сконфузи, ако можеше да прочете мислите й: Замълчи, Мат, остави ме да се насладя на усещането да седя тук, в тъмното с теб.

— Май ще трябва да захраня онова черно агънце със сонда — каза баща й, който беше през две кошари от нея. — Изобщо не може да засуче от биберона.

Обаче накрая Дженифър се оказа сконфузената. Как беше възможно той да разбере чувствата й? Мат Харпър беше напипал болното й място и беше проявил такт и чувствителност по отношение на катастрофата.

От лявата й страна Брайони мажеше с антибиотик току-що прерязаната пъпна връв на едно новородено агне. В големите й ръце агнето приличаше на плюшена играчка.

Странно как Мат Харпър я разбираше много по-дълбоко от Алекс, който я познаваше от години. Да, той беше чувствителен и привлекателен и несъмнено обичаше малки пухкави животинки. Дженифър погледна агнето под себе си, което вече сучеше и гълташе ритмично. Когато биберонът изпадна отново от устата му, тя опипа коремчето му, сега издуто и топло, вдигна го внимателно и го сложи до майка му, след което взе следващото агне и започна целия процес отначало.

Не искаше да мисли как бе погледнала Мат Харпър, преди той да слезе от колата, защото дори сега я обзе срам и смущение. Като някаква влюбена крава, която едва се сдържаше да не каже: „Много ме боли, моля те, прегърни ме само за миг, ако не изпитваш непреодолимо отвращение“.

— Имаш измъчен вид — отбеляза Брайони, като избърса ръце в гащеризона си. — Не можа ли да се наспиш?

— Не, не, добре съм.

Дженифър се насили да се усмихне и Брайони й повярва или предпочете да замълчи. Тя погледна часовника си.

— Искаш ли да свърша още нещо, преди да си тръгна, Рей?

— Не, мила — долетя гласът на баща й.

— Отиваш да поспиш, нали?

— Да, чакам само майка ти да ми доведе Луиз.

— Къде е Дани?

— Отиде да закара няколко агнета в горната кошара.

Рей се доближи до тях.

— Наистина си малко бледа, Джен. Аз мога да поема тази работа, ако искаш да се качиш горе и да си полегнеш.

— Добре съм, татко, честна дума. — Джен не искаше да остава отново сама с мислите си. — Ще отида да забъркам още малко мляко. Къде каза, че е отишла мама?

— Да вземе…

— Да купи бекон — обади се Брайони.

— Да, за бекон, точно така — съгласи се Рей. — Отиде да купи бекон.

 

 

Мак излезе от магазина на Соня, натоварен с много повече багаж от покупките. Както подозираше, Соня действително беше извор на клюки. Когато влезе в магазина, той завари Соня облакътена на щанда, откривайки щедър изглед към деколтето си, да чете списание, в което Кресида показваше бижута и модни тоалети на стойност няколко хиляди лири. Той се престори на смаян от новината, че Кресида беше братовчедка на Дженифър и беше възнаграден с изобилна информация, включително някои пикантни клюки за Алекс Ламбтън, старо гадже на Дженифър от гимназията.

Мак научи, че Алекс беше много богат, защото неговото семейство беше собственик, а не арендатор на огромна ферма на север, че овцете на Ламбтънови се славеха със също толкова добра репутация като тези на семейство Роузби и че макар Дженифър да беше скъсала с Алекс, когато той бе постъпил в селскостопанския колеж, хората предполагаха, че той все още беше готов да се ожени за нея.

Соня отхвърляше подобен вариант, тъй като едно птиченце й пошушнало (тук тя се почука с пръст по носа), че Дженифър наскоро била казала недвусмислено, че възприема Алекс само като приятел, което би вбесило Бренда Роузби, която открай време си го беше харесала за бъдещ зет.

Докато Соня изпълняваше пазарския списък на Мак, тя потвърди версията на О’Дауд за катастрофата. Местните хора явно знаеха, че Кресида е била в колата, въпреки че за обществото това беше тайна, и подозираха, че момичетата са си били пийнали, въпреки че Дженифър беше пострадала толкова тежко, че било невъзможно да й вземат алкохолна проба. Соня изрази мнението, че дори Дженифър да е била виновна за катастрофата, тя бе платила жестока цена.

Мак се опита да не дава ухо на следващата част от разказа как Дженифър се сринала след изписването й от болницата. Как не можела да се храни, не можела да спи, как едва успявали да я убедят да позволи на приятелите й да я посетят. В края на разказа болката, която се беше изписала на лицето му, беше искрена.

Телефонно обаждане прекъсна словесния поток на Соня и Мак я чу да разговаря и да се кикоти зад мънистената завеса с някой на име „Грегор“. Двамата явно си уговаряха среща в Тайнфорт. Мак предположи, че това беше младият чужденец, когото беше видял онзи ден, а пламналото от вълнение лице на Соня несъмнено потвърди тази версия.

— Благодаря ти, че дойде да си напазаруваш тук — каза тя, докато нареждаше покупките му в книжни кесии. — Можеше да поръчаш доставка от супермаркета. Щеше да си спестиш много работа.

— О, не — отговори той, — харесва ми да подкрепям местната общност.

Освен това супермаркетите са пълна нула като доставчик на клюки.

Точно както Мак очакваше, Соня излезе от магазина, за да го настигне и да пъхне очилата му в джоба на анорака.

— Как може да си толкова разсеян? Сигурно си свикнал твоята приятелка да се грижи за теб, нали? Обзалагам се, че е точно така. Сигурно ти връзва ръкавиците на връв, за да не ги губиш.

