Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (48)

Глава 48

Дани изгледа подигравателно Мак, сякаш очакваше от него да направи някоя върховна глупост. Мак се стараеше да не го предизвиква с държанието си, стоеше точно където му бяха казали да седне, върху една стара гума за трактора в най-отдалечения ъгъл на двора, на няколко крачки от Дани. По едно време Мак чу да го викат по име и се обърна, виждайки към тях да се задава Брайони, следвана от овчарското куче.

— Още един глупак на име Мак — каза Дани, гледайки кучето.

— Още ли е там? — извика Брайони и когато Дани извика в отговор „Да!“, тя се обърна и тръгна обратно по коловоза, в посока към пасбището.

Дани продължи да гледа Мак с насмешка, а Мак се замисли за смелостта на майка му да дойде тук. Трогнат от това, че за първи път в живота му тя се застъпваше за него, той остави на Тес да й се накара по телефона. За него беше мистерия дали Филида беше пила по време на престоя си в клиниката, или по пътя насам, и не искаше да я пита.

Вратата на фермата се отвори и отвътре се появи Рей с почти комично изражение.

— Леле, майка ти е опасна жена.

Мак трябваше да се съгласи: в открит двубой между Филида и Бренда той не би могъл да определи коя щеше да победи. Той се запита какво ли мислеше Джен за факта, че Филида беше в клиника за рехабилитация и за това, че потвърждаваше историята за изнудването на Мак. В идеалния случай Дженифър скоро щеше да излезе от къщата, да разтвори ръце и да извика: „Сега разбирам всичко, Мак, и ти прощавам.“ В реалния живот той не разчиташе на нищо. Струваше му се, че очакваше резултата от медицинско изследване на живот или смърт. Малко ходене пеш щеше да му се отрази добре, но Дани щеше да го изтълкува като необорим аргумент в подкрепа на неговото мнение за Мак.

При следващото отваряне на вратата от къщата излязоха Филида и Бренда. Нямаше и следа от Дженифър. Мак се изправи да посрещне двете жени. Въпреки бастуна, на който Филида се подпираше, те приличаха на политици в края на разговори при закрити врата, които излизаха да оповестят изхода от преговорите.

Бренда се покашля.

— Твоята майка — тя кимна деликатно на Филида, — ни обясни цялата история за Монтгомъри, твоята грешка, нейната… невъзможност по онова време да ти даде ясна представа дали думите на О’Дауд са били истина или не.

Колко тактично казано.

— Бренда и нейното семейство — Филида наклони грациозно глава към Бренда — сега имат по-ясна идея защо си се забъркал в това… — майка му се запъна, но бързо намери точната дума — фиаско. И аз се съгласих с тях, че ти постъпи като кръгъл глупак, като не провери съмнителните „доказателства“ на О’Дауд и се показа като подъл, измамен негодник, довеждайки този грозен план докрай.

— Радвам се, че си на моя страна, Филида — каза Мак и видя как Рей скри усмивката си.

— Аз им разказах как ти се върна в Бат като бито куче, смазан от угризения и се поболя от любов, доколкото си спомням това състояние. Ах, да, тези добри хора навярно ще проявят известна благосклонност към теб, защото ти съвсем наскоро научи, че мъжът, който е твоят биологичен баща, е абсолютен негодник.

Рей отново се помъчи да скрие усмивката си.

— Джен как го прие? — попита Мак, скован от страх от отговора.

— Тя не каза почти нищо, само изслуша разказа и после се качи горе. — Бренда погледна смутено Филида и добави: — Да знаем защо си го направил е едно, да ти простим начина, по който го направи, е съвсем друго нещо. Ние… ще си помислим. Не можем да кажем нищо повече.

— Е, за мен това е напредък. — Филида се усмихна лъчезарно на всички, въплъщение на достойното благородство. — Преди да си тръгнем, бих искала да кажа още веднъж, госпожо Роузби, че много съжалявам за болката и тревогите, които е преживяла вашата дъщеря. Тя е прекрасна. Толкова е грациозна. — Филида се доближи и хвана Мак под ръка и той щеше да се почувства зашеметен, ако не беше вложил всичките си усилия да не се разплаче, чувайки нейното описание на Джен.

Семейство Роузби може би щяха да останат с впечатлението, че Филида е изискана, леко ексцентрична дама, ако в последния момент тя не беше добавила:

— Само още нещо — ковачът Дъглас каза, че Мак е претърпял тежка контузия от някой си Алекс. Някакъв едър земевладелец, както разбирам. — Филида вдигна изразително вежди. — Дали може, ако го видиш, Даниел — погледът й се спря върху Дани и той кимна непохватно, — дали би могъл, драги, да му кажеш, че познавам хора в Бат, които за съвсем малка сума пари ще му изтръгнат тестисите и ще му ги натикат един по един в гърлото. — Тя помаха с ръка. — Прекрасно е, че се запознахме.

Дженифър ги наблюдаваше, докато те разговаряха на двора. Видя как Мак качи майка си в колата. Каква интересна жена. Стоманен вариант на киселото изражение на Бренда.

Ето че тя отново седеше в стаята си, разкъсвана от поведението на Мак, неспособна да осмисли новата информация и да я намести сред останалите парченца на мозайката. Излизаше, че го бяха изнудили да поеме тази работа и той се беше страхувал от публичното очерняне на семейството му. Какво би направила тя, ако беше на негово място?

Дженифър си легна и за първи път си позволи да си спомни как Мак я беше убедил да се превъплъти във Виола. Всички неща, които й беше казал в леглото. Всички неща, които й беше направил в леглото.

