Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (21)

20.

Синята птичка беше скокнала върху старинния часовник, който висеше от един дебел клон, но още гледаше в Шугър с накривена главица, сякаш и тя също слушаше.

— Любовта наранява, госпожице Шугър — каза Джордж. — И то много повече, когато си млад и не знаеш, че има и други начини.

— Беше много отдавна — отвърна Шугър, а очите й проследиха птичката, докато се местеше към по-висок клон на дъба. — И не мисля много за това напоследък. Прекарах последните петнайсет години, като се опитвах да не мисля за него изобщо, но после се появи Руби, Бог да й помага за това, което е останало от нея, Руби с този неин албум за любовни истории. Държи се така, сякаш ги мрази, но горкичката всъщност е пристрастена към сватбите и явно е щастлива, когато говори за тях. Но мен това така ме разтърси отвътре, не можеш да си представиш. А и…

— А и какво, госпожице Шугър?

— Е, може би няма нищо общо.

— Или има…

— Това, което каза преди малко за страха да продължа напред. О, не мога да повярвам, че изобщо се оплаквам за такова нещо!

— От какво се оплакваш, госпожице Шугър?

— Запознах се с един човек, Джордж.

— Така ли?

— Да.

— И какво става всъщност?

— Всъщност нищо не става, но ми призлява на стомаха само като си помисля за него.

— Тогава изглежда съм попаднал на ситуация по въпросите на сърцето.

— Аз дори не го познавам, той също не ме познава, а освен това е напълно смахнат.

— Всички чудесни хора са напълно смахнати, госпожице Шугър. Не си ли го забелязала?

— Цялата тази история направо ме плаши до смърт.

— Трябва да се отървеш от всичко, което те плаши.

— Трябва да се отърва от миналото си.

— Не е възможно. Вече би трябвало да го знаеш. Но с малко помощ най-вероятно можеш да намалиш влиянието му.

— Наистина ли го вярваш?

— Госпожице Шугър, аз съм живо доказателство за това.

 

 

Грейди беше толкова мил и чаровен след празненството за годежа, че Шугър захвърли настрана разочарованието си в ателието за декупаж, а заедно с него и всякакви други съмнения.

Първият път винаги е ужасен, тя го знаеше, беше й се случило по-късно от на повечето други. Познаваше едно-две момичета на нейната възраст, които още се пазеха за съпрузите си, но останалите предпазливо замазваха това, което вече лекомислено бяха пропилели.

— Преди да се ожените вие с татко дали…? — попита тя Ета една сутрин, опитвайки се да не звучи неловко, както всъщност се чувстваше.

Ета беше приведена над писалището си и Шугър видя по шията й да пропълзяват познати петна руменина.

— Грейди е джентълмен — каза тя. — Не би поискал нещо, което не е правилно да се даде.

— Дори ако вече…

— Дори, Чери Лин! Мъжете имат потребности. Хората не го казват просто ей така, вярно е. Да се омъжиш за Грейди Паркс, е възможно най-хубавото, което може да ти се случи, затова, моля те, не прави нищо, което да го съсипе или, Бог да ми е на помощ, никога няма да ти простя, никога. Нито пък баща ти.

И след това почна да говори как да настани приятелката си Луиза на сватбата, че да не може да вижда или чува бившия си гръмогласен съпруг Ханк, което щеше да е доста трудно, защото можеха да го чуят от мястото, на което седяха сега, а той живееше в Тексас.

През седмицата след празненството имаше още един физически контакт, изтръгнат в колата до павилиона за миди на Фоли Айлънд. Отново приключи почти преди да е започнал. Отново Грейди дори не я погледна, да не говорим за целувка. И отново след това беше изключително мил.

Тя се опита да предложи да отидат на хотел или да се промъкнат в стаята й, или поне да го направят някак си с приятна прелюдия, но беше смутена, а Грейди се засягаше и от най-дребния намек, че любенето му — бързо, грубо и почти публично — е нещо по-различно от идеално.

— Преди не съм имал никакви оплаквания — каза той. — А не съм новак в това, бейби.

Шугър и за миг не си бе помисляла, че му е първата, но нещо в начина, по който той се усмихна, когато го казваше, я жегна в сърцето. Сметна, че Грейди можеше да й спести очевидно заядливия намек.

