Хари Харисън, Дейвид Харис
Бил, галактическият герой. Последното налудничаво приключение (11)

Глава единадесета

ПО ВРЕМЕ НА ФОТОСЕАНСА С ПРЕЗИДЕНТА ГРОЦКИ Бил го крепяха двама бодигардове. Краката му вече доста се бяха посъвзели, но остатъчното ниво на алкохола в кръвта му беше много паднало — всъщност, ако си говорим за „остатъчно“, то беше стигнало нулата, а пък четирйнайстата бира му се отрази много зле. Добре, че докараха инвалидната количка.

Докато пътуваха към студиото на ТНМ, Бил беше предимно в несвяст, а по време на интервюто съвсем лекичко се беше поосвестил. За щастие репортерката беше експерт на ТНМ по политическите и военните въпроси и беше свикнала. Бил се справи много по-добре от някои от интервюираните от нея преди войната.

Вицепрезидентът на ТНМ, завеждащ патриотичната тупурдия, беше толкова впечатлен от екранното присъствие на Бил — а той, че присъстваше, присъстваше, макар и да не беше адекватен, — че нареди интервюто да се излъчва поне по веднъж на час.

Изведнъж Бил се превърна в звезда.

Трънвоковците имаха много малък опит с войната, а Бил, доколкото те знаеха, беше единственият им военнопленник, та се наложи да го питат как трябва да се отнасят с военнопленниците. Той им услужи повече от охотно.

— Обикновено ги настаняват в луксозни хотели. Барчето в стаята да е добре заредено. Това е много важно. Камериерка — да, камериерки трябва да има. Сосни камериерки. Всеки трябва да си има камериерка. Руум сървис. Истинска храна — и Бил се унесе в мечтания за физически удоволствия.

— Бре, бре — обади се Сам или Сид. Сега, когато Бил беше знаменитост и приятел на президента, бяха прикрепили към него двама бодигардове. — На мене т’ва не ми звучи много като за пленничество. Сигурен ли си?

— Абсолютно — закима енергично Бил. — Много пъти съм бил пленник — точно така се прави. Според Джиневската конвенция. Ъхъ, ъхъ. Тъй то.

Сам погледна Сид и обратно. Или наопаки.

— Не съм убеден, че ще можем — рече Сид или Сам.

— Бре, бре, то туй май ужасно скъпо излиза — додаде другият.

— Освен това — продължи първият — предстои ти турне. Не навсякъде, където ще ходим, има луксозни хотели. Пък и без това повечето от добрите хотели бъкат от репортери. Стаи не останаха.

— Ами — рече Бил — нали не бихте искали в Империята да се разчуе, че не се държите подобаващо с военнопленниците? Тогава само как ще ви се ядосат…

Сид и Сам се спогледаха.

— Искаш да кажеш, че това, дето ни го правят, не е защото са ни бесни?

— Недотам бесни ви са.

— Въх, въх — рекоха Сам и Сид в един глас.

 

 

Първата спирка на Бил беше в един супермаркет. Там бе издигната малка платформа. Тукашният кмет произнесе реч и представи Бил. После Бил вдигна армейския си крак и преряза широката червена панделка с лазерното си фенерче. Тълпата пощуря.

Бил малко се изненада от това, че супермаркетът е разположен под земята, но майка му го беше учила да се държи възпитано и да не задава твърде много странни въпроси, когато е на гости.

След това отидоха в един търговски център, където Бил раздаде автографи и се снима с местни политици, напикани бебенца и тям подобни.

Бил нямаше точно това предвид, докато размишляваше над това какво ли е да си знаменитост — не беше обкръжен от орди пневматични девойки, молещи да стоплят леглото му. Но и така не беше зле. Хранеха го редовно, а храната беше почти истинска, не нещо рециклирано и реконституирано. Спеше в истинско легло, без да се намира в болница и под непосредствена смъртна заплаха. Имаше си две добри другарчета, Сам и Сид, които да му правят компания, а те дори веднъж не се опитаха да го убият (откакто беше влязъл в армията, не можеше да каже подобно нещо за никого от приятелите си).

А и хората се отнасяха към него по твърде странен начин — не само че не се опитваха да го убият. Викаха му „сър“, казваха „благодаря“, когато им подписваше свои снимки двайсет на двайсет и пет, дори да им напишеше неправилно имената, и го молеха да върши разни неща, наместо да му заповядват, крещейки.

