Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (35)

34.

— Това се казва история — призна Джордж. — И ти просто продължи да караш?

— Да, сър. Обадих се почти веднага, за да уведомя мама и татко, че съм добре, не че точно тази част от информацията щеше да ги зарадва, но би било грубо да не го направя. А вече се бях държала достатъчно грубо.

— Но после, госпожице Шугър? Как се справи?

— Отбих се във Вирджиния да видя Джей, моят най-добър приятел от гимназията — запозна се с него първия ден, макар че може да ти се е сторил рязък. Така или иначе, Джей не присъства на сватбата, понеже самият той беше нещо като беглец от Чарлстън, защото отказваше да стои в килера, както се изразяваше. Реших, че точно той ще ме разбере, така и стана. Дори се върна в града да ми вземе някои неща. Не е толкова лесно просто да станеш и да тръгнеш. Но не можех да заживея при него, той самият още бягаше и затова аз и пчелите, ами, ние просто следвахме инстинктите си и това продължи година след година, година след година.

Прозвуча толкова просто и незначително, когато Шугър го изказа на глас — почти половин живот в пристигане и заминаване, само с няколко куфара мед и тефтерче за адреси, пълно с признателни приятели и съседи — доказателство за всеки престой. И Господ й беше свидетел, невинаги преживяваше лесно, особено в началото, когато беше изпълнена с угризения и тайни и още й предстоеше да проумее, че нагаждането към всяко ново място я кара да се чувства по-добре, отколкото невъзможността да живее там, откъдето бе тръгнала.

Но независимо от това никога не съжали, че е напуснала Грейди пред олтара. Съжаляваше, че му е причинила болка и унижение, разбира се, че съжаляваше, защото никой не заслужава това, а тя наистина го обичаше. Просто обичта й не бе достатъчно силна, че да я застави да отхвърли всичко, което харесваше у себе си, само и само да го направи щастлив. Животът с пчелите и празните джобове беше и безспорно винаги щеше да бъде по-добър от живота с него.

— Във всеки случай — каза Джордж — мисля, че си постъпила правилно. За себе си, по онова време. Трябвало е да платиш цената, със сигурност, но истината, Шугър, е, че е дошло времето да престанеш да я плащаш. Общо взето, важи за всички, които правят толкова голяма крачка. Знам как си се чувствала — така е: аз също избягах и никога не се върнах. Единствената разлика е, че имах човек, който да ми напомня всеки ден, че съм постъпил правилно. Имах Илайза. А ти си нямала никого.

— Никога не съм оставала съвсем сама, Джордж — настоя Шугър. — Не искам да мислиш, че съм била самотна или тъжна, или нещо от тоя сорт, защото не е така. Животът ми беше хубав. Сприятелих се с много хора и видях безброй места, какво ли не правих и освен това, пчелите ми винаги са с мен.

— Да му се не види, тези пчели не са обикновени твари.

— Знам, точно затова съм толкова притеснена, че Елизабет Шеста направо се е побъркала. Не искам да я изгубя толкова скоро. Едва почнах да я опознавам.

— Шугър, ти си умна жена в много отношения, но си сляпа.

— Така ли мислиш?

— Тези твои пчели сега се опитват да ти кажат нещо, както онези другите преди са ти казали.

— Имаш предвид сватбените пчели? Никога няма да разбера дали са били моите.

— Луда ли си? Разбира се, че са били! Мислиш, че е било съвпадение? Едва ли. Дядо ти им е казал да бдят над теб и точно това са направили. Не са искали да се омъжиш за човек, който ще те тероризира и ще ти отнеме нещата, които обичаш. И ако питаш мен, тези пчели го правят отново, но с обратен знак.

— Елизабет е умна, Джордж, но не чак толкова умна.

— Ти сама го каза, Шугър. Твоите пчели са те спасили. Тогава са те спасили и според мен пак правят същото. Помисли малко по въпроса, само това ще ти кажа.

Зад тях иззад храста хортензии се вдигна облаче пчели и се насочи през съседните задни дворове към покрива на Шугър.

Имаше много да разказват с въртеливия си танц.