После, след още две седмици отлагане, той се реабилитира, като спази обещанието си да се запознае с дядо Буун. Пристигнаха в Съмървил през един слънчев неделен следобед точно когато той вдигаше покрива на кошера отстрани до верандата, за да провери домашните си запаси от мед.

Шугър нямаше търпение да отиде да помага, но щом понечи да излезе от колата, Грейди я сграбчи над лакътя.

— Какво прави той?

— Почиства кошера си. Хайде, Грейди, ела да му помогнем.

— Да чистим кошер? Нямам намерение.

— Грейди, миличък, пусни ме, ръката ме боли. От съвсем малко момиченце помагам на дядо да чисти кошерите и да отглежда пчели. Най-първият ми спомен е как вкусвам пресен мед направо от питата. Честно. Какъв е проблемът?

— С мен? Абсолютно никакъв. За теб се притеснявам. Ти си тази, която иска като някакъв долнопробен ратай да рие из мърляв заден двор с цял куп насекоми.

— Не е мърляво, Грейди. И дядо очаква да му помогна. Винаги го правя. Това ни е обичай.

— Не, вече не е — каза Грейди, но тя издърпа лакътя си от хватката му, а червеният отпечатък, където я беше стискал, изгаряше кожата й, докато отиваше към къщата.

Дядо й гледаше кавгата иззад мрежата на своето було и за да спести на внучката си срама, просто върна капака отново върху кошера, отиде до предната част на верандата и почна да съблича костюма си, сякаш вече си беше свършил работата.

Шугър силно го прегърна, но не забеляза дали е по-отслабнал от обикновено или изглежда немощен и болнав.

— Грейди, искам да се запознаеш с другия мъж в живота ми.

— Приятно ми е, сър — каза Грейди, протягайки ръка да се здрависа с дядо Буун. Но не излъчваше обичайния си чар. — Имате ли нещо против да се отдалечим от тези пчели? — попита той, отивайки към срещуположния край на верандата. — Никога не съм си падал особено по тези същества.

Шугър се зае да размества столовете и после побъбри с Грейди и дядо си, докато им носеше бърбън, а на себе си приготви чай с лед.

Дядо й им разказа всичко за деня си, като гледаше да споменава пчелите възможно най-малко от любезност към годеника й, и вежливо разпита за семейния бизнес, годежното празненство и сватбените приготовления.

Но когато тръгнаха да си ходят, той я задържа за момент и я отведе към пчелите, а Грейди продължи да върви към колата.

— Тази царица е най-добрата, която съм имал, Шугър — каза той, щом застанаха до кошера. — Нарекох я Елизабет. Трябва да видиш как снася яйца — невероятно подредено, равномерно и по-бързо от която и да е друга преди нея. Никога преди не съм виждал такъв образец за пило. Мисля, че от нея ще добием повече мед, отколкото изобщо досега.

— Сигурно кара работничките си да действат на пълни обороти — каза Шугър, гледайки безумното струпване на пчели, които влизаха и излизаха през отвора на кошера. — Не мога да повярвам, че изпуснах пристигането й на бял свят.

— Беше заета, Шугър Хъни.

— Но не трябваше да съм толкова заета за теб и пчелите. Вие сте две от най-любимите ми същества. Надявам се Елизабет да ми прости.

— Няма нужда да го прави, но ако имаше, щеше да ти прости — каза дядо й. — Тя е истински силна, Шугър. Точно като теб.

— Като мен? — Тя се засмя. — Защо мислиш, че съм силна?

— Познавам те от двайсет години — отвърна той. — Ти не си търтей, Шугър. Ти си царица. Не го забравяй.

— О, дядо, колко мило, че го казваш.

— Не го казвам, за да съм мил. А за да ти помогне, ако имаш нужда от помощ.

Те се спогледаха.

— Ти си силна, Шугър, детето ми — повтори той. — Никога не забравяй. И никога не позволявай на никого да ти внушава, че не си. Обещаваш ли ми?

— Не знам какво имаш предвид — каза Шугър, но се изчерви и не можа да го погледне в очите.

— Просто ми обещай.

— Добре, добре, дядо, ако така ще се почувстваш по-добре, обещавам, разбира се, но честно…

— Ти си прекалено добра за него — каза дядо й. — И то не по чарлстънски, което е просто обикновена добра.

— Имаш предвид Грейди ли?

— Шугър Хъни, човекът не обича пчели.

— Много хора не обичат пчели!

— Да, но ти не си от тях.