Всичко това беше много странно, но Бил се страхуваше да попита, защото току-виж излязло грешка, а пък на него така му харесваше.

На третата спирка, когато трябваше да представи последните модели ховеркари на някакво автошоу, му хрумна блестяща идея.

Всички модели, демонстриращи последните модели, му искаха автографи, разбира се. Всъщност бяха първи на опашката, защото трябваше да се връщат на работа — да стоят прави до колите и грубо да сочат с пръст теоретично новите и невероятно желани нововъведения.

Сам или Сид задържа Бил на седалката и му тикна отпред една снимка. Сид или Сам му тикна химикалка в ръката.

— Как се казваш, миличко? — попита Сам или Сид първата моделка. Много бързо бяха разбрали що за лоша идея е да оставят Бил да разговаря публично с привлекателни жени; първия път, когато едно хубаво момиче му поиска автограф, той я награби и цели пет минути го откъртваха от нея.

Това никак не се връзваше с имиджа на Бил, какъвто го желаеше президентът Гроцки. Оттогава С-овците му бяха ограничили комуникацията с подобни жени до това да си напише името.

Изваяната червенокоска отвърна:

— Коти.

Сид или Сам се наведе и задиктува на Бил на ушенце, за да може той да напише името правилно. Надписът „На моята добра приятелка ___________. Бори се храбро!“ вече бе щампован на всяка снимка. Шрифтът беше доста добра имитация на почерка на Бил. На него му оставаше само да попълни две имена, а своето го знаеше как се пише. Но Бил беше по-умничък, отколкото си мислеха — повечето стандартни четирибуквени имена той можеше и сам да изпише. Че и някои от петбуквените. Така че вече беше започнал да пише, когато бодигардът продиктува:

— К голямо, у малко, о малко, т малко, е малко.

А когато Бил подаде снимката с огромна усмивка и още по-огромно намигване, беше написал там не само двете имена, но и — под своя подпис — „стая 318“. Внимателно беше запомнил номера, когато се настани в хотела. Пред хотела се беше насъбрала такава тълпа, която чакаше да го зърне, че той реши, че Коти и останалите манекенки няма да имат никакъв проблем да се сетят в кой точно хотел е отседнал.

И излезе прав.

Същата вечер, след разкошна вечеря в бара на хотела, Сам, Сид и Бил си почиваха в апартамента — оригваха се, чоплеха си зъбите и пиеха бира.

— Ъъъъррп — рече Сид или Сам.

— Ъъъъррп — допълни Сам или Сид.

— Ъъъъррп-заключи Бил.

Този брилянтен разговор продължи известно време, но бе прекъснат от почукване на вратата. Нежно, деликатно почукване.

Единият от С-овците вече беше преполовил пътя до вратата, когато Бил се сети, че очаква някого, макар и да не знаеше точно кого. Захвърли бирата си, скочи от канапето и даде газ през стаята, като в устрема си катурна Сид или Сам.

Отвори вратата на втория опит — след като се сети, че трябва да завърти дръжката. Разтвори я широко. Тя стоеше там.

Висока и стройна, с огненочервена грива чак до талията й на оса, тя стоеше там в обсипаната си с пайети вечерна рокля — същата, с която беше облечена на автошоуто. Ако за дланите на Бил да обхванат нейното кръстче не беше никакъв проблем, то гърдите й бяха истинско предизвикателство за тях. Краката й тръгваха от пода и се издигаха, издигаха, издигаха — и най-накрая ставаха на гъз. Него Бил не виждаше, но си го спомняше от сутринта, а формата и движенията му бяха наистина паметни.

Не си спомняше нейното име толкова добре, колкото задника й, но и да го помнеше, пак нямаше да може дума да издума. Тя бе невероятно прекрасно видение, а фактът, че Бил не бе имал пряк физически контакт с жена, без да броим сестрата в болницата, поне от предната книга от поредицата насам, допълнително утежняваше положението.

За щастие тя пое инициативата.

— Коти — рече тя. — Запознахме се тази сутрин — и тя замечтано му протегна съвършена, чувствена длан.

— Бил — отвърна той. — С едно „л“.

— Разбира се. — Тя го погледна в очите и той усети как нещо вътре в него омеква. Но за компенсация нещо друго почна да се втвърдява. — Мога ли да вляза?

