Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wedding Bees, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva (2022)

Издание:

Автор: Сара-Кейт Линч

Заглавие: Сватбени пчели

Преводач: Мария Михайлова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Слънце“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: новозеландска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 5.08.2014

Редактор: Гергана Михайлова

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-742-207-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14318

История

  1. — Добавяне

Шугър Уолъс и Тео Фицджералд

Шугър „Хъни“ Уолъс, на 36 години, и Тео Фицджералд, на 40 години, се ожениха в събота на покривната тераса на младоженеца в „Алфабет Сити“, Ню Йорк.

Двамата се срещат на близкото „Авеню В“ в деня, в който госпожица Уолъс за първи път пристига в Манхатън и не носи нищо друго, освен един кошер с пчели, поилка за птици и запасите от мед, които продава на пазара „Томпкинс Скуеър“ всяка неделя.

Господин Фицджералд, адвокат за нетърговска компания, която приютява бедните, казва, че изпитал чувства към госпожица Уолъс още в мига, в който я видял, но в отношенията им имало огромно, непреодолимо препятствие. „Тя е луда по пчелите — каза той — а аз съм алергичен към тях.“

Близката приятелка на госпожица Уолъс Руби Портман каза, че било очевидно за всички, които познават двойката, че са родени един за друг, но изглеждало малко вероятно само съдбата да ги събере заедно. „Повече или по-малко, трябваше да я изнудим да му даде втори шанс, след като той, общо взето, се побърка, щом видя кошера й — каза госпожица Портман. — Защото ужилване от пчела на практика можеше да го убие.“

„Знаех, че ако успеем да преодолеем моите алергии, ще имам сърцето й за вечни времена — каза господин Фицджералд. — И успяхме, имам нейното сърце, а тя — моето. Тя е великолепна, мила, умна, забавна и се надявам да живея сто и четирийсет години само за да изпитвам удоволствието да потъвам в красивото й лице всеки ден през следващите сто години.“

Когато я попитахме дали някога се е притеснявала за смъртоносната алергия на съпруга си, като се има предвид как си изкарва прехраната и постоянната им близост до пчелите, госпожица Уолъс отговори: „Моите пчели са имали безброй възможности да атакуват Тео и са избирали да не го правят. Изглежда, знаеха, че той е подходящият мъж за мен, много преди аз да го разбера. Звучи налудничаво, но знам, че е вярно“.