Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (20)

19.

Бяха се запознали в яхтклуб „Каролина“, когато бе на двайсет. Самата Шугър не плаваше с лодки, но майка й Ета я изпрати до клуба да предаде съобщение на брат си Трой. Откри го заседнал в клубното кафене, което се издигаше над искрящите води на река Купър, да пие бира със свой приятел от юридическия факултет — Грейди Паркс.

Тя знаеше кой е Грейди. Всяка жена в Чарлстън знаеше кой е Грейди.

Няколко години по-голям от другите младежи, с които Шугър си общуваше по онова време, той беше повече от красив, с руса коса, сиви очи, спортсменски тен и наелектризиращо обаяние, което привличаше всеки мъж, жена и дете към него, сякаш Грейди беше някакъв магнит, а те — просто жалки, злочести оловни стружки.

Грейди я погледна в очите, усмихна се по своя абсурден начин и настоя Шугър да седне при тях, и да остане там, след като половин час по-късно Трой си тръгна.

Обикновено не й се случваше да привлече интереса на хора като него. Беше приела, че на този свят такива като Грейди Паркс са създадени за по-изтънчени души от нейната. Но броени минути след като цялото му внимание беше обърнато само към нея, той я накара да се почувства най-изтънчената душа, която някога е срещал. След един час Шугър си мислеше — докато се взираше в интелигентните сиви очи, а реката блещукаше зад него — че ако той не я покани на среща, тя ще умре, просто ще умре.

Преди бе чувала и други момичета да казват подобни неща и тайно си мислеше, че реагират истерично. Сега определяше желанието си към Грейди точно такова: истерично.

Буквално й секна дъхът. Чувстваше, че сърцето й тупти в бузите.

И по изражението върху лицето на Ета, която ги намери доста по-късно още да бъбрят под един чадър, разбра, че майка й напълно одобрява случилото се. Тогава Шугър не знаеше, че всичко е нагласено, макар че би трябвало да се досети, защото същия следобед имаше уговорка да ходи с майка си в клуба по градинарство. Ета беше много взискателна към клубните си ангажименти, както към тези на дъщеря си, но когато Шугър започна да се измъква от тях, майка й изведнъж се престори, че не забелязва.

— Ама колко сте хубавички двамата, седнали тук — каза тя. — Не се притеснявай за клуба по градинарство, Чери Лин. Аз ще се погрижа. Отпусни се и се забавлявай. Тръгвайте! Толкова се радвам да те видя, Грейди. И непременно да пратиш поздрави на онзи очарователен дявол татко ти, чу ли? — И изчезна във вихър от игликино жълто и бледомораво, а бедрата й се поклащаха, докато се отдалечаваше от тях и знаеше, че погледът на Грейди ще я проследи.

Като видеше как майка й се върти и перчи така, Шугър винаги се сещаше за собствените си недостатъци в тази област. Знаеше какъв тип дъщеря би искала да има Ета — още една наперена въртиопашка — но това флиртаджийско поведение просто не й се удаваше. Не че беше мъжкарана. Майка й по-скоро би я застреляла, отколкото да допусне това, но Шугър не обичаше особено партитата или походите из магазините, нито пък протяжните посещения в салоните за красота: а Ета обожаваше всичко това.

Шугър предпочиташе да помага на дядо си с пчелите в овощната му градина нагоре, по река Арчър. Обичаше да чете книги в усамотение или да разхожда домашния любимец — кучето Мис Пикълс. Още по-лошо — не успя да проходи на високи токчета, независимо от упоритите упражнения, пълен позор за южняшките й корени. Хубавичката единствена дъщеря на прочута красавица, омъжена за един от по-заможните синове в града, по правило трябваше директно да тръгне по стъпките на майка си: върху не по-малко от осемсантиметрови токчета, по мнението на Ета.

Но тя и Шугър бяха скроени от различни материи.

— Момичето просто няма твоята енергия, Ета — дочу веднъж Шугър да казва баща й Блейк. — Но това не означава, че й има нещо. Ей богу, ти имаш предостатъчно енергия за цялото откачено семейство. Тя просто прилича на баща ти, това е. Ето какво те дразни.

До този момент Шугър не знаеше, че дразни майка си, но това определено обясняваше насрещното течение, в което често се чувстваше уловена или срещу което плуваше.

— Ти си толкова странно момиче — каза веднъж Ета, гледайки я така, сякаш току-що я беше довлякла котката. — Не знам защо нямам дъщеря като Трина Мъри или Мелиса Ноулс?! Мелиса и майка й ходят заедно на уроци по голф, както ми каза в църквата в неделя, планирали са и спа уикенд на Киауа Айлънд.

Мелиса Ноулс, светско момиче и богата наследничка, не би удостоила Шугър дори и с поглед, ако животът й зависеше от това. А Шугър не беше добра на голф. Нито на тенис. Изобщо не си падаше по спорта, не беше музикална, нито с особени интелектуални интереси или пък дори смътно заинтригувана от спа уикенди на Киауа Айлънд.