Тя искаше да възрази, да защити мъжа, когото обичаше и с когото се канеше да сключи брак, но вместо това зърна възможност да поговори с единствения човек, който я разбираше, за все по-силните си съмнения. Истината беше, че колкото повече се приближаваше към сватбата, толкова по-малко се чувстваше като себе си, като предишната Шугър. И при отсъствието на любовна интимност, за която толкова често мечтаеше, откакто попадна под обаянието на Грейди, новото чувство, че ще се приспособи, изтъняваше.

Той искаше Шугър да си сложи златни нишки в косата, харесваше я пусната, а не вдигната, предпочиташе тя да ходи на високи токчета, макар да знаеше, че е уморително, и я наричаше СийЛий, което всъщност не й допадаше. Всяко от тези неща само по себе си бе незначително, би се почувствала глупаво дори само да говори за тях, но събрани заедно в комбинация, те я разбуждаха посред нощ с паническото чувство, че ще направи голяма грешка.

А сега пък Грейди не искаше тя да помага на дядо си за пчелите.

Това значеше нещо.

Но тогава той изсвири с клаксона и форсира мотора на колата, и тя помисли за родителите и братята си, за сватбените приготовления и къщата, която обзавеждаха на „Чърч стрийт“, за медения месец във Франция и съмненията й се изпариха.

— Не се тревожи за мен, дядо — каза тя, като се приближи да го целуне за довиждане, а пчелите в този момент жужаха около тях. — Всичко ми е наред.

— Обичам те, Шугър Хъни — каза той, докато Шугър се отдалечаваше.

— Знам, дядо — отвърна тя, обръщайки се да му помаха. — И аз те обичам.

Това беше последният път, когато го видя.

 

 

Дядото на Шугър почина кротко в съня си четири дни след като тя и Грейди го посетиха в Съмървил и я остави безутешна.

— Но той беше стар, СийЛий — каза Грейди, отегчен от отчаянието й. — Ти какво очакваше?

Една седмица след погребението тя още не можеше да спре да плаче и майка й, уморена от такива „театрални изпълнения“, й каза да се вземе в ръце.

— Очите ти приличат на локви — отсече тя. — Време е да си избършеш сълзите, Чери Лин. Трябва да стягаме сватба.

Но тъкмо очите на Ета се подуха и запримигваха, когато бащиното й завещание беше прочетено и за главен наследник бе посочена Шугър. Не че Ета се интересуваше от парите — благодарение на Блейк от дълго време не й се налагаше да се тревожи за това — просто беше изумена, че има някакви пари. Теа и Джим Буун винаги бяха водили толкова скромен живот; доста по-скромен, отколкото й се харесваше. Бе почнала да крои бягството си от тяхното селско блато още като малко момиченце, след като видя Грейс Кели върху корицата на едно списание. Прелестните блондинки заслужаваха красиви принцове и пищни дворци, осъзна Ета, а в Съмървил нямаше да намери нито едно от двете.

Но баща й умря богат. Водил е добре делата си, каза адвокатът, продавайки парчета земя, които Ета дори не знаеше, че е имал, и оперирайки разумно с облигациите и акциите си.

— Ти си богата жена, скъпа — каза Ета на Шугър, когато се върна от адвокатската кантора. — Двамата с Грейди ще имате възможност да правите каквото си поискате, където си поискате. Макар че ще разполагаш със средства, не вреди да си имаш малко собствени спестени пари. Кой знае кога ще поискаш да преправиш пристройката за карети или да идеш на пазар в Лондон?

— Не искам да ходя на пазар в Лондон — каза Шугър, понечвайки пак да заплаче. — Не искам парите му, искам него.

— Чери Лин, чуй ме, ще трябва да се отърсиш от мъката. Мислиш ли, че той би искал да се държиш толкова безобразно? През цялото време си разстроена, с почервеняло лице и побъркваш всички ни, включително и бъдещия си съпруг, с твоите аматьорски мелодрами.

— Но какво ще стане с дървената къща? И кой ще се грижи за пчелите?

— Няма нужда да се тревожиш за нищо. За всичко сме се погрижили. Братята ти ще се оправят с къщата и земята. А пчелите отиват при някакъв приятел на дядо ти — каза майка й. — Всичко е уредил предварително. Освен… ох, колко вбесяващ беше тоя старец!

— Освен какво?

— Не искам да се притесняваш за това, скъпа. Точно сега си имаш достатъчно тревоги.

— Освен какво, мамо?

