Еймър Тауълс
Един аристократ в Москва (1)

21 юни 1922 г.

ПОКАЗАНИЯ НА ГРАФ АЛЕКСАНДЪР ИЛИЧ РОСТОВ

ПРЕД ИЗВЪНРЕДНАТА КОМИСИЯ НА НАРОДНИЯ

КОМИСАРИАТ ПО ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

другарите В. А. Игнатов, М. С. Заковски, А. Н. Косарев

ОБВИНИТЕЛ:

А. И. Вишински

Обвинител Вишински: Представете се.

Ростов: Граф Александър Илич Ростов, носител на ордена „Свети Андрей“, член на Жокейския клуб, Майстор на лова.

Вишински: Задръжте си титлите; те не са нужни никому. За протокола: вие ли сте Александър Ростов, роден в Санкт Петербург на 24 Октомври 1889 година?

Ростов: Да, същият.

Вишински: Преди да започнем, трябва да кажа, че не помня някога да съм виждал сако с толкова много копчета.

Ростов: Благодаря ви.

Вишински: Това не беше комплимент.

Ростов: В такъв случай предизвиквам ви на дуел.

[Смях.]

Заседател Игнатов: Тишина в залата.

Вишински: Какъв е настоящият ви адрес?

Ростов: Апартамент 317 в хотел „Метропол“, Москва.

Вишински: Откога живеете там?

Ростов: От пети септември 1918 година Почти четири години.

Вишински: А професията ви?

Ростов: На аристократ не му трябва професия.

Вишински: Много добре. Как си прекарвате времето?

Ростов: Ходя на гости, беседвам. Чета, размишлявам. Обичайната рутина.

Вишински: И пишете стихове?

Ростов: Имам слабост към перото.

Вишински: [Повдига брошура] Вие ли сте авторът на това дълго стихотворение от 1913 година: „Къде е тя сега“?

Ростов: Така казват.

Вишински: Защо написахте стихотворението?

Ростов: То само пожела да бъде написано. Просто така се случи, че седях на едно определено бюро в една определена сутрин, когато то реши да наложи това желание.

Вишински: И къде точно беше това?

Ростов: В южния салон на „Спокоен час“.

Вишински: „Спокоен час“?

Ростов: Нашето родово имение в Нижни Новгород.

Висшински: Ах, да. Разбира се. Колко уместно. Но да се върнем на вашето стихотворение. Тъй като се появи точно тогава — през суровите години след неуспешната революция от 1905 г., — мнозина го сметнаха за призив към действие. Бихте ли се съгласили с тази оценка?

Ростов: Всяко стихотворение е призив към действие.

Вишински: [Преглежда записките си] А през пролетта на следващата година напуснахте Русия и заминахте за Париж…?

Ростов: Струва ми се, че помня разцъфтелите ябълки. Тъй че да, навярно е било пролет.

Вишински: 16 май, по-точно. Сега разбираме причините за вашето доброволно изгнание; дори изпитваме известно съчувствие към действията, които са предизвикали вашето бягство. Сега обаче ни интересува завръщането ви през 1918 г. Питаме се дали дойдохте с намерението да се вдигнете на оръжие и ако е тъй, то дали за или против революцията.

Ростов: Боя се, че отдавна ми е минало времето да се вдигам на оръжие.

Вишински: Тогава защо се върнахте?

Ростов: Мъчно ми беше за климата.

[Смях.]

Вишински: Граф Ростов, вие изглежда не оценявате тежестта на вашето положение. Нито пък оказвате необходимото уважение на седящите пред вас.

Ростов: Навремето царицата имаше същите оплаквания от мен.

Игнатов: Прокурор Вишински, може ли…

Вишински: Думата има заседател Игнатов.

Игнатов: Няма съмнение, граф Ростов, че мнозина в залата са изненадани да ви видят тъй чаровен; аз обаче не се изненадвам ни най-малко. Историята ни учи, че чарът е висша цел на експлоататорската класа. Но намирам за изненадващо, че авторът на въпросното стихотворение тъй явно се е превърнал в човек без цел.

Ростов: Аз пък си мислех, че човешката цел е известна само на Бога.

Игнатов: Нима? Колко удобно за вас.

[Комисията се оттегля за 12 минути.]

Игнатов: Александър Илич Ростов, взимайки предвид собствените ви показания, можем само да приемем, че прозорливият дух, който написа стихотворението „Къде е тя сега?“, се е поддал безнадеждно на упадъка на своята класа — и сега представлява заплаха за самите идеали, които някога е изповядвал. Въз основа на това бихме били склонни да ви изведем от тази зала и да ви изправим до стената. Но някои във висшите кръгове на партията ви зачисляват сред героите на дореволюционната кауза. Поради това настоящата комисия изразява становището, че трябва да се върнете в онзи хотел, който толкова ви допада. Но не се заблуждавайте: ако някога отново стъпите извън „Метропол“, ще бъдете разстрелян. Следващият!

Подписи:

В. А. Игнатов

М. С. Заковски

А. Н. Косарев