— Ох, недей — каза той с усмивка на виновен хлапак. — Разкрит съм.

Мак се върна в къщата и тъкмо сложи пакета с ориз до консерва с домати в един от грозните шкафове, когато някой позвъни на вратата.

Жената на прага беше майка на Дженифър, това се виждаше от пръв поглед. Тя имаше същите високи скули и изправена стойка и излъчваше известно високомерие, което подхождаше на херцогиня. Очите й бяха сини като очите на дъщеря й, но докато очите на Дженифър често отбягваха чуждите погледи, тези очи бяха приковани в неговите.

— Добро утро — каза тя рязко и Мак разбра, че му предстоеше изпитание. Той си напомни, че добрият Мат Харпър нямаше какво да крие, затова трябваше да се почувства объркан от нейното посещение.

— Ъ, здравейте — каза той, — с какво мога да ви помогна?

— Аз съм Бренда Роузби, майката на Дженифър.

— Майката на Дженифър? Дженифър от театралния клуб? Много ми е приятно да се запознаем.

Той се усмихна и протегна ръка. Бренда Роузби я сграбчи здраво, разтърси я и я пусна.

— Дженифър ме посрещна много добре — каза той, — както и целият театрален клуб. Много любезно е от ваша страна да дойдете и да се представите.

— Писател ли сте?

Той премигна бързо.

— Само една малка книжка за пешеходните маршрути по брега на Дорсет…

— И една за Северен Съмърсет. Да, знам. Намирам ги малко сухи, честно казано.

Какво… наистина ли си ги купила?

— Сухи? Така ли мислите?

Нейното изражение беше безмилостно.

— Вижте, аз не харесвам писателите. Тук са идвали и други хора, които се представяха за писатели — в селото, точно до нашата ферма. Журналисти.

— Аз не разбирам…

— Така ли? — процеди тя със саркастичен смях. — Видях, че преди малко излязохте от магазина. Соня сигурно ви е разказала коя е моята племенница?

— Ами…

— Приказливо момиче е нашата Соня. — Физиономията й стана някак кисела, после тя добави: — Макар че в интерес на истината, тя умее да си държи устата затворена в компанията на журналисти.

Мак запази глупавото изражение на лицето си.

— Да, Соня спомена за това, но аз честно казано не се интересувам от такива неща.

— Значи не сте от онези писатели, така ли? — Сините очи го пронизаха остро като гласа й.

Хъм. Откровен въпрос. Следователно изискваше откровена лъжа.

— Не, аз нямаше да знам откъде да започна.

— Всъщност, проблемът е, че те не знаят къде да спрат.

По всичко личеше, че Бренда Роузби още не беше приключила с него и скръсти ръце.

— Значи вие ще участвате в пиесата. Това не е ли някак странно? Тук сте за малко, а искате да участвате в аматьорска постановка? Та вие не познавате никого.

— Тъкмо затова искам да се включа, защото не познавам никого. — Мак остана доволен как преобърна аргумента в своя полза. — Писането е самотно занимание.

Бренда Роузби го огледа изпитателно и посочи вратата на господин Армстронг.

— Аз нося топла храна на вашия съсед. Един вид социален патронаж. — Сините очи бяха твърди като кремък. — Идвам тук два пъти в седмицата. Всяка седмица.

И ще ме държиш под око. Полезно предупреждение.

След още няколко въпроса за разходките, които той планираше в близките дни, Бренда Роузби се сбогува и тръгна към стария зелен фиат, който беше паркиран до бордюра. Когато тя отвори вратата, Мак видя, че вътре имаше бебе в детска седалка и предположи, че то беше нейно внуче. Но в момента му беше невъзможно да си спомни дали братът на Дженифър имаше дъщеричка или син.

Мак влезе в къщата, седна на облегалката на фотьойла, не прецени тежестта си и едва не падна по гръб на мокета. Той нямаше представа дали беше издържал изпита, дори не смееше да гадае, но добре разбираше, че госпожа Роузби му нямаше доверие и не го харесваше. Дали заради журналистите, които бяха идвали вече тук, или по някаква друга, по-лична причина? Тя пазеше Дженифър като орлица, това беше ясно.

Мак седна във фотьойла и се загледа в огъня. Той не можеше да си представи Филида да бди над него по такъв начин. Когато кариерата му се срина, тя просто му каза да се „стегне“.

Звънецът на вратата го прекъсна отново и сърцето му заби лудо.

Мак не знаеше дали беше в състояние да издържи още един разпит.

Този път на вратата стоеше господин Армстронг.

— Какво ще кажеш за чаша чай? — предложи той с дрезгав глас.

Мак се канеше да отклони поканата с извинението, че е зает, но господин Армстронг пристъпи напред и му даде да разбере, че старецът нямаше да чака покана. Мак направи крачка встрани, за да го пусне да влезе.

— Видях, че майката на Дженифър се отби при теб — отбеляза господин Армстронг. — В какви ужасии се е забъркала нейната племенница в Америка — Содом и Гомор, туй то. Да не ти разправям за Соня от магазина — той пое въздух през зъби, — тя доведе последния си съпруг през онуй нещо интернет, взе си оттам някакво момче чужденец. Не знам как я търпи баща й, да му развява онзи хубостник под носа.

Мак затвори външната врата и последва господин Армстронг в хола.

— Да, интересна работа, трябва да ми разкажете повече. Заповядайте, седнете. Искате ли да препека филийки към чая?