Майка й завъртя очи.

— Освен един глупав кошер, който е оставил на теб, побъркан стар глупак. Не мога да си представя какво си е мислил. Нима ще вземеш да гледаш пчели в къщата на „Чърч стрийт“…

— Кой кошер, мамо?

— Има ли някакво значение? Ти няма да прибереш тези пчели.

— Има значение! Оставил ги е на мен. Те са мои.

— Е, оставил ти е и онзи смрадлив стар пикап, но няма да вземеш и него, нали?

— Да не е кошерът до дървената къща? Домашните пчели ли ми е оставил?

— Да, мисля, че да. Адвокатът каза, че дядо ти е добавил това към завещанието само няколко дни преди да почине. Един Господ знае за какво.

Същата вечер Шугър и Грейди спориха за тези пчели. Тя искаше да отиде, да ги вземе и да ги занесе в къщата, в която щяха да се нанесат, след като се оженят. Той не искаше и да чуе.

— Щом казвам, че няма да държиш никакви проклети пчели, значи няма да държиш — побесня той. — Не си някаква селянка, която отглежда царевица, прави контрабандна пиячка и пуши лула на верандата, СийЛий.

— Мога да нося мед на църковния благотворителен базар — предложи тя. — Или на приятелите ни за Коледа. Това не е контрабандна пиячка, Грейди, а храна. А и ще се погрижа пчелите изобщо да не те притесняват. Те са просто пчели.

— Изобщо няма да ги доближаваш до къщата — заяви Грейди с безпогрешно заплашителен тон.

— Или какво? — каза тя, доколкото успя любезно.

— Боже, не ми натрапвай тази гадост. Не настоявай повече, защото някой ден, когато Мередит Бъроуз ми се обади и ме помоли да преразгледам бъдещето си, може и да се хвана за думите й.

— Мередит ти се обажда?

Той я изгледа с една повдигната вежда, с любопитна усмивка на лицето и сърцето й потъна до върховете на високите й обувки, които усещаше като упорити раци, щипнати за пръстите й.

— Просто казвам — изрече Грейди.

— Казваш какво?

Шугър помисли за пчелата царица, която я очаква изоставена до дървената къща навън; замисли се и за дядо си, за думите му, че е силна, че никой не бива да я кара да се чувства иначе и че я обича; и осъзна — никога никой в живота й няма да й липсва толкова, колкото дядо й в този момент.

Тя погледна Грейди, който можеше да й спре дъха само с една усмивка, който все още предизвикваше пърхане на пеперуди в корема й всеки път, щом влезеше в стаята, и който, осъзна тя, не можеше да запълни дори една пета от пчеларския костюм на дядо й. Може би нямаше жив мъж, който да го запълни. Но все пак за нея беше разтърсващо да помисли това за мъжа, в когото беше толкова влюбена, за мъжа, с когото се канеше да сключи брак, да изгради цял един живот с него.

С радост се отказа от своята кариера, прическа, някои от приятелите си и дори от комфорта на краката си заради него. Но от пчелите на дядо си? Бе помагала в отглеждането им още от времето, когато ходеше права под масата. Щеше да й струва твърде много.

Грейди усети в напрегнатостта й нещо, което можеше да го нарани, и гневът му угасна като свещ на пролетен вятър. Взе я в обятията си, каза й, че всичко ще е наред, че винаги ще се грижи за нея, че няма за какво да се притеснява, че я обича и има нужда от нея и че само се е пошегувал за Мередит. Вече й бил казал, Мередит била прекалено мършава за него.

Нежната проява на характера му склони Шугър да повярва на всяка негова дума.

Но като се събуди през нощта със сгърчен от паниката стомах, усети, че представата за дълъг и щастлив семеен живот изтича между пръстите й.

— Ех, напълно си се стопила, Чери Лин — каза неодобрително Ета на дъщеря си няколко дни по-късно.

Бяха при шивачката за последна проба и великолепната рокля, създадена за нея от най-търсената дизайнерка в Чарлстън, висеше от раменете й като мрежа против птици върху ябълково дърво през зимата.

— Какво е станало с теб, дете? — попита шивачката. — Уж пак изглежда разкошно, но карфиците ми ще свършат, докато вталявам роклята.

Шугър се погледна в огледалото и с труд разпозна лицето, което се взираше в нея.

— Сигурно е от нерви — каза тя.

— Няма за какво да си нервна — обади се Ета.

