Енрико побесня от гняв. Малката гадина нямаше да му развали удоволствието и да го лиши от най-прекрасния миг. Той се стремеше към момента, когато пред него щеше да лежи само едно тяло на човек с пречупена воля, престанал да се бори за живота си. Човек, който се примирява със съдбата и без съпротива се пренася в отвъдното. Той — Енрико — трябваше да определи кога ще се стигне дотам. Това продължаваше само секунди, но те бяха секунди на най-висше блаженство. Тогава той живееше интензивно и цялостно и споменът за тези мигове поддържаше духа му месеци наред. Преживяното в тази къща го правеше спокоен и щастлив, даваше му възможност дълго след това да се чувства бог.

Енрико протегна крак и изрита момчето в бъбреците. Малкото тяло се изви болезнено. Значи момчето беше живо.

Енрико се облегна назад и стисна с все сили слабините си, за да се овладее. Бавно, стъпка по стъпка. Ян имаше нужда от почивка, иначе нямаше да преживее онова, което му се готвеше. А това би било много жалко.

Грапата го приспиваше. Можеше да си позволи да си почине няколко часа.

Знаеше, че полицията ще търси Ян, но беше уверен, че търсенето ще започне едва вечерта, след падането на мрака. Бетина му вярваше. Ще дойде в Каза Мерия и ще я завари пуста, но няма да заподозре нищо лошо. Бетина си въобразяваше, че малкият й Ян е на сигурно място при своя голям приятел. Енрико се усмихна злобно. Бетина беше толкова мила, толкова безгрижна. Скоро не беше срещал такава глупачка. Полицаите ще й обяснят, че е безсмислено да търсят в тъмното. Значи истинското търсене ще започне едва утре сутринта. Наистина е по-добре да поспи няколко часа. Ще стане в полунощ и ще продължи. Имаше предостатъчно време до разсъмване. Ще си прекара чудесно.

Енрико угаси свещта и веднага заспа.

Към следващата част или към съдържанието

Сабине Тислер Колекционер на деца (94)

Метаданни

Данни

Колекционер на деца

Информация

История

Сваляне / Връзки

93

Сабине Тислер
Колекционер на деца (94)