Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (40)

Глава 40

Дженифър успя да преодолее обсадата от журналисти на пътя, като легна на задната седалка в колата на Брайони, която я закара до библиотеката. Сега журналистите бяха по-малко — пикантната история вече се развиваше в Холивуд — но Брайони я придружи до задния вход на библиотеката за всеки случай. Дженифър беше придърпала качулката на суичъра над лицето си и когато някакъв слаб мъж с отегчен вид изникна пред тях и се представи като журналист от нюкасълски вестник, Брайони му налетя със зловещ боен вик, на който я беше научил Дани в сватбената им нощ и който той самият беше научил, пътувайки с отбора по ръгби в Нова Зеландия. Дребният човечец побягна с такава скорост, че се блъсна заднешком в един уличен стълб и се отдалечи на куц крак.

Дженифър се качи директно в офиса на втория етаж, където общо взето прекара целия ден, опитвайки се да свикне с присъствието си там. Беше й трудно да определи кое чувство беше взело превес в нея, срамът или унижението. Двете се бяха преплели в мрачно, задушаващо нещастие, което я изолираше от всички останали. Колко ли отчаяна беше изглеждала в неговите очи. Колко лековерна. Той беше надушил нейният глад за внимание и го беше нахранил. Фактът, че само няколко човека знаеха за нощта, която тя беше прекарала с Мак, не й носеше никаква утеха. Всички знаеха за нейното увлечение по него.

Прелъстена и измамена.

Но всичко това беше повърхностна болка в сравнение с откритието, че блаженството на споделената любов е било мираж. Гневът и огорчението се смесваха с това разбито блаженство и може би щяха да изплуват по-късно, но сега сърцето я болеше толкова силно, че ръката й подсъзнателно пропълзяваше до дясната страна на гърдите, сякаш искаше да го утеши.

Лайънъл беше старателно любезен и за щастие се въздържаше от предложения за масаж и други лечебни методи, докато Шийла я разсейваше с разкази за последните подвизи на Рийс. Тя спомена историята с Мат/Мак само два пъти, единият път с думите „Стига си се измъчвала. Аз също се заблудих от стегнатото му дупе“ и „И все пак не разбирам, като се сетя как те гледаше от читалнята…“

Дженифър изяде сандвичите си на бюрото, без да усеща вкуса им, а после Брайони дойде да я прибере. Този път пред библиотеката не дебнеше слабичък мъж с отегчен вид, а журналистите около фермата бяха намалели значително. Затова пък на двора ги очакваше един ланд роувър.

— Искаш ли да го видиш? Ако предпочиташ, мога да го отпратя? — предложи Брайони.

Още един човек, който не беше гледал Мак през розови очила и не беше допуснал да го заблудят. Джен заслужаваше всичко, което Алекс би могъл да й каже.

Те седнаха заедно в хола, Бренда дипломатично остана в коридора, а Алекс изрази съжалението си, задето Дженифър е била наранена и добави, че за него Мат Харпър беше история.

На Джен й се искаше да можеше да го изтрие със същата лекота от сърцето си, но се почувства признателна за съчувствието и когато Алекс се пресегна и улови ръката й, тя не я отдръпна. Неговата ръка беше сигурна, позната и крепка. Не беше мираж.