Сабине Тислер
Колекционер на деца (23)

22

Гьотинген, септември 1989 г.

— За теб — рече Марайке и вдигна чашата си.

Бетина се усмихна.

— За нас.

Днес, на 16 септември, се навършваха пет години, откакто бяха заедно. Двете бяха решили да отпразнуват юбилея в любимия си италиански ресторант. Марайке се чувстваше спокойна и доволна. Тя наистина беше щастлив човек. Имаше приятелка, с която живееше заедно и която много обичаше. Имаше професия, в която намираше смисъл и която я изпълваше с удовлетворение — с изключение на няколко провала и преживени страдания. Нямаше финансови грижи и беше здрава. Какво повече би могла да иска от живота? Докато вдигаше тоста, тя се помоли мислено винаги да си остане така.

Откакто решиха да си осиновят дете, Бетина беше станала друг човек. Изпълнена с жизнерадост и енергия, тя не губеше борческия си дух и смело преодоляваше десетките бюрократични препятствия, които поставяха на пътя им социалните и младежките служби. Марайке не бе очаквала, че в обществото все още има толкова много предразсъдъци спрямо лесбийските двойки. Ала Бетина не се отказваше и приятелката й се възхищаваше на упоритостта й.

Двете се запознаха в един киносалон. По случайност седяха една до друга. Първото впечатление на Марайке беше, че дребната, закръглена жена, седнала до нея, която през цялото време се тъпчеше с пуканки, е непоносима. От своя страна Бетина определи съседката си като стара коза без капчица чувство за хумор и се вбеси, когато Марайке свали обувките си по време на прожекцията. Днес вече не помнеха кога и как са започнали да се карат — помнеха само, че съскаха една срещу друга като разярени хиени. Когато грубите думи се изчерпаха, те избухнаха в луд смях и излязоха от киното, за да продължат разговора си на спокойствие. Първоначалната антипатия много бързо се превърна в симпатия. Скоро станаха неразделни приятелки, но първата им интимност дойде едва след година и половина.

— В хладилника има бутилка шампанско — пошепна Бетина. — Какво ще кажеш за една малка оргия?

— Страхотно — засмя се Марайке. — Но тогава не бива да пием повече вино, защото утре ще имам главоболие и два промила остатъчен алкохол.

Бетина също се засмя. Никой и нищо не беше в състояние да ги раздели. Марайке беше на 41 години, а тя на 35. Бетина беше убедена, че в продължение на 30 години е вървяла целеустремено и упорито към деня, когато е отишла на кино и е седнала до жената, която от онзи миг нататък владееше без остатък мислите и емоциите й.

Келнерът донесе вечерята. Лазаня със зеленчуци за Бетина и стек със сметанов сос за Марайке.

— Добър апетит, любов моя — каза Марайке и точно тогава телефонът й иззвъня.

— О, не! — проплака Бетина. — Моля те, не точно сега. Не точно тази вечер.

Марайке само вдигна рамене и се заслуша в обясненията на колегата си.

— Отивам на остров Силт — заяви тя, щом приключи разговора. — Нашият детеубиец отново е нанесъл удар. Отвлякъл е малко русо момче. Преди два часа го намерили на дюните.

— Сигурно ли е, че…

— Сигурно е — прекъсна я Марайке. — Той е. Пак си е взел трофей. Много съжалявам, Бетина. Моля те да не ми се сърдиш.