Беър Грилс
Ловът (89)

87.

Джоунс остави автомата си на пода и го изрита към сенките.

Йегер излезе от прикритието си. Докато го правеше, остра болка прониза крака му. Ранен се изправяше срещу напълно здравия Джоунс — не беше най-доброто положение, в което можеше да бъде. Но изгарящата омраза към този тип и изпълнилата го ярост трябваше да му дадат някакво предимство.

Двамата мъже пристъпиха предпазливо напред. Джоунс беше висок почти метър и деветдесет и пет и с всички стероиди, които използваше, беше същинска планина от мускули, точно както Йегер го помнеше. Почти не приличаше на човек.

Йегер открай време беше по-бърз от него, но нямаше как да знае дали и сега ще е така с ранения му крак. Застана в бойна поза, с разкрачени крака на ширината на раменете, с леко обърнати навътре стъпала, с присвити колене, с вдигнати пред лицето ръце, готови да нанесат удари.

И тогава Джоунс направи нещо абсолютно неочаквано. Посегна към бедрото си и извади нож. Някогашният командоски нож на Нарова — осемнайсет сантиметра калена, остра като бръснач стомана — сега беше в ръката му.

— Позна ли го? — Джоунс се усмихна зло. Казах, без стрелби. А не без ножове. Наричам го Убиеца на акули. Макар че е също толкова добър и при изкормване на хора. Виж какво направих на дъртия Майлс.

Йегер не отговори. Умът му беше изцяло съсредоточен върху предстоящия сблъсък.

Започнаха да обикалят в кръг като големи котки, готови за скок. От тренировките си по бойни изкуства Йегер знаеше, че най-често ключът в подобни схватки е да удариш пръв, при това здраво. Онзи, който се поколебаеше, умираше.

Направи хода си — при това бързо, много бързо.

Изрита странично с външния ръб на дясната си кубинка коляното на Джоунс.

Джоунс се опита да отскочи и да избегне удара, но това беше прост пример за причина и следствие — нападателят винаги имаше предимство в скоростта. Ритникът на Йегер закачи крака му. Ударът не беше толкова съсипваш, колкото бе възнамерявал; не се чу хрущене на кост. Но все пак беше начало.

Джоунс отстъпи назад и възстанови равновесието си точно когато Йегер замахна с всички сили към дебелия му като на бик врат. Отново само го закачи, но ударът отвори възможност за следващия му ход. Миг по-късно Йегер атакува с левия си юмрук като с таран и го заби с унищожителна сила в гръкляна на Джоунс.

Бръснатата глава на противника му отлетя рязко назад и се върна обратно от убийствения удар.

Битката беше продължила само секунди. Но докато гледаше как масивната снага на Джоунс се свлича на пода, Йегер усети пронизваща болка в здравия си крак, който се подгъна под него. Докато падаше, Стив Джоунс му беше нанесъл свиреп удар с ножа си.

Йегер се просна на пода, от прободения му крак рукна кръв. Запълзя напред, като се опитваше да се измъкне на безопасно разстояние.

Зад него Джоунс започна да се обръща.

— Прекалено бърз ли бях? — ехидно попита той. — Не видя ли ножа? О, да! Ще се забавлявам до последния миг.

Джоунс прибра ножа и се изправи с олюляване на крака над проснатия Йегер.

— От толкова време очаквах този момент — подигравателно каза той. — Сега ще ритам главата ти, докато малкото мозък в нея не стане на пихтия.

Отстъпи назад, за да може да се засили.

— Ще те пребия, докато не се окажеш на косъм от смъртта. Но няма да умреш. Още не. Не и днес. Не. Това е прекалено лично… Ще те оставя жив. Знаеш ли защо? За да гледаш как семейството ти се пържи.

Йегер се беше свил до стената, кървящ и безпомощен пред извисяващата се фигура на противника си.

— Мислеше си, че като атакуваш това място, ще ни спреш ли? — присмя му се Джоунс. — Ние не можем да бъдем спрени. И ще се разправим с клана Йегер така, както не можеш да си представиш!

Докато Джоунс се готвеше да нанесе удар, Йегер усети нещо да го притиска в кръста. Изведнъж си спомни — беше китайският QSZ-92 на Установ.

Второто му резервно оръжие.

И докато Джоунс се засилваше, Йегер извади скритото оръжие. За миг в очите на гиганта се изписа изумление, преди насоченият към главата на Йегер ритник да се превърне в отчаян опит да избие пистолета от ръката му.

Йегер стреля. Първият куршум улучи Джоунс високо в крака, последван от още два. Когато тялото на Джоунс рухна на студения бетон, Йегер беше изпръскан с кръв и вътрешности.

Самият той пък потъваше в мрака на безсъзнанието.