Сабине Тислер
Колекционер на деца (76)

75

Ане караше много бавно, защото не беше в състояние да се съсредоточи върху шофирането. Понякога се питаше дали спирачката е вляво или вдясно, къде е газта и тем подобни. Излезе на магистралата, един камион спря точно пред нея и тя изпадна в паника. Опита се да удари спирачка, но вместо това даде газ и едва овладя колата. Когато най-сетне спря, по челото й се стичаше пот и замъгляваше погледа й.

Свършено е с мен, каза си тя. Вече за нищо не ставам. Веднага трябва да се върна вкъщи. Животът ми напълно излезе от релсите. Ще се прибера, ще се скрия в леглото и ще се опитам да разбера какво се случва. Дано намеря нещо, което да ми вдъхне малко сигурност. Имам нужда от опора.

Този следобед й нанесе тежък удар. Увереността й рухна. Тя се беше влюбила в Кай, вярваше му, той я правеше щастлива, вече не се чувстваше самотна. Всичко това свърши в един миг. Очевидно Ане бе приела на сериозно една незначителна връзка, но той мислеше другояче. Не смяташе отношенията им за важни, освен нея имаше и други жени, спеше с една дива лъвица и даже й позволяваше да остава в жилището му, докато него го няма. Лъвицата носеше халата му, спеше в леглото, където двамата бяха правили любов, и на всичкото отгоре не беше наред с главата. Очевидно не беше в състояние да произнесе дори едно свързано изречение. Значи Кай беше без особени претенции. Спеше с всякакви жени. Точно така — той беше един проклет мачо, а тя, наивната глупачка, се хвана на въдицата му.

Ане пропусна отклонението за Бучине и се наложи да удължи пътуването с почти 40 км. Имаше чувството, че никога няма да се прибере у дома.

Когато най-сетне стигна във Вале Короната, тя обиколи за пореден път всички стаи и провери дали всяко нещо е на мястото си. Искаше да е сигурна, че в нейно отсъствие никой не е влизал в къщата й. Това постепенно се превръщаше в ритуал.

Щом приключи с обиколката, Ане се изтегна в лежащия стол под ореховото дърво и се заслуша в плискането на водата, която падаше в басейна по каменни стъпала. Изведнъж изпита диво желание да се обади на Харалд. Най-добре да го помоли да дойде за няколко дни. Той беше абсолютен реалист и щеше да види долината по съвсем друг начин, много по-различен от нейния. Тя ще му разкаже всичко и може би Харалд ще успее да я върне на земята. Ане имаше две къщи в една самотна долина. И толкоз. Никаква тайна. Никой, който да се опитва да й стори зло. И един очарователен агент по продажба на недвижими имоти, с когото прекара няколко прекрасни нощи, но той не се закле да й бъде верен, нито й е задължен нещо. Ане реши да не премълчава историята с Кай пред Харалд, защото мъжът й виждаше нещата каквито са, не другояче. Точно това й беше необходимо сега.

Тя реши да си почине още пет минути и да се качи на билото, за да позвъни на Харалд. След пет минути вече спеше дълбоко.

 

 

— Ане, събуди се — изрече чужд глас и тя скочи.

Край нея цареше черен мрак. Пред нея стоеше мъж и осветяваше лицето й с джобно фенерче. Ане различи само очертанията на тялото му, но след миг позна гласа.

— Аз съм, Кай! Какво правиш навън, по дяволите?

Тя се огледа сънено и постепенно си припомни какво се е случило. Заспала е под ореха и не е включила външните лампи.

— Колко е часът? — попита тихо тя.

— Почти единайсет. Почакай, ще вляза да запаля няколко лампи.

Ане се надигна и се огледа. Беше спала в неудобна поза и сега всички кости я боляха, освен това мръзнеше. Беше само по тениска, а нощите в долината бяха студени. В този миг лампите светнаха и малкият вътрешен двор заедно с част от градината и басейна се обля в светлина.

Ане стана, протегна се и се приготви да влезе в къщата, за да си облече жилетка. Точно тогава иззад сянката на външната стълба излезе лъвицата. Застана до розовия зокум и примига уплашено.

В гърдите на Ане моментално се надигна гняв.

— Какво става тук? — изсъска тя и се обърна към Кай, който тъкмо излезе на терасата. — Защо си ми довел това асоциално същество? Каква мръсна игра играеш с мен?

