Рани Маника
Японският любовник (46)

Бляскавата

Парвати счука съставките в хаванче, внимателно ги уви в бетелов лист, сложи ги в устата на Мая и я загледа как дъвче бавно.

— Когато душата ми нададе вик да се върне, не трябва да плачеш — внезапно каза Мая.

— Ще се опитам — отвърна Парвати и нежно погали посивялата коса в скута си.

— Не, трябва да ми обещаеш, че няма да плачеш. — Очите й бяха извори, пълни с най-кристалната вода.

— Добре, обещавам.

Навън се стъмни и светлината на телевизора стана синя.

— Най-добре да отида да запаля лампата на олтара — каза Парвати. Сложи възглавница под краката на Мая, дръпна одеялото върху тялото й и отиде в кухнята със запалената лампа да направи бъркани яйца. Когато маслото започна да цвърчи, изсипа вътре разбитите яйца.

После затопли малко мляко в чинийка. Навън заваля. Сети се как кокосовите палми на плажа се извиваха под напора на вятъра. Винаги всичко се случваше през дъждовния сезон. Във всекидневната започнаха новините. Внимателно наля млякото в чаша и го сложи на подноса заедно с яйцата.

Винаги беше имала остър слух, но този ден чу как месинговата лампа падна като гръм. Хукна към спалнята на Мая и я намери просната на пода с лице към олтара и с протегнати ръце над главата. Човек можеше да си помисли, че се моли, ако газта от преобърнатата лампа не попиваше бързо в дрехите й. Парвати коленичи до нея, вдигна голямата й ръка и лицето на жената се отпусна върху пода. Подхвана го съвсем нежно с една ръка и върна Мая в първоначалното положение.

Но когато се опита да премести крака на Мая, установи, че не може да се справи с тежестта. Донесе хартиени салфетки и успя да попие по-голяма част от газта. После отиде във всекидневната. Решетъчната врата вече беше заключена, затова затвори плъзгащите се дървени врати и ги залости. Изгаси лампите, извади няколко одеяла от шкафа за бельо и ги постла до Мая, за да си направи легло. Докосна безжизнените пръсти на жената, изцапани със сок от листа на индика, и поклати глава.

— Толкова рано си отиде — прошепна тя и се сгуши до най-големия си съюзник за последен път. — Виж, не плача. Сега ще поспя малко. Бала ще уреди всичко на сутринта. Бива го в тези работи.

Когато погребението свърши, Бала се приближи и каза:

— Мами, не можеш да живееш тук сама. Опасно е и това изнервя Рубини. Знаеш каква е, щом става дума за теб. Както и да е, вече го обсъдихме и след като минат трийсет и един дни молитви, искаме да се пренесеш да живееш при нас. В крайна сметка имаме четири празни спални. — Той се усмихна. — Освен това за нас ще е истинско удоволствие да си при нас.

Тя се вгледа в милите му очи. Зет й беше като скала — непоклатим, търпелив и решителен. Топла и успокояваща благодарност се разнесе по тялото й. Отлично знаеше какво може да направи за него. Можеше да се премести в къщата им и да му готви. Мъжът вече двайсет години се преструваше, че обича безнадеждно лошата храна на съпругата си. Беше време да каже истината на дъщеря си и горкият мъж да получи свястно ядене за разнообразие.

— Мисля, че искам да се преместя в онзи склад на долния ви етаж. И ако може, да взема койката на Мая с мен.

— Складът?

— Бала, наистина мисля, че няма да мога да се справя с всички онези стъпала всеки ден.

— Не, категорично не. Що за нелепа идея! Със сигурност можеш да вземеш койката на Мая, но няма да ти позволя да се нанесеш в склада.

След трийсет и един дни тя отиде да живее в склада на Бала и Рубини. Койката на Мая идеално се побра вътре. Сега, след като видя как Мая си отиде съвсем лесно, вече не се боеше от смъртта.