— Бил — повтори той.

— Приемам го за „да“.

С нежна ръчица Коти побутна встрани Бил и влезе в стаята.

— Зает ли си с тези господа? — попита тя.

— Не, не, съвсем не. Те тъкмо си тръгваха — нали така, момчета? — Бил деликатно ги подкани с жест да се омитат, като размаха ръце над главата си.

Но това го нямаше в инструкциите.

— Бре, бре. Това го няма в инструкциите — рече единият от тях. — Казаха ни да те вардим от неприятности и от всякакви постъпки, които биха обидили твоята публика.

Бил отново се обърна към Коти, прибра си езика в устата и рече:

— Ти няма да се обидиш, нали? — и заклати енергично глава.

— Съвсем не. — Тя протегна онази своя съвършена длан и спря главата на Бил, която продължаваше да се кандилка. — Тук съм по своя свободна воля и съм пълнолетна.

Бил зашепна каквото там си спомняше от някаква благодарствена молитва към Ахура-Мазда.

— Бре, бре — рече единият от бодигардовете. — Ми тогава според мене всичко е наред. Хайде, Сид, отиваме в другата спалня.

(Чатнах! — обади се подсъзнанието на Бил. — Сид е тоя отляво. Сам е тоя отдясно!)

Коти се нагъна над канапето, приседна и потупа възглавничката до себе си.

— Няма ли да ти е по-комфортно тук?

— Не съм убеден, че „комфортно“ е точната дума — отвърна Бил, докато търчеше през стаята. Стана особено некомфортно, защото той забрави да заобиколи масичката за кафе и последните няколко крачки му се наложи да куца.

Тръшна се на канапето. Тя го повали назад и се просна връз скута му.

— Обичам знаменитостите — рече тя.

— Обичам да съм знаменитост — отвърна Бил.

Изваяната червенокоска постави длан върху бедрото на Бил, а другата сви около главата му. Повдигна внимателно главата и допря устни до неговите.

Докато пишеше номера на стаята по снимките, Бил нямаше предвид точно целувки, но все пак те бяха добро начало, а и Коти беше страшна целувачка. Началото беше обещаващо и Бил нямаше никакво търпение да изпълни това обещание.

И тъкмо се бяха вкопчили здраво един в друг и вече се тръшкаха насам-натам, на вратата отново се почука.

Коти се отдръпна.

— Очакваш ли някого? Може би руум сървиса?

Бил я дръпна надолу.

— Не. Сигурно са сбъркали номера.

Отново се почука, този път по-силно.

Бил се опита да продължи с целувките, но устните на Коти мърдаха.

— Сигурен ли си, че не е за тебе?

Той поклати глава.

— Не. Не е за мен. По никой начин. Никакъв шанс.

Трети път се почука.

Сид или Сам — Бил все още не ги разпознаваше, когато се явяваха поотделно — подаде глава от спалнята.

— Бре, бре, Бил, да отворя ли?

— Ъъ… не, аз ще отворя. — Бил неохотно измъкна ръката си от копчетата на гърба на Котината рокля. Който и да бе това, той трябваше бързо да се отърве от него.

Вратата се разтвори и разкри жена, също толкова красива, колкото и Коти, но с къса тъмнокестенява коса.

— Здравей, Бил — измърка тя. — Помниш ли ме? Мисти?

— О, да — въздъхна той.

— Тази сутрин ми даде снимка с автограф — тя трепна ненужно, но прелестно, за да му го припомни.

— О, да — въздъхна той.

— Мога ли да вляза? — попита Мисти.

— Кой е, Бил? — попита Коти.

— О, ъъ, хммм — въздъхна Бил.

— Ти ли си, Коти? — попита Мисти. Тя целуна Бил леко по бузата и влезе в стаята. — О… да не прекъснах нещо?

— Ами че да — отвърна Бил. — Такова де, всъщност не. — Опита се да проясни мислите си. Бяха го учили да се държи учтиво и просто не можеше да се сети какво точно е учтиво да се каже в подобна ситуация. Освен това не можеше да се сети как да ги задържи тук и двете. Не можеше да се сети как да обясни на Коти и Мисти, че и двете са поканени. Не можеше да се сети как простата рокля на Мисти тип „прегърни ме“ се крепи около тялото й — може би беше магнетизъм или статично електричество. Общо взето, бе отвъд рационалното мислене и волевите действия.