— И ще си много красива булка — въздъхна шивачката, като отстъпи назад и огледа творението си. — Направо нямам търпение да те видя как минаваш по пътеката.

— Да се надяваме, че изражението ти ще е малко по-весело, нали? — каза Ета. — Говорим за най-щастливия ден в живота ти, за бога, Чери Лин. Ще се наложи да се развеселиш, ако искаш да направиш този твой мъж щастлив.

През уикенда преди сватбата излязоха на вечеря с двете двойки родители и Шугър с ужас наблюдаваше как Грейди пие повече от обикновено и добива онзи поглед в очите, който го превръщаше в непознат.

— Грейди, моля те, не може ли да почакаме? — предложи тя, щом той спря колата си на улицата малко преди дома й и свали назад седалката, разкопчавайки припряно колана си.

— И защо да искам да го правя? — попита Грейди.

— Просто си мислех, че можем да го превърнем в нещо специално — настояваше Шугър. — През първата ни брачна нощ в хотела, с шампанско, свещи и музика. Да го превърнем в нещо, което винаги ще си спомняме.

— Прави каквото искаш — каза той и пак вдигна седалката си. — Но нека сме наясно, СийЛий, на мъж като мен не му подхожда да чака за нищо. Или за никого.

— И всъщност предпочитам да не ме наричаш така — каза тя.

— Ще те наричам както си искам, по дяволите — отвърна Грейди. — Боже, какво те е прихванало?

След това у дома, в стаята си, тя взе снимката на дядо си, която държеше в сребърна рамка върху нощното си шкафче. Чувстваше се толкова отдалечена от момичето, което прекарваше часове, помагайки му да премести пчелите от един кошер в друг, което смесваше мед с лавандулово масло, което забъркваше специални тинктури, за да предотвратява зимното измръзване, и за първи път беше доволна, че той не е тук, защото знаеше, че ще го заболи сърцето от мъка, ако я види такава.

— Ти си силна — каза си тя и като го произнесе на глас, то всъщност й подейства като ритник. — Силна си — повтори Шугър, само че този път по-гръмко и пак, още по-гръмко, докато накрая вече можеше да погледне жената, взираща се обратно в нея от огледалото, и да види човека, когото познаваше.

На следващата сутрин тя потегли към дървената къща на дядо си, за да вземе завещания й кошер. Дворът вече изглеждаше обрасъл. През седмиците, откакто дядо й почина, братята й изобщо не се бяха грижили за мястото. Но пикапът още беше паркиран отзад, сякаш той току-що го бе карал, а ключовете още висяха на таблото.

Водата на домашните пчели почти беше свършила и те изглеждаха нервни, макар че един бърз поглед на царицата разкри, че тя снасяше потомството с онази оразмерена ритмичност, за която дядо й бе говорил.

— Здрасти, Елизабет — изрече Шугър. — Извинявай, че ми трябваше толкова време, докато стигна дотук, но имах усложнения.

Почисти старателно кошера, поставяйки питите, изпълнени с мед, в багажника на колата си, а плодника с царицата вътре — на задната седалка.

Обикновено пчелите пътуваха върху платформата на стария пикап и затова не изглеждаха доволни, че са във „Волвото“ на Шугър. Грейди й го беше купил и то още миришеше на ново и на кожа, което според нея създаваше проблема. Пчелите бръмчаха толкова превъзбудено из вътрешността на колата, че тя реши за по-безопасно да облече пчеларския костюм на дядо си, докато шофира към града.

Сега пък видимостта се оказа проблем, защото мрежата хвърляше нещо като безмълвен покров над света, докато Шугър внимателно се отдалечаваше от Съмървил. Прекалено големите ръкавици на дядо й имаха трудната задача да държат волана, но на Шугър й харесваше усещането, че върховете на пръстите й лежаха точно там, където се бяха намирали неговите.

В костюма на дядо си, с познатия му мирис, който още се смесваше със сладките медени аромати на хиляди пчели, жужащи зад нея, Шугър се почувства по-щастлива от седмици насам, а външният свят й се струваше като неясна мъглявина.

— Сякаш летя — каза тя на глас, докато профучаваше надолу по „Ашли Ривър Роуд“ под балдахин от живи дъбове, ограждащи просторни плантации и от двете страни, а испанският мъх отгоре, раздвижен от ветреца, й помахваше.

Почувства се свободна.

