Беър Грилс
Ловът (61)

59.

— Първата кола потегли — продължи коментара си Йегер. — Кара на изток по черния път. Втората я следва, движат се в конвой. — Без да отлепва очи от окуляра, той бавно завъртя телескопа надясно след колите. — Включени дълги светлини, закрепени ски на покривите. Прилича на нормално пътуване.

— Изчезнаха от поглед — добави той и се дръпна от окуляра. — Какво мислиш, друже?

Раф сви рамене.

— Отиват да посрещнат пратката. Онова, което смятат за високообогатен уран.

Йегер кимна.

— Именно. — И погледна часовника си. — Време е за връзка с „Фалкенхаген“.

Изключи сателитния телефон от преносимото слънчево зарядно, написа кратко съобщение, кодира го и го изпрати:

Положение: на позиция. Новини?

Двамата се взираха в екрана в очакване на отговора. По принцип Майлс отговаряше почти моментално. Няколко минути по-късно получиха сигнал за входящо съобщение.

Не беше от Майлс. А от Брукс.

Йегер го отвори.

„Фалкенхаген“ компрометиран. Кондорът изчезнал. Позицията ви вероятно е разкрита. Пристъпете веднага към саботаж. Спешно: установете гласов контакт при първа възможност.

Йегер трябваше да прочете два пъти съобщението, преди да го схване. Възможно ли беше да е истина? Кондор беше кодовото име на Питър Майлс. Ако съобщението на Брукс съдържаше онова, което изглеждаше, че гласи, неприятелите бяха проникнали в бункера и Майлс бе изчезнал. В добавка мисията им бе станала известна на Камлер и хората му.

Мамка му, Йегер се обърна към Раф.

— Друже, какво става, по дяволите?

— Имаме само една възможност — да се обадиш на Брукс.

Йегер натисна копчето за бързо набиране на защитения номер на директора на ЦРУ — онзи, на който винаги щеше да е на разположение, както го бе уверил.

— Йегер? — отговори глас. — Няма лесен начин да го кажа, но лайното уцели вентилатора. Въоръжени лица са ударили „Фалкенхаген“. Там цари пълен хаос. Ясно е кой е виновникът. Майлс липсва. Изчезнал, мъртъв — не знаем. Имаме всички основания да смятаме, че мисията ви е компрометирана и позицията ви им е известна. Трябва да ускорите нещата там.

Йегер изруга. Оказваше се по-лошо, отколкото си беше представял. Имаше чувството, че са издърпали килима изпод краката му, докато играе пети рунд срещу Майк Тайсън.

— Как изобщо са открили „Фалкенхаген“? Как са проникнали през охраната?

— Нямам представа. Сигурно са имали вътрешен човек.

На Йегер му се зави свят.

— Значи нямаме представа на кого можем да разчитаме? Значи всеки може да е човек на Камлер?

Последва кратка пауза.

— Йегер, аз мисля, че мога да разчитам на теб. И смятам, че ти можеш да разчиташ на екипа си. И те уверявам, приятел, че със сигурност можеш да разчиташ на мен.

Сега беше ред на Йегер да замълчи. Брукс можеше да е предателят. Можеше да е продал „Фалкенхаген“ и Майлс. Но в това нямаше никакъв смисъл. Защо Брукс да премине на другата страна? От всичко, което Йегер знаеше за него, нещата просто не се връзваха.

Погледът му стана стоманен.

— Добре, какво да правим?

— По същество нищо не се е променило. Ти си там. Имаш екипа си. Камлер най-вероятно е по петите ти. Но първо трябва да стигне до теб. И преди да го направи, ние — ти — трябва да го спреш. Да го довършиш. Преди той да е довършил теб.

— Значи да се оправяме сами, така ли?

— Винаги е било така. Намирате се в Китай. Освен с информация, не мога да ви помогна с нищо друго. Знаете какво трябва да правите. Довършете Камлер. Вижте сметката на проклетия кучи син веднъж завинаги.

— Ясно. Край.

Йегер прекъсна връзката. Очаквай неочакваното — това беше принципът му. Но нито за миг не си бе представял нещо подобно.

Той погледна Раф.

— Колко от разговора разбра?

— Повечето. — Кратка пауза. — Има обаче едно нещо. Онези типове, които Камлер изпрати току-що, не отиват да посрещнат пратката. Друже, те идват за нас.

— Как?

— Камлер знае, че го наблюдаваме. Ако изпрати хората си да претърсват долината пеша, ще ги засечем. Вместо това те тръгват на изток, изчезват от поглед, обръщат, качват се горе и ни излизат в гръб.

— През снежните полета?

— Да. Откъдето най-малко очакваме. От мястото, което не наблюдаваме.

— Значи ще се придвижват със ски?

— Най-вероятно, да.

— Ясно. В такъв случай излизаме и ги посрещаме челно. Огън срещу огъня.

— Удряме ги, където най-малко очакват.

— Не ние. — Йегер погледна телескопа. — Трябва да останеш тук и да наблюдаваш. Приоритетът сега е волфрамовата бомба да влезе вътре. Да елиминираме основната заплаха. Направи всичко възможно да избегнеш хората на Камлер. Последното, което искаме, е да вдигнем шум, преди да сме натиснали копчето.

Лицето на Раф стана сурово.

— Предпочитам да се бия.

— Не, друже, нужен си ми тук. Сигурен чифт ръце, които да подкрепят екипа. Пристигне ли бомбата, някой трябва да я задейства. Да натисне копчето. Този някой си ти. Ясно?

— Ясно.