Беър Грилс
Ловът (88)

86.

Йегер подаде глава зад бетонната колона и лъчът на фенера му прониза мрака.

Бункерът на Камлер имаше Т-образна форма. В долния край на Т-то се намираше командната стая; в десния край беше входът. Докато прочистваше лявата част, беше открил Фалк Кьониг, заключен в една странична стая.

Изглеждаше логично Раф да поеме дясната част към изхода. Йегер пък изпитваше изгаряща нужда да намери жена си — и Питър Майлс. Реши, че би трябвало да са в стая, разположена някъде по този тъмен коридор, възможно най-далече от входа.

Но реши да не прибързва — не можеше да ги спаси, ако го убият.

Напредваше сантиметър по сантиметър, като пристъпваше на пръсти.

Някъде отпред забеляза движение. Малко по-тъмна сянка, долепена за врата. Той завъртя оръжието си точно когато фигурата излезе напред. И наистина беше тя. Най-неочаквано Йегер се озова лице в лице с жена си.

Тя пристъпи напред към светлината. Нямаше как да го отрече — все още беше прекрасна. Побелелият му пръст беше на спусъка, но мозъкът му бе напълно парализиран.

— Не би го направил — прошепна тя. — Нима би убил майката на детето си? След всичко, през което минахме… Ние с теб сме екип, Уил Йегер.

Мълчание. Йегер беше изгубил дар слово. Продължаваше да се цели, макар в сърцето си да знаеше, че каквото и да каже или направи тя, няма да намери сили да дръпне спусъка.

Тя посочи пистолета, който държеше в ръката си.

— Чаках. Теб. Добре скрита, както винаги си ни учил. Можех да стрелям. Не го направих. Исках да поговорим.

Йегер най-сетне възвърна гласа си.

— Тогава говори. Като начало, какво правиш тук, по дяволите?

— Не е ли очевидно? Камлер… той е нашият спасител.

Очите на Рут бяха изцъклени. Йегер беше виждал този поглед при сблъсъците с екстремисти по целия свят. Наречи го промиване на мозъци. Сляп фанатизъм. Каквото и да е. Винаги вървеше с този поглед.

— Ние сме като чума, която разяжда тази безценна земя — продължи Рут. — Съсипваме я. Унищожаваме я. Камлер възнамерява да сложи край на всичко това. Той е еко спасителят на нашето време, той ще даде начало на нова епоха.

Тя погледна умолително Йегер.

— Опитах се да ти го кажа в Лондон. Опитах се да го споделя с теб. Но ти отказваше да слушаш. Нямаше време. Никога нямаше време. Природата се нуждае от закрила — от нас. Нужно е да заличиш половината човечество, за да я спасиш. В това има проста и прекрасна логика, не разбираш ли?

Йегер имаше чувството, че са го фраснали в лицето. Нарова се беше оказала права от самото начало. Камлер и жена му — помежду им винаги е имало връзка. Те споделяха една и съща кауза, която поставяха над всичко — защитата на природата и околната среда. Тя беше избягала тук, при него, за да се включи в някакъв нечестив съюз. В някакъв култ към смъртта, призоваващ за спасяване на света чрез Армагедон.

— Нищо ли няма да кажеш? — попита го тя със задавен от емоции глас. — Не разбираш ли, че това е правилното, единственото правилно нещо, което може да се направи? Нима не виждаш?

— Не — отвърна Йегер. — Виждам единствено отчаяно объркан човек. — Той замълча за момент. — За едно обаче си права. Трябваше да съм до теб, когато имаше нужда от мен. А не бях. Което означава, че вината е моя.

— Недей. — Със сълзи на очи тя протегна ръце към него. — Не съжалявам за това. Това е събуждане. Нещо, което винаги съм искала. Съжалявам само…

— Аз съжалявам прекъсна я Йегер.

— Не, не — възрази тя и поклати енергично глава. — Няма време. За извинения. За съжаления. Часовникът тиктака. Няма време за нищо, освен да се присъединиш към нас. Няма време…

Беше прекъсната, когато някаква огромна фигура изскочи от сенките и без нито дума я фрасна отстрани по главата с масивния си юмрук. Рут отлетя в мрака, блъсна се с ужасен глух звук в стената и се свлече на пода.

— Това ще накара кучката да млъкне — изръмжа нападателят й.

Йегер го беше разпознал още преди да заговори. Стив Джоунс, неговото проклятие. Трябваше да приключи с него. Докато Джоунс се опитваше да се прикрие, Йегер дръпна спусъка.

Щрак.

Опита отново. Щрак.

Пистолетът му беше засякъл.

Метна се настрани в мига, в който Джоунс откри огън. Куршумите се забиха в бетонната колона и за миг Йегер усети рязка болка в лявото бедро.

Мамка му, беше улучен. Приличаше на повърхностна рана, но въпреки това усети как топла течност потича по крака му.

Притиснат в колоната, той провери пистолета. Нищо не беше заяло в механизма за изхвърляне на гилзите, така че проблемът трябваше да е в пълнителя. Р228 по принцип бяха абсолютно надеждни, но все пак оръжията им бяха подложени на сериозни изпитания, докато газеха в мръсните води на потопа.

Джоунс излезе в коридора, насочил оръжие към Йегер.

— Празен пълнител или шибана засечка — каза той. — Няма особено значение, когато си изправен срещу ей това. — Той размаха оръжието си, китайски автомат „Тип 79“. — Отдавна не сме се виждали, Йегер. И между другото, добре дошъл в ада.

Йегер не отговори. Ранен, със засякло оръжие и без резервни пълнители, той беше яката загазил.

— Дойде да си търсиш женичката, а? — подигравателно продължи Джоунс. — Ще ти издам една малка тайна. Разпрахме я.

Той стреля отново. От стената полетяха парчета мазилка и се забиха в колоната. Йегер трескаво извади пълнителя, но това не разблокира оръжието.

— Е, видя я — подигравателно рече Джоунс. — Вярна жена? Не бих казал.

Той посегна към пода и повлече Рут напред. Тя изглеждаше пълна развалина. Почти в безсъзнание. Сърцето на Йегер прескочи един удар, когато Джоунс я дръпна за косата и я повдигна.

Може би си го представи, но видя как устните й се раздвижват и оформят думата „Съжалявам“.

— Пусни я изхриптя той. — Ще се бия с теб както избереш, но я пусни.

— Ще направя нещо по-добро — озъби се Джоунс и пусна Рут. Главата й тупна с глух удар на пода. — Предлагам ти шанс. Повече, отколкото ти ми даде при подбора. Оставям автомата си. Ти оставяш онзи боклук. Ще се бием. Никакви стрелби. И ще сложим край. Тук.

Йегер реши, че няма избор трябваше първо да убие Джоунс, преди да се притече на помощ на жена си. Хвърли пистолета си и металът издрънча върху бетонния под.

— Изритай го — нареди Джоунс, заплашвайки го с автомата си.

Йегер се подчини.

— Добро момче.

Джоунс спря. Стисна оръжието си и се извъртя, като стовари приклада в главата на Рут, после бързо се обърна и отново насочи автомата към Йегер.

— Сега сме готови. Готови да видим колко те бива, Йегер, шибана путка.

— Мъртъв си — промълви Йегер. — Днес е денят, в който ще умреш.