Еймър Тауълс
Един аристократ в Москва (20)

Допълнение

Сутринта на двайсет и втори юни, докато графът ровеше из джобовете си за писмото на Мишка, Нина Куликова и нейните трима съюзници се качваха на влак, потеглящ на изток към Иваново, изпълнени с енергия, възбуда и ясно чувство за цел.

От началото на първия петилетен план през 1928 г. десетки хиляди техни другари в градските центрове работеха неуморно за изграждане на електроцентрали, стоманолеярни и заводи за тежко машиностроене. Докато се разгръщаше това историческо усилие, беше изключително важно зърнопроизводителните области на страната да изпълнят своята роля — да задоволят увеличеното търсене на хляб в градовете чрез скокове в селскостопанското производство.

Но за да се подготви пътят за това амбициозно усилие, бе сметнато за необходимо да се изселят един милион кулаци — тези използвачи и врагове на общото добруване, които същевременно бяха и най-способните земеделци в областите. Останалите селяни, които посрещаха нововъведенията в земеделието с негодувание и подозрение, се оказаха враждебни дори и на най-малките опити за нововъведения. Тракторите, които трябваше на цели флотилии да нахлуят в новата ера, в крайна сметка все не достигаха. Тези трудности бяха задълбочени от неблагоприятното време, довело до срив на земеделските реколти. Но поради повелята да се изхранят градовете, катастрофалният спад на реколтата бе компенсиран с увеличени наряди и реквизиции, извършвани под дулата на пушките.

През 1932 г. комбинацията от тези неумолими сили щеше да доведе до масови бедствия за земеделските области на стара Русия и гладна смърт за милиони селяни в Украйна.^[1]

Но, както отбелязахме, всичко това все още предстоеше. И когато влакът на Нина накрая пристигна в далечните краища на Иваново, където нивите с млада пшеница, разлюляна от вятъра, се простираха докъдето стига окото, тя бе почти зашеметена от красотата на пейзажа и от чувството, че животът ѝ току-що е започнал.