— Доведох я, за да разбереш какво става. Сега ще ти обясня.

— Кажи й да седне в колата ти. Макар да нямам никакво желание, ще поговоря с теб. Не ме засяга какво вършиш в жилището си, но не мисли, че ще поканя любовницата ти в къщата си!

Ане говореше с необичайна острота, въпреки че цялата трепереше от нощния студ.

Кай се усмихна с разбиране.

— Нима си започнала да ревнуваш само защото това нещастно същество е дошло при мен да се изкъпе и да се наяде? Познавам още една хубава жена, която преди известно време ми заяви, че имала спешна нужда от един хубав душ!

— Точно така. Затова знам с какво завършва банята в твоето жилище!

Ане се врътна и влезе в къщата. Кай я последва бавно. Облегна се на касата на вратата със скръстени ръце и я изчака да се обърне към него.

— Ясно ми е, че се сърдиш. Разбирам ревността ти. Но не биваше да се държиш така лошо с нея. — В гласа му звучеше гняв. — Когато се прибрах вкъщи, приличаше на зомби. Лицето й беше обляно в кръв!

— И какво от това? Проблемът не е мой! Не съм я докоснала! Не се бой, няма да убия това жалко същество!

— Кухнята приличаше на бойно поле. Мармалад, мюсли, мляко — всичко на пода! Алора беше напълно объркана. На шкафа намерих пакета с твоите продукти. Смяташ ли, че Алора се е наранила сама и е опустошила кухнята?

— Невероятно! Наистина ли смяташ, че съм способна да я набия? — изсъска вбесено Ане. — Да, тя скочи на масата и разбута всичко. През цялото време ревеше като разярена лъвица. Защото е луда, затова! Аз не съм й сторила нищо, но тя се хвърли върху мен и ме ухапа! Хубави приятелки си имаш!

— Не ти вярвам! Алора не побеснява ей така, без причина. Ако наистина е направила това, което казваш, значи си я уплашила до смърт.

— Я ми кажи, аз обвиняема ли съм, или какво? Защо вярваш на нея, а не на мен? Престани да ми говориш глупости, ако обичаш. Обвиненията ти са тъпи и безпочвени. Защо си дошъл? За да ми крещиш и да ме обвиняваш в какво ли не, така ли? Спести си го! Върви си, но не забравяй да отведеш и онова животно! Ще се справя и сама!

Ане прехапа устни, за да не се разреве с глас.

В този момент дрезгав глас поздрави:

— Алора.

Белокосата лъвица стоеше на прага, клатеше глава, размахваше ръце и тихо повтаряше „Алора“. Странно, но този път Ане веднага разбра какво означаваше тази дума: „Стига толкова, моля ви, престанете да се карате!“.

Кай и Ане се обърнаха към нея и напрегнато проследиха жестовете й. Алора неколкократно удари с глава въображаема кухненска врата, а после посочи раната си. Кай разбра пръв.

— Значи ти си била? Ти си разбила вратата на кухнята о челото си!

Алора кимна и се усмихна.

— Но защо? Какво си търсила в къщата?

Алора посочи стената, където доскоро висеше снимката на Феликс.

— Откраднала си снимката?

Алора отново кимна. На лицето й беше изписано напрежение.

— Но защо?

Алора опря длани една в друга, сякаш искаше да се помоли, и въздъхна.

— Имаш ли и друга снимка на Феликс? — обърна се Кай към Ане. — Донеси я, бързо!

Ане хукна нагоре по стълбата и след секунди се върна с малка снимка, на която Феликс седеше зад бюрото си, пишеше домашни и дъвчеше химикала.

Кай грабна снимката и я показа на Алора.

— Познаваш ли това момче?

Алора кимна. Ане се облегна тежко на стената. Коленете й омекнаха и тя едва се държеше на крака.

— Виждала ли си го и друг път?

Алора кимна.

— Внимавай какво те питам, Алора. Защо открадна снимката на момчето?

Алора направи гримаса, която означаваше: и аз не знам.

— Защото си го познавала и си искала да си спомняш за него?

Алора кимна отново и се усмихна измъчено.

— Къде си виждала това момче?