Щом приближи града и новата къща на „Чърч стрийт“ обаче, тя усети дрънкането на скупчващите се вериги. Грейди беше изразил съвсем ясно чувствата си относно пчелите и силата, която Шугър събра да ги донесе тук, се разколеба, щом тя спря срещу новата им къща. Но докато седеше в колата със своя пчеларски костюм и се чудеше какво да прави, ландшафт дизайнерите, които майката на Грейди беше наела да създадат симетрична английска градина, се качиха в своя камион и потеглиха на обедна почивка, тъй че Шугър прие това като знак да влезе веднага.

Намери идеалното място за кошера в едно кътче на градината между пурпурен люляк и компания от азалии. То гледаше на югоизток — с изобилно слънце и срещу водната атракция, която бъдещата свекърва на Шугър беше оформила по примера на своето много по-голямо водно съоръжение в собствените й обширни земи по-нататък, в Ийст Батъри. Дотогава изкуственото езеро изобщо не харесваше на Шугър — дори и по-малката версия изглеждаше претенциозно — но плитчините в периферията му щяха да осигурят на пчелите всичката вода, от която имаха нужда, а и магнолията в срещуположния край гарантираше, че кошерът няма да се вижда от самата къща.

Докато Грейди разбереше, че е там, Шугър вече щеше да е доказала, че пчелите не са неудобство.

Но пчелите имаха други планове.

Само няколко дни по-късно Грейди отиде да плати на предприемачите и беше ужилен директно по врата, което доведе до истински ад. Когато Шугър пристигна да го вземе и заведе на предсватбения им обяд, той беше изпаднал в ярост, вършееше из двора, риташе земята и се държеше за врата, а ужиленото се подуваше под пръстите му.

— Трябва да си направил нещо, което да ги раздразни — каза тя. — Не жилят ей така, без причина.

— Мамка му! Казах ти, не искам да ми се мотаеш тук с някакви проклети пчели — избухна той. — Казах ти и ти въпреки това ги взе.

— Дядо ми ги завеща, Грейди. Не е правилно да ги оставя да умрат отвън, до къщата. Това е непочтително. Дори по-лошо, жестоко е.

— Ще ти кажа кое е правилно и кое не — каза той. — Ще ти кажа кое е непочтително!

— Но ако ги оставим при нас, ще бъда щастлива. Не искаш ли да съм щастлива?

— Една шибана пчела няма да те направи щастлива, СийЛий. А аз. И ще го направя по моя начин, точно тук, в моята къща, без тези шибани вредители. Чу ли ме?

Поиска да му каже, че това не е неговата къща, а тяхната, че не са вредители, че се държи грубо и си слага прекалено много афтършейв. Пчелите мразеха афтършейв.

Но силата й се бе стопила.

— Ела, дай да го погледна — каза Шугър вместо това, посягайки да повдигне ръката му от ужиленото, но Грейди я отблъсна толкова силно, че тя усука глезена си, спъна се в една лопата и падна по гръб на земята.

За един миг — само частица от секундата — в който Шугър погледна нагоре към лицето му, си помисли, че той ще я ритне. Личеше яростта, която кипеше под повърхността му: Шугър едва ли не виждаше как кожата му се разтяга отгоре, за да я побере. Но точно тогава Грейди изглежда осъзна какво е станало и припряно се зае да поправи грешката си.

— Извинявай, мила, не исках да… О, мамка му. Добре ли си? Не исках да ти сторя нищо; просто не желаех да ми се навираш. Добре ли си, любима?

— Добре съм — каза тя, изтупвайки прахта от себе си. — Просто трябва да вляза вътре и да изтрия калта от гърба на роклята си.

— Бейби, съжалявам. Знаеш, че е така, нали? Не исках да те нараня.

Начинът, по който изглеждаше той тогава, я върна при предишния Грейди, в когото първоначално се беше влюбила. Усети изключителната топлота там, където ръката му докосна нейната, а под погледа му сърцето й затуптя по-бързо.

Но сега усети и нещо друго, то не беше нито топло, нито трепетно. Усети страх.

— Ще намеря хубав дом за пчелите, обещавам — каза той. — Ще накарам ландшафтните дизайнери да се погрижат. Не съм чудовище, СийЛий, и не желая да съм непочтителен. Направо съм луд по теб. Знаеш го, нали?

— Разбира се — отвърна тя, усмихвайки се насила. — Утре се женим, нали?

Бе прекалено късно дори да помисли да постъпи иначе.