Сабине Тислер
Колекционер на деца (17)

16

Карстен обясняваше, а Марайке си представяше случилото се в детайли. Беше видяла мъртвия Даниел Дол във фургона и сега съвсем ясно виждаше как Бенямин е седял в лятната къщичка с изцъклен, пречупен поглед и очи, които сякаш казват: „Защо не дойдохте по-рано? Злият човек не бързаше да ме убие, а вие въпреки това не ме намерихте“.

Карстен й даде снимка на Бенямин. Щастливо, засмяно дете с меки руси къдрици и лизнато място от дясната страна на челото. Приликата с Даниел Дол беше поразяваща. В годината на убийството Даниел е бил с една година по-малък, но имаше същата крехка структура, същата светла кожа и същите руси коси. Само дето косата му беше гладка, подстригана „на паничка“ и по-къса от косата на Бенямин.

Марайке огледа внимателно лятната къщичка и запечата в ума си всички съществени подробности. Избледнелите стари тапети със светлосини теменужки, плетената покривчица върху кухненската маса, избродираната със старомодни орнаменти възглавничка на креслото. Многократно боядисваната врата и прозорецът точно над леглото, където бе страдал Бенямин. Не беше виждала друг затвор, където прозорецът към свободата да е толкова близо. Евтиният килим върху захабения зеленикав мокет, блудкавата картина със снежен пейзаж от Тирол в примитивна бежова рамка, в която Бенямин сигурно се е взирал с часове…

— Предметите, проверени от следователите, са в дирекцията — обясни Карстен.

След като подробно разказа на Марайке къде и как са намерили тялото на момчето, в къщичката се възцари потискаща тишина.

Марайке отново се замисли за Бетина. Най-голямото желание на приятелката й беше двете да си осиновят дете. Въпреки нежеланието на партньорката си тя вече беше влязла във връзка с няколко посреднически агенции. Бетина не можеше да разбере защо Марайке не иска дете. Бетина никога не беше идвала на местопрестъпление като това. Никога не беше поглеждала в лицето на мъртво дете, което до последната секунда се е надявало и е вярвало, че ще стане чудо, че мама и татко ще дойдат и ще го освободят от страшния насилник и убиец. Ако с нашето дете се случи нещо подобно, няма да го понеса, помисли си Марайке. Бетина вижда само положителните страни на осиновяването, а аз виждам само отрицателните. Сигурно никога нямаше да постигнат съгласие по този въпрос.

— Разкажете ми нещо за последователността на събитията във времето.

Гласът й прозвуча задавено. Въпреки че следователите отдавна бяха приключили с работата си, Марайке сложи ръкавици и започна да отваря шкафове и чекмеджета. Нямаше представа какво търси, но не спираше.

Карстен я следеше внимателно и се опитваше да се съсредоточи.

— Завчера, във вторник, дванайсети ноември, Бенямин не се прибрал вкъщи. Получил две лоши оценки и решил да не ходи на училище. Баща му Петер Вагнер съобщил за изчезването на момчето още следобед и тръгнал да го търси. Вечерта обаче прекарал няколко часа в кръчмата. Продължил търсенето и в един през нощта намерил ученическата чанта на сина си в един храсталак на самия бряг на плавателния канал Нойкьолн. Само на няколко минути път пеша от жилището на семейството. Още на следващия ден, на разсъмване, водолази започнаха да претърсват канала, а полицаите обиколиха околността. Рано вечерта, към осемнайсет часа, тялото беше открито по случайност от пенсионера Херберт Клат. Двайсет и осем часа след изчезването на Бенямин. Патологът смята, че когато го намерихме, момчето е било мъртво от около седемнайсет часа. Това означава, че е било в ръцете на убиеца около дванайсет часа. Смъртта е настъпила между полунощ и един през нощта във вторник срещу сряда. Почти по същото време, когато бащата е намерил чантата на сина си.

— Мили боже — прошепна с болка Марайке. — При Даниел Дол беше много по-лошо. Бедното момче е прекарало трийсет и два часа насаме с убиеца си. Работниците са го намерили трийсет и осем часа след изчезването му. Установи се, че е мъртъв от шест часа.

— Предполагам, че лошото време и ниските температури са попречили на убиеца да продължи мъчението. Ако не беше такъв ужасен студ… кой знае, може би щяхме да намерим Бенямин жив.

Марайке кимна.

— Възможно е. Убийството на Даниел Дол стана при почти летни температури.

Най-сетне излязоха от къщичката и Марайке въздъхна облекчено. Мъглата се спускаше бързо над малката градина и въздухът беше като разредено мляко. От време на време между облаците се подаваше слънцето. Марайке изведнъж закопня за неутрален кабинет, където да седне и да размисли. Пустата колония, където бе станало ужасното убийство, навяваше безутешност и се понасяше много трудно.

— Какво ще ми кажете за бащата? — попита тя. — Според мен е необикновено да си губи времето в кръчмата, когато синът му е изчезнал.

— И според мен. Представете си какво става: бащата се налива с часове в кръчмата, излиза, отива на канала, намира в тъмното ученическата чанта на сина си и се прибира вкъщи. Часът на смъртта съвпада с пристигането на бащата в жилището.

— Какъв мотив би имал да убие сина си?

— Не знам. Знам само, че проблемите не са по силите му. Жена му е тежко болна, той се чувства претоварен, пие, за да забрави, и често не помни къде е бил и какво е правил.

— Това още не е причина за убийство.

— Права сте. — Карстен въздъхна. Нали затова си тук, помисли си той. Дано заедно стигнем по-далеч. Не го забравяй.

— Защо е инсценировката в лятната къщичка? Изнасилването? Някак си не се връзва. — Марайке продължи да рови. — Баща, който се е побъркал, може да удуши сина си с възглавница. После обикновено се самоубива.

— Ако нещата се връзваха, отдавна щях да съм прибрал Петер Вагнер на топло — отвърна уморено Карстен Швирс. — Но той си е вкъщи и продължава да се налива. В патологията се закле пред мъртвото си дете, че ще убие мръсника, който му е посегнал. Повярвах във всяка негова дума.

Марайке кимна безмълвно и двамата се качиха в колата.

Щом влязоха в дирекцията, Карстен поръча две чаши кафе и извади всички снимки от местопрестъплението. Марайке веднага откри еднозначното доказателство, че става дума за един и същи убиец.

— Десният горен кучешки зъб на Бени е избит — рече тихо тя. Изведнъж я прониза болка в главата и започна да разтрива слепоочията си.

— Да. Премълчахме го пред пресата и пред родителите. Вероятно затова съм пропуснал да ви го кажа.

— След смъртта ли?

Карстен кимна.

— Да, със сигурност.

— Това означава, че убиецът не е превъртелият баща, а сериен извършител — изрече глухо Марайке. — Защото десният горен кучешки зъб на Даниел също е бил изтръгнат след смъртта на момчето. С клещи. Очевидно убиецът иска да си има сувенири. Малки, незабележими, за да може да ги носи със себе си. Частици от телата на жертвите, които не изгниват. Които ще останат с него завинаги. Вечни спомени.

Карстен я погледна изумено, после удари с длан по масата.

— Каква гадост! Проклет сериен убиец!

— Ханенмор край Брауншвайг… вилната колония на Берлин… убиецът е мобилен. Не сме в състояние да го ограничим пространствено. — Макар че много ясно бе видяла табелата на вратата, Марайке запали цигара. — Засега сме сигурни само в едно: той ще го направи пак. Ако не го хванем, ще убива отново и отново.