Можеше ли да приеме, че той беше човек, който се бореше със себе си? Че по някое време той се бе влюбил в нея? Дали това отменяше всичко друго?

Но той беше такъв изпечен измамник. Толкова добър, сякаш лъжата беше втората му природа.

Дженифър се огледа. Нейната стая постепенно започваше да й прилича на затвор, затова тя излезе навън и седна на оградата, а Рей заговори за подбора на овцата, с която смяташе да участва на окръжното изложение. Джен знаеше, че баща й нямаше да заговори за Мак, той никога не я притискаше и тя му беше благодарна за това. Наблюдаваше плавните му движение и увереността, с която оглеждаше копитата и ушите на овцете, и почувства успокоение. През последната седмица Рей беше добил равномерен слънчев загар и Джен си спомни как като малко момиченце се удивяваше на тена на баща й, който свършваше в основата на врата му и над лактите, сякаш носеше неизменната си бяла тениска.

Татко никога не е носил кожено яке.

— Добре ли си? — попита я баща й, когато тя скочи от оградата.

— Отивам да намеря някое тихо местенце. Ще се обадя на Крес — каза тя.

— Теди Монтгомъри? — повтори Кресида, вече напълно разсънена и Дженифър чу как тя повтори думите, но този път не в телефонната слушалка. Навярно Ана Мария лежеше до нея и Джен се запита коя от двете беше доминиращият партньор в тази връзка. Но въпросната връзка явно беше успешна. Щастието в гласа на Кресида говореше красноречиво за това. Нейното старание да се преструва на силна и недосегаема се беше стопило, откакто беше с Ана Мария.

Чу се гърлен смях и Крес заговори отново.

— Ана Мария ме попита дали това е същият Монтгомъри, който се е бил в пустинята. Но шегата настрана, Джен… Монтгомъри, това не е шега работа. Аз си мислех, че той крие някоя жалка тайна, например някакъв непристоен навик на майка му.

— Това също.

— Вярно, но виж, историята с Монтгомъри наистина е висяла като дамоклев меч над главата му. Кажи ми… ти какво мислиш за неговата постъпка?

— Това не променя нищо. — Дженифър се опита да се облегне по-удобно на дънера. — Той си послужи с лъжи и измами. Въртеше ме на малкия си пръст. Постоянно преценяваше какво да каже, как да изглежда…

— Да, така е. Но понякога хората правят лоши неща по достойни причини, Джен.

Дженифър се загледа в листата и клоните на дървото и се намръщи.

— Ти да не се опитваш да го защитаваш, Крес?

Последва мълчание.

— Крес?

— Според мен… това променя много неща, Джен, и преди да ме опровергаеш, ме изслушай. — Дженифър чу глухо гласът на Ана Мария и отговорът на Кресида, която каза, „Да, да, ще й кажа. Тихо.“

— В последно време, откакто отново си говорим нормално, аз се радвах да чуя, че ти си изпълнена с гняв към него. Гневът беше по-добър от онази убийствена тъга. Затова се въздържах да ти кажа някои неща, които исках да кажа. И преди да ти ги кажа сега, те моля да разбереш, че аз винаги съм напълно и изцяло на твоя страна. Ако решиш да не му простиш и да не повярваш, че той изпитва истински чувства към теб, добре. Но аз мисля, че той те обича, Джен. Аз ти казах колко зле изглеждаше Мак в Бат, но туширах положението — в действителност той беше напълно разбит и смазан.

— Учудвам се, че е успял да заблуди дори теб — каза Дженифър, убедена, че братовчедка й щеше да улови иронията в гласа й.

— Не мисля така, миличка. Той не се преструваше.

— Не искам да слушам това.

— Не се съмнявам, но моля те, довери ми се. Двете с теб никога не сме обсъждали защо аз му разказах историята за Ана Мария при положение че можех да го пратя за зелен хайвер с лъжата за Рори. Ти навярно си мислиш, че това е било част от сделката, за да не споменават твоето име във вестника?

— Виж, аз нямам представа как се случват тези неща…

— Аз му разказах историята, въпреки че той отказа да ми разкрие тайната на майка си, защото нещо в този човек ме накара да повярвам, че той наистина те обича.

— Достатъчно, Крес.

— Не, не е достатъчно. По-добре се стегни, защото не съм свършила. Сигурно ще ме помислиш за луда, но аз го подложих на изпитание — разказах му нещо, което донякъде очаквах да разкрие на медиите, но той не го направи.

Дженифър стана на крака и се удари силно в най-долния клон на дървото.

— Кажи ми, че не говориш за онова, което си мисля — извика почти истерично тя. — Кажи ми, Крес.

— Не мога.

— О, боже, о, божичко, какво си направила? Ти не можеш да му имаш доверие. Той просто пази историята и чака да й се вдигне цената, защото сега ти си още по-голяма сензация. — Дженифър протегна ръка и докосна кората на дървото. — Аз ще отрека всичко. Ти не беше виновна.

— О, стига, Джен, време е да пораснеш. Извинявай, че ти говоря грубо, но и двете знаем истината. И щом можеш да простиш на мен, не можеш ли да простиш и на Мак? Виж, кажи му да се разкара, щом искаш, недей да му прощаваш, но ако чувстваш дори най-малкото зрънце съмнение в това, че той е негодник, преглътни болката и му дай шанс.

— Трябва да вървя — бързо каза Дженифър и прекъсна разговора, а после запрати телефона срещу оградата.