— Право да ти кажа, Мисти — обясни Коти, — тъкмо щяхме да се захващаме с усърдна хетеросексуалност.

Дълбоко вътре в Бил нещо болезнено изкрещя. Беше бая сигурен, че тъкмо това щеше да става, но можеш ли да бъдеш абсолютно сигурен, като става въпрос за тия работи. Поне според както сочеше досегашният му опит.

— Ау, че хубаво! — изцърка Мисти. — Може ли и аз? — Тя докосна някакво копче някъде, роклята й се разпадна и се разстла на пода.

Бил беше все още вцепенен, ала много по-щастлив. Успя да се извърне към Коти.

— Моля, моля, ъхъ, ъхъ, моля?

Но червенокоската вече разкопчаваше последните си копчета. Роклята й не се разстла на пода — по-скоро се хлъзна. За разлика от Мисти Коти носеше бельо, но то цялото се състоеше от дантели и рюшчета и на места дори беше по-добре от нищо.

Бил се сети за още малко от онази молитва.

Само след миг вече беше гушнал с всяка ръка по маце. И двете гризкаха голата му кожа и работеха здраво, за да оголят още кожа.

Коти тъкмо дърпаше ризата му, а Мисти се трудеше над копчелъка му, когато на вратата се почука.

Бил изстена.

Двете жени подновиха и задълбочиха връзката помежду си, докато Бил си намъкваше ризата и отваряше вратата.

— Добър вечер, господине, предлагам бюст! — дребничка, но чувствена жена с дълга черна права коса разтвори блузката си. Стоката й беше първо качество.

— Два на цената на един! — Блондинка амазонка изскочи пред вратата и дръпна нагоре впитата си фланелка.

Бил се оцъкли, посъвзе се, хвана новодошлите за зърната и ги въведе в стаята.

— Сю! Деби!

Бил извърна очи от едната двойка жени към другата.

— Вие всичките ли се познавате?

— Естествено. Светът на автошоу-моделите е малък — обясни Мисти. — Хайде, момичета, има за всички!

Бил не искаше да рискува с повече прекъсвания. Само след миг дрехите му бяха разпръснати из стаята и той така беше затънал в гушене, гризкане, лизкане, натискане и… ами и тъй нататък, че дори не чу, когато на вратата се почука пак. Наложи се Сам и Сид да отварят.

Там имаше само една жена, но докато Сид и Сам схванат какво става, цъфнаха още две.

— Бил, може ли да си поговорим мъничко с тебе, моля те?

— Не може ли да почака… — Бил се огледа предпазливо и се замисли за миг. — Сам?

— Не, не може.

Сид подбра лявата ръка на Бил, Сам — дясната, и двамата понесоха героя. От него се сипеха жени. Внесоха го в съседната спалня.

— Бре, бре, Бил, притесняваме се за тебе — рече Сид.

— Абсолютно — додаде Сам. — Мислим ти само най-доброто.

Те го настаниха на леглото и седнаха на два стола насреща му. Сега Сам стана Сид и обратно.

— Разбираме, че не можем да се месим — рече Сам — заради оная Джибренска конвенция, дето ти ни каза за нея.

— Но се тревожим за здравето ти.

— Боим се, че може да си натовариш твърде много…

— Сърцето, точно така, сърцето. Всички тези жени могат да ти дойдат в повече.

— Всичко е наред, момчета — рече Бил. — Свикнал съм да поемам рискове. Галактически герой съм, в края на краищата.

 

(БЕЛЕЖКА: Следващата сцена е ревизирана в съгласие със заповед от Бюрото за политическа коректност. В оригиналната версия Бил, Сам и Сид се разкриват като себични сексистки свине и неподходящи ролеви модели. Бил предлага на приятелите си три от жените, за да ги използват за секс играчки, без оглед на техните лични желания и надежди за себереализация.)

 

— Но, Бил — рече Сид. — Вероятно за тебе няма да е възможно да задоволиш напълно седем жени за една нощ.

— Правилно — потвърди Сам. — По-точно, сигурни сме, че ти искаш да установиш дълбока и трайна лична връзка с всяка една от тях.

— Йоу! — рече Бил. — Предпазихте ме от ужасна грешка, заради която щях да отговарям за долна експлоатация на случайната ми слава, като унижавам жени с цел задоволяване на животинските ми страсти!

И горко зарида.