Беър Грилс
Ловът (28)

26.

Понякога връзките могат да ти спасят задника.

Връзките и братството на воините. В света на Йегер — света на тайните операции — често нещата зависеха от това кого познаваш.

Колумбийската наркобанда, която трябваше да получи пратката на Камлер от Молдова, се наричаше Los Niños — „Децата“. Естествено, името беше пълна идиотия. В дейността им нямаше нищо детинско — освен ако не се броеше отвличането на деца от селата в джунглата и обучаването им за пехотинци.

Когато някое дете бъде насилствено отнето от средата му и бъде принудено да извършва невъобразими жестокости, често върху собствените си близки, обикновено не са много нещата, което то не би сторило за новото си семейство.

Шефът на бандата беше прочутият Камило Албрего, когото наричаха El Padre — Бащата. Говореше се, че имал лична гвардия от войници тийнейджъри.

За Йегер положението имаше една добра страна — основната база на бандата се намираше близо до границата с Бразилия, а в Бразилия той имаше най-добрите връзки, които можеше да си представи човек.

През годините в армията Йегер беше обучавал елитната Бригада за специални операции (БСО), бразилския еквивалент на САС. БСО се командваше от полковник Августин Евандро. Когато един от патрулите му изчезна в джунглата, Йегер беше оглавил отряда, който ги измъкна от лапите на наркобандата.

Полковник Евандро не беше забравил стореното добро и с радост прие да помогне, когато Йегер се свърза с него и му обясни естеството на мисията си. Готовността му се дължеше и на собствените му преживявания напоследък — той също беше кръстосал саби с Камлер и някои от хората му изгоряха при сблъсъка.

И затова сега жадуваше за отмъщение.

Само дни след срещата във „Фалкенхаген“ Йегер, Раф и Нарова кацнаха на „Качимбо“, в сърцето на Амазония. Полковник Евандро ги чакаше. Запазено изключително за военни операции, летището „Качимбо“ беше идеалната отправна точка за мисията им.

Оттам продължиха към отдалечена писта в северозападния край на Бразилия, само на няколко километра от границата с Колумбия. Мястото — „Станция 15“, една от многото подобни писти, които полковникът поддържаше за борба срещу наркотрафика — щеше да е тяхната оперативна база.

Там се качиха на хеликоптер и продължиха към „Додж Сити“, както Йегер и хората му бяха кръстили базата на „Лос Ниньос“. Ако всичко минеше по план, щяха да приключат бързо, без никой в Колумбия да разбере каквото и да било.

Преди да отлетят, Йегер беше извадил картите си и бе провел кратък инструктаж на пилота.

— Трябва да ни стигнем ето тук. — Той бе посочил разчистен участък в гъстата джунгла на около седем километра източно от Додж Сити. — Закарай ни там или колкото се може по-близо до мястото. Намерихме втора зона за кацане тук, ако първата не става.

Сега летяха над плътния зелен балдахин на джунглата със скорост 240 км/ч, бразилският СН-34 се носеше в утринното небе и роторите сякаш докосваха върховете на дърветата. Още малко по-ниско, помисли си Йегер, и пилотът щеше да среже най-високите клони на екваториалните гиганти.

Около машината започна да се вие мъгла, когато жегата се засили и джунглата засмука влага от земята. Страничните врати на хеликоптера бяха широко отворени, ревът на вятъра убиваше всякаква възможност за разговори. От време на време зеленото еднообразие под тях се прекъсваше от открити ивици вода или купчина колиби.

Но през повечето време летяха над непроходима джунгла.

Нарова седеше с гръб към кабината, мълчалива и напълно спокойна, каквато бе винаги, когато отиваше на мисия. Раф се беше настанил на една от сгъваемите платнени седалки, също толкова спокоен и съсредоточен. Йегер бе заел място най-отзад, до купчината раници и оръжия, наредени на пода на хеликоптера.

Между Йегер и Раф се беше намърдал трети боец — масивен чернокож на име Луис Алонзо. Шефът на ЦРУ Брукс бе настоял в екипа на Йегер да има американец, който да бъде неговите очи и уши в мисията. Алонзо, бивш тюлен, който сега работеше като бодигард, бе очевидният избор.

Алонзо беше участвал в екипа на Йегер и при предишни операции за лов на нацисти и се беше доказал. С физиката на Майк Тайсън и чувството за хумор на Уил Смит, той обичаше да играе ролята на якия глупак. В действителност умът му бе остър като бръснач, както Йегер бързо беше научил.

Безстрашен, с голямо сърце и напълно надежден, той беше човек, който обичаше да се бори с огън срещу огъня. Странно, но кошмарът му бяха рибите. Алонзо мразеше риби. При предишното им амазонско приключение беше имал близка среща с пирани и не остана особено щастлив от нея. Беше се съгласил на сегашната мисия с условието гадните ята пирани да не влизат в менюто.

Йегер се настани по-удобно на мястото си и затвори очи. Последните няколко дни бяха пълна лудница. Беше прекарал по-голямата част от времето в опит да намери Рут. Удари на камък — не успя да открие никаква следа от нея на очевидните места, където би могла да отиде. Полицията беше информирана, но тя също не стигна до нищо.

Чувстваше се виновен, че я е изоставал в клиниката, за да пълзи из онези катакомби от времето на нацистите. Надяваше се, че бягството й е кратък пристъп на лудост и че може би просто е имала нужда да остане известно време сама, че в крайна сметка ще дойде на себе си. Но в действителност се боеше от най-лошото — че е била отвлечена. А в такъв случай вината беше основно негова.

Затова сега правеше единственото, което му се виждаше смислено — преследваше източника на заплахата.