Алора не отговори. Вниманието й бе привлечено от молеца, който беше паднал в чаша за вода. Тя се помъчи да го извади и изплака, защото се страхуваше, че насекомото ще се удави.

— Моля те, Ане, не казвай нито дума. Аз мога да говоря с Алора, но не е лесно.

Ане затисна устата си с две ръце. Цялата трепереше от напрежение. Тази луда жена знаеше нещо за сина й! Наистина ли?

Алора извади молеца от чашата и въздъхна облекчено. Тогава обаче зад лавандуловия храст изпълзя дебел гущер и се повлече тромаво по чакъла. Алора нададе ликуващ вик, хвърли се към гущера, грабна го и започна да го милва.

— Господи, какъв ужас! — прошепна задавено Ане.

— Алора обича животните. Обича всяко живо същество. Не е в състояние да убие и муха. Не прави разлика между себе си и животните.

Тя пусна гущера на чакъла и заследи движенията му. Изцяло съсредоточена в новото си занимание, забрави напълно Ане и Кай.

— Казва се Алора, защото произнася само тази дума — обясни шепнешком Кай. — Живее в Сан Винченти при Фиама, която преди много години я взела от някакъв дом. Отначало живееше при старата Жулиета и й помагаше, докато тя не умря. И знаеш ли къде беше домът им? — Ане поклати глава. — В Каза Мерия. Новата къща на Енрико.

Алора изчака, докато гущерчето се скри между цветята в лехата, и въздъхна доволно.

— Сигурно е минало много време, откакто си видяла това момче? — поде отново разпита Кай.

Алора кимна.

— Какво правеше момчето? Играеше ли си?

Алора го погледна учудено и поклати глава.

— Какво правеше тогава?

Алора продължи да клати глава.

— Само ли беше?

Ново поклащане на главата.

— Кой беше с него? Някакъв мъж?

Алора поклати глава.

— Кой тогава? Някакво животно?

Алора пак поклати глава, този път някак по-енергично.

— Жена ли?

Поредно поклащане на главата.

— Нищо не разбирам — въздъхна тежко Кай.

— Почакай малко! — Ане изтича в къщата и се върна с бележник и молив. Подаде ги на Алора и погледна умолително Кай.

— Виж, Алора — обясни любезно той, — опитай се да нарисуваш момчето и човека, който е бил с него. Ще можеш ли?

Алора кимна. Тримата влязоха в кухнята и седнаха. Алора стисна молива с все сила и започна да рисува бавно и внимателно. Изтегляше линиите с несигурни пръсти и все не беше доволна. Ане и Кай не виждаха нищо, защото след няколко щриха Алора късаше листа.

— Продължавай, Алора — опита се да я окуражи Кай. — Не е нужно картината да е красива. Искаме само да разберем какво си видяла.

— Алора — промълви унило тя. Въздъхна силно и продължи да рисува. Този път не скъса листа и завърши рисунката си.

Ане и Кай видяха голямо лице, увенчано с рога. За лицето бе залепнало дълго, тънко тяло. Фигурата беше с панталон и държеше в ръка вила.

Кай гледаше като втрещен.

— Това е дяволът — пошепна уплашено той. — Алора нарисува дявола.

Алора кимна и се усмихна.

— Алора. — В гласа й прозвуча гордост.

— Това не ни помага — изсъска гневно Ане.

— Спокойно, ще продължим. Имай търпение.

Алора погледна нежно Кай, седна в скута му и го целуна страстно по устата.

— И това ли можеш да ми обясниш? — попита изнервено Ане.

— По-късно. — Кай изтри устата си с ръкав и бутна Алора да се върне на стола си. — Сега не е време за целувки, Алора, сега трябва да разберем какво се е случило с малкото момче. Това е важно, разбери! Ане е майката на момчето и е много разтревожена за него. Не знае къде е изчезнал синът й. Ти знаеш ли къде е?

Алора кимна.

Сърцето на Ане спря да бие.

— Къде е той, Алора? Кажи ни, моля те!

Алора стана и излезе тичешком от кухнята. Босите й крака стъпваха леко и умело. Тя прекоси двора и изчезна зад воденицата. За малко се изгуби, но после отново се появи. Застана на ръба на басейна като призрачно сиво видение. Бялата й коса блестеше под лунната светлина. Пръстът й сочеше право към черната вода.