Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Kindersammler, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
art54 (2016)
Допълнителна корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Сабине Тислер

Заглавие: Колекционер на деца

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Enthusiast („Алто комюникейшънс енд пъблишинг“ ООД)

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман (не е указано)

Националност: немска

Печатница: Симолини

Излязла от печат: 08.10.2012

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Иво Рафаилов

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-619-164-001-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17932

История

  1. — Добавяне

63

Само няколко дни след тази случка Енрико завърши две стаи в Каза Мерия. Дойде време двамата с Карла да се нанесат в новия си дом. Покривът беше добър, стените бяха измазани, беше сложил и паркет. В едната стая имаше маса, два стола и шкаф, върху който беше поставена газова бутилка за готвене и леген вместо мивка. Във второто помещение сложиха матрака. Карла нареди саксии с цветя, окачи на стената картина с изглед от Тоскана, а по прозорците — няколко от герданите си, за да прибави към обстановката своя лична нотка. Съдовете и хранителните продукти нареди в няколко щайги покрай стената, а на масата сложи свещи.

Енрико поръча резервоар с 2000 литра вода. От него излизаше дълъг маркуч и висеше зад каменната стена, за да го използват като душ, но и за миене. Карла нареди върху един издаден камък сапун, шампоан, четки и паста за зъби и окачи на близкото дърво огледало и кърпи за ръце. Така показа добрата си воля да се примири с временната баня, със спартанския живот и с новата ситуация.

Енрико заяви, че сегашното положение му било напълно достатъчно, за да живее добре. Най-добре било да не вземат мебелите от Вале Короната. Вещите го натоварвали. Продал Вале Короната главно защото искал поне няколко месеца да се наслаждава на това прекрасно състояние, когато щели да живеят само с най-необходимото.

Карла не каза нито дума. Той знаеше, че тя не мисли като него. Тя обичаше своето малко бюро, където пишеше писма, рисуваше, учеше италиански или бродираше. Обичаше етажерката с малкото книги, които притежаваха, и се нуждаеше от своя дървен шкаф, за да прибира в него дрехите си, спалното бельо и кърпите. Страдаше от всяка касетка, с която трябваше да се задоволява.

Енрико я помилва по косата — толкова леко, че едва я докосна — и рече:

— Не се бой, Карла, аз ще завърша тази къща. Ще имаме кухня и баня, спалня и дневна. Ще докараме от Вале Короната всичко, което ти е нужно. А когато следващия път заминеш за Германия, ще ти построя даже басейн.

Карла се усмихна. Той правеше всичко това за нея. Сестра й никога нямаше да разбере, че това е любов.