Беър Грилс
Ловът (84)

82.

Зад себе си Йегер чу тупването на втори чифт кубинки. Инстинктивно разбра, че е Раф и че той оглежда другата страна на помещението. До тях се приземи трета фигура — Хинг. Нарова беше последна.

— Камлер е на мое единайсет — тихо каза Йегер в микрофона си. Кучият син беше ранен или най-малкото зашеметен от взрива. — Трябва ни жив. Повтарям: жив.

Беше жизненоважно да заловят Камлер жив и с ума си. Той беше ключът за спирането на всичко това. Със знанията си. С авторитета. Със способността си да заповяда на онези, които беше изпратил да всяват хаос и да отмъщават, да спрат. Или най-малкото да издаде къде са, за да бъдат открити.

Йегер забеляза друга мишена. Една фигура се олюляваше вдясно от Камлер. Зашеметен, мъжът се опитваше да вдигне автомата си и да открие огън. Йегер го закова пръв — бум, бум, бум.

Два куршума в тялото и трети в главата — за всеки случай.

— Един долу — прошепна той в микрофона.

„Три“ — каза глас в главата му. Беше изстрелял три патрона от тринайсетте в пълнителя; оставаха му още десет.

До него скочи четвърта фигура — Нарова, с готово за стрелба оръжие. Те огледаха помещението в търсене на други мишени. Докато го правеха, Йегер се изуми от онова, на което се бяха натъкнали тук. Покрай стените бяха наредени множество компютърни терминали и сложни средства за комуникация.

Мястото напомняше на оперативен щаб на малка, но изключително високотехнологична армия.

Йегер забеляза, че Камлер се опитва да се размърда.

— Поемам Камлер — рязко каза той.

Докато се изправяше и тръгваше напред, някаква фигура изскочи от прикритието си с вдигнато оръжие.

Раф я свали, преди да е дръпнала спусъка.

— Един долу — спокойно каза той.

Едрият маор беше в стихията си. Чувстваше се като у дома си, когато се биеше в мрак и в тесни пространства.

Йегер предпазливо пристъпи към Камлер. Но докато приближаваше стъпка по стъпка, някой се втурна покрай него от дясната му страна. Хинг се хвърли към Камлер — към бившия си шеф, тъмничар и мъчител, — вдигнал пръсти като хищни нокти, за да издере очите му.

Камлер реагира изненадващо бързо за човек на неговата възраст. Той вдигна компактен пистолет „Тип 92“ и дръпна спусъка. Два 9-милиметрови куршума се забиха в Хинг и го спряха насред крачка. Китаецът рухна на пода.

Докато Камлер се обръщаше, Йегер стреля и изби оръжието от ръката му. Миг по-късно го фрасна в главата с дръжката на пистолета си. Камлер залитна назад, блъсна се в стената и се свлече.

Йегер го сграбчи за косата и рязко дръпна назад. На скулата му имаше рана, но иначе изглеждаше само зашеметен. Подсече го и Камлер падна на земята като торба лайна.

— Помещението е чисто — спокойно докладва Раф по радиото.

— Чисто — повтори Нарова.

— Покрийте входа — нареди Йегер. — Хинг е свален. Някои да го провери.

Обискира набързо Камлер, за да се увери, че не е въоръжен, след което клекна, за да изравни очите си с неговите.

— Здравейте, господин Камлер. Поканихте ни да се отбием. Е, направихме го.

Вдигна пистолета и го натика в лицето на Камлер, докато дулото не се заби в кървящата му скула.

— Имам няколко въпроса. Натисна още и кръвта потече около твърдите ръбове на оръжието. — Ще попитам само веднъж… къде са Рут Йегер и Питър Майлс?

Лицето на Камлер се изкриви в жестока усмивка.

— Закъсня. Не можеш да ги спасиш. Нито да спреш всичко това. Хайл Хитлер и да живее Хилядолетният райх.

Йегер отстъпи крачка назад и го изрита право в гърдите. Камлер се блъсна в стената.

Йегер се обърна към Нарова.

— Твой е.

После погледна Раф, който се беше навел над лежащия на земята Хинг. Едрият маор поклати глава. Безстрашен до последния миг, Хинг беше загинал, докато изпълняваше клетвата си — да спипа Камлер.

Йегер тръгна към изхода.

— Добре. А сега да прочистим това място.

Двамата с Раф излязоха от командната стая в тънещия в мрак коридор.