Рани Маника
Японският любовник (27)

Нужда

Докато другите мами продаваха златните си синджири късче по късче, за да си купят олио и ориз, Апу правеше състояние от процъфтяващия черен пазар, търгувайки с нещата, които хората идваха да продадат в магазина. Но Парвати не обръщаше внимание на търговските му умения и на чудесното състояние на дългата тясна счетоводна книга, която той й предаваше всяка сряда вечер и тя надлежно му я връщаше на следващия ден, без да я е погледнала. Как можеше да го направи, след като живееше само за нощите?

През деня, докато децата бяха на училище, спеше или сядаше до прозореца си на горния етаж и непрестанно мечтаеше за него, измисляйки невероятни сценарии. Срещат се на улицата, тръгват по някоя тясна пътека и правят буен секс между тъмните входове. Виждат се случайно на някое обществено място, той идва при нея, открито й целува ръката и казва: „Ти си моя. Ще убия всеки мъж, който те приближи“. Тя поемаше все повече и повече рискове, за да го види. Знаеше, че е опасно, но не я интересуваше.

Потръпваше от страх единствено когато вземаше черния си чадър веднъж в седмицата и прекосяваше града, за да поседи с другите мами. Там беше принудена не само да слуша, но и да се включва в кресливите им ругатни. Зверове. Чудовища. Изнасилват, отнемат, убиват. А сега тези противни същества уринират на улицата! Гнусотия. Невероятно отвратително.

Веднъж Пади Мами я погледна многозначително.

— Явно над тебе грее късметлийска звезда. Изобщо не те притесняват — нито теб, нито магазина ти. Дори бандитите (по онова време така наричаха комунистите) не нападат магазина.

Групичката утихна.

Парвати се обърна към Пади Мами, но разбра, че отговаря на всички. И те бяха на същото мнение.

— Японците ни взеха къщата, земите, хлебарницата и колите. Това не е ли достатъчно? Що се отнася до бандитите, всички знаят, че те никога не идват в града.

Жените закимаха съчувствено, но в действителност вътрешно се радваха, че окупацията донякъде бе стопила финансовите различия между тях.

Кунди Мами стана, издърпа свободния край на сарито си над прогресивно нарастващия си задник и откри един поднос с кексчета от касава.

— Елате — гостоприемно ги покани тя. — Да не говорим повече за тоя народ, който знае да яде само ориз със захар.

Но тя грешеше. Оризът и захарта не бяха обичайната храна на японеца. Парвати знаеше, защото готвеше на един японец. Преди гледаше Мая да скубе пиле и се чудеше как, след като е вегетарианка, ще се осмели да го направи и тя. Оскубаните пилета й напомняха за бебета, крехки същества, за които ти става жал да ги разрежеш. Високомерно заявяваше, че никога няма да може да убие такова животинче. Но вече знаеше, че може, защото любовникът й обичаше пилешка яхния, ако не е пикантна. И това не беше всичко. С удоволствие приготвяше и другите му любими гозби: акула, алигатор, агне (макар че още не можеше да понася миризмата му, докато се готвеше), а онзи ден — Камала би изпаднала в потрес — сготви говеждо.

Той обичаше и други неща — например самбар^[1] с манго, която той ядеше като супа — в купичка и с лъжица. Или онова странно японско ястие от зелен чай, сипан в купичка със студен ориз, което се ядеше с пръчки. В началото й се стори безвкусно, с лек горчив привкус, след като преглътне, но той я увери, че това е любимо ядене на повечето японци. И тя осъзна, че човек постепенно свиква с вкуса му и в крайна сметка й хареса, особено със сварени соеви зърна. А когато градинарят извади сладки картофи, заедно ги ядяха сварени.

— Много ще е вкусно с октопод на скара — каза той, докато лакомо ги поглъщаше студени.

Апу прекъсна мислите й. Мъжът изкачи стълбите на бегом и останал без дъх, й съобщи, че един японски генерал иска да я види.

— Не признавайте нищо. Нищо не могат да докажат — прошепна той, мигайки развълнувано. Мислеше си, че хитростта му с черния пазар е довела генерала.

— Доведи го горе — отвърна тя и се заслуша как Апу топурка надолу по дървените стълби. Мая беше отишла до пазара, децата бяха на училище и тя беше сама. Но те не трябваше да се виждат през деня. Това беше против правилата, забранено. Тя се изправи и зачака със стиснати юмруци до тялото.

Той се приближи, униформен и елегантен, и без да каже нито дума, освободи косата й от кока.

— Мечтаех си за теб — прошепна тя и генералът я придърпа към себе си, както го прави мъж, който силно желае някоя жена. Вдовицата изви гръб, ръцете на любовника й стиснаха ханша й. Той я изправи и нежно погали лицето й. Нямаше представа, че цялата му страст не беше я трогнала така, както ръката му на лицето й. Тя се вгледа в премрежените му очи.

— Защо дойде?

— Защото трябваше да видя хубавото ти лице.

— Аз съм твърде мургава, за да съм красива. — Не беше забравила гейшата с бялото лице.

— Да, в моята страна бялото е на почит, но аз научих, че едно цвете е не по-малко красиво само защото е на сянка.

Тя се взираше в мъжа — отвън звяр, а отвътре ярка светлина. Протегна ръка, сграбчи колана му и го придърпа към себе си. Той охотно се приближи. Другата й ръка доближи устните му към нейните и тя го целуна, но страстно, хващайки езика му, поглъщащо, отчаяно, алчно, искайки нещо, което не можеше да има. И той я остави да го направи. Когато тя се отдръпна, устните й пулсираха. Внезапно пусна колана му.

— Не ме забравяй — каза тя и се обърна.

Той я дръпна толкова силно, че тя се блъсна в тялото му. Лицето му се размаза пред очите й, когато устата му се впи в нейната и устните й се удариха в зъбите й. Не че нямаше болка, но въпреки всичко тя искаше тази безмилостна атака да продължи вечно. Но не стана. Внезапно всичко спря така, както и започна. В устата й имаше вкус на сол и кръв.

— И ти — рязко каза той и я остави.

Скрита зад пердетата, Парвати наблюдаваше как изправената му фигура се качва в чакащия джип. Той не погледна нагоре. Тя застана пред огледалото. Коя беше тази разрошена, подута, желана жена отсреща? Вгледа се в очите. Наистина, коя беше тази блудница? Устните на жената се разтегнаха в съблазнителна, многозначителна усмивка. Трябваше да установи някакъв контрол. Парвати с треперещи ръце върза косата си.

Мая, която вече се беше върнала от пазара, стоеше на задната врата на магазина и обясняваше на един баща, чието дете беше наркозависимо:

— Когато дойде ненаситното желание, посоли малко нарязан лук и му го дай да го изяде. И неустоимата нужда със сигурност ще изчезне. — Погледна го в очите и добави: — Прави същото и когато трябва да изтрезнееш.