Беър Грилс
Ловът (35)

33.

Да умреш е далеч за предпочитане, отколкото да те заловят, помисли си Йегер. Макар че да се измъкне жив и да се върне при Люк и Саймън щеше да е безкрайно по-добре. Ако го заловяха жив, щяха да изтезават тялото и душата му, докато не започне да моли за собствената си смърт.

Колкото до Нарова…

Йегер осъзна, че изпитва странни покровителствени чувства към нея. Не би могъл да допусне нещо да се случи с тази невероятна и същевременно вбесяваща жена. Въпреки всичко в нея имаше нещо омагьосващо — нещо, което будеше у него желание да разбие студената й като лед черупка.

Хрумна му мисъл — колкото ужасяваща, толкова и мрачна. Ако заловят Нарова, би ли я застрелял лично? Просто не знаеше. Можеше единствено да се отдаде изцяло на мисията, със стопроцентово съсредоточаване.

Откриването на отходната клоака беше жизненоважно.

По принцип тя трябваше да се намира само на няколко стъпки пред тях. Йегер се отпусна на коляно и се обърна към Нарова. Погледите им се срещнаха в мрака. Не беше нужно да говорят. Изражението й отразяваше онова, което чувстваше самият той. „Това е кошмар, но нали точно затова дойдохме. Просто го направи“.

Обърнаха се към централната част на базата и започнаха да наблюдават. Наблюдателността беше съществена. Клечаха рамо до рамо, неподвижни като скали и абсолютно съсредоточени.

Краката и гърбът на Йегер бяха мокри от пот, но най-лошо от всичко бяха комарите. Направо го изяждаха жив. Нямаше какво да направи по въпроса. Всяко рязко движение щеше да ги издаде. Ръкомахането по облак бръмчащи хапещи насекоми най-вероятно щеше да предизвика дъжд от куршуми.

— На два часа — изсъска Нарова. — Кола. Включени фарове.

— Видях.

По главната улица се носеше пикап с включени светлини. Това трябваше да означава нещо. Но какво? Дали сигнал за готовност, когато е забелязан противник? Или шофьорът просто даваше знак, че на летището трябва да се пратят още товари кокаин?

Нямаше начин да разберат.

Продължиха да наблюдават.

Безмълвно.

Свиренето на цикади отекваше оглушително в ушите на Йегер. То играеше ролята на басов ритъм за сърцето на Додж — пулса на латинопарчетата, които гърмяха все по-страстно от най-близкия бар.

— На единайсет часа — изсъска Нарова. — Пистата. Движение.

Йегер завъртя очи натам. И наистина, група мъже се мотаеше от едната страна на отъпканата писта. Преброи трийсетина, всички въоръжени. Въпросът беше защо са там? Да подготвят поредния полет или да се качат на пикапите и да се понесат след Йегер и хората му?

Не можеше да повярва, че са ги забелязали, но беше жизненоважно да са готови. Провалиш ли подготовката, подготвяш провала си.

Йегер даде знак на Нарова да тръгват. Ниско приведен, той се обърна на север и се запромъква към тъмното сърце на Додж. Най-близките сгради бяха на не повече от петнайсет метра от тях. Всяко негово сетиво беше насочено навън, нащрек за евентуална заплаха.

И в резултат на това едва не се търкулна в канавката.

Запази равновесие в последния момент, после предпазливо премести крак напред с бавните, изчислени движения на хищник. Пред него зейна тъмен ров, широк може би метър и половина. Погледна бързо по дължината му — минаваше по права линия направо към сърцето на Додж.

Както беше казал Раф, идеално прикритие за РБР.

Две неща поразиха Йегер. Първо, миризмата. Ноздрите му трепнаха — някакъв химикал, смесен с острата воня на застояла вода и човешки изпражнения. Второ, липсата на отражение. Неподвижната вода обикновено отразява луната, звездите или уличното осветление. Тук нямаше нищо. Ровът явно беше покрит с дебел слой мръсотия.

Йегер извади лек памучен шал с жълто-кафяв цвят, който беше взел специално за целта. На една мисия в Афганистан през 2001 г. отрядът му от САС беше натоварен със задачата да отвлече много важна клечка от силно охраняван лагер. Същинска крепост.

Трябваше да влязат по начин, който напълно да изненада отбраната. Като капитан, командващ планински отряд D, Йегер беше избрал най-добрата според него възможност — един канал, открита канавка, която минаваше под една от стените и се изливаше в близката река. Момчетата не му бяха благодарили за избора.

Преди да влязат, всички си бяха увили лицата в куфии — традиционните арабски кърпи за глава. Помогнаха им да филтрират донякъде вонята. Сега двамата с Нарова направиха същото. Когато бяха готови, само очите им се показваха между ивиците плат.

Без нито дума Йегер се обърна, подпря се на ръба на рова и се спусна в него.