Но не искаше да изглежда странна и със сигурност не желаеше да продължава да разстройва майка си, затова се постара да постъпи правилно. Отдели време на прическата си, на ноктите, на кожата и външния си вид като цяло, въпреки че с лекота би прекарвала всеки ден в пчеларски костюм — Ета го знаеше и това я подлудяваше.

— Мама помагаше ли ти с пчелите, когато беше на моята възраст? — попита веднъж Шугър дядо си Буун, когато беше в гимназията и се бореше да симулира интерес към репетициите на мажоретките и уроците по конна езда.

— Майка ти никога не е имала време за пчелите в която и да е възраст, Шугър Хъни — отвърна той. — Не се интересуваше особено от нещата извън собствения си кошер. Не че в това има нещо нередно. Просто е с различна гледна точка към света, това е. Такава ни се падна — винаги е искала да е някъде другаде, да е нещо друго. Докато ти, Шугър, детето ми, приличаш на мен и на баба си. Ние имаме всичкото време на света, когато става дума за пчели.

— И за мед — добави Шугър.

— Е, в това отношение особено много приличаш на баба си — каза той. — Факт е, че тя излекува повече хора, отколкото всеки лекар в околността. Не можеше да пресече улицата, без да спре да помогне на някого.

Шугър бе наследила този благотворителски дух, както се изразяваше майка й. Още тогава приготвяше лосиони и еликсири, използвайки запасите от ценни етерични масла на баба си, смесваше ги с меда на дядо си и ги изпитваше върху Мис Пикълс, върху учителката си по музика или човека пред супермаркет „Пигли Уигли“, който винаги молеше за дребни монети.

— Учтиво е от време на време да помагаш на хората, Чери Лин — каза Ета. — Но трябва ли да ставаш професионална благодетелка?

Шугър наистина искаше да работи като благодетелка. След насоките по професионално ориентиране през последната година в гимназията реши, че желае да стане медицинска сестра, но родителите й не искаха и да чуят за това.

— Членовете на рода Уолъс не разчистват бъркотиите на другите хора — каза баща й. — Ние не се занимаваме с това. Не ти трябва да си медицинска сестра, мила. Не ти трябва да си никаква. Няма нищо срамно да се омъжиш и да създадеш семейство, докато си още млада. Така направи майка ти и виж колко е щастлива.

Шугър изобщо не се съмняваше, че Ета е щастлива. Завиждаше на майчината си способност да изпитва удоволствие от подреждането на цветя или тапициране, или от обяд с приятелки, но самата тя не се справяше особено добре с тези занимания. Записа се в Чарлстънския колеж, специалност биология, която повече или по-малко се доближаваше до медицината. Дори зърна нещо като бъдеще там, където биологията и медът можеха да се комбинират и да донесат полза.

Наистина искаше съпруг, мъж като дядо й, който да обожава жена си, да се грижи за семейството и пчелите си, но допреди Грейди това беше повече абстрактна мечта, отколкото реална възможност. Докато гледаха следобедната регата, пиейки лимонада на клубната тераса, всичко изведнъж стана много по-конкретно. В онзи ден биологията действително се задейства.

Хладните пръсти на Грейди върху раменете й, устните му плътно притиснати на бузата й, силният му, солен аромат, който се носеше из въздуха, докато се разделяха в онзи първи следобед, разпали огън в корема й — и отвъд — за който тя дори не подозираше, че може да гори.

— Бетани Тауърс казва, че момичетата на вашата възраст се редят на опашка, само и само Грейди Паркс да ги пренебрегне — заяви Ета на дъщеря си след третата им среща. — Изиграй си картите правилно, Чери Лин, защото, казвам ти, по-добър от Грейди няма.

Шугър нямаше нужда това да й се обяснява. Беше същата оловна стружка като всяка друга южняшка хубавица, очакваща красив мъж с приемливи гени и заслепяваща перспектива да й завърти главата. Не че я интересуваха гените му и перспективата, тя просто се влюби до уши в него целия: от главата до петите, в усмивката, в очите и магнетизма му. Дотогава не знаеше, че да си паднеш по някого, наистина е като падане: бързо и неконтролируемо, без начин да разбереш колко меко ще е падането и какво ще е изобщо. Не беше сладостно, нито надеждно, както си беше представяла. Бе плашещо. У нея се разрастваше огромно, черно празно пространство и само Грейди можеше да го запълни — с гласа си, с докосването, с вниманието си. Когато Шугър действително ги получаваше, тръпката от откритието, че всичко, което е смятала за недостижимо, е точно пред нея, беше почти задушаваща, но блажено задушаваща.

Колкото повече се срещаха, толкова по-малко можеше да мисли за друго, освен за неговите устни на шията си, за ръцете му върху голото си тяло.

Не че ръцете му бяха докосвали голото й тяло. В това отношение той беше джентълмен, въпреки че, колкото повече излизаха на срещи, толкова повече тя се мяташе из ленените си чаршафи нощем и мечтаеше за деня, в който той също ще се мята из тях с нея.

Междувременно кожата й настръхваше само от произнасянето на името му.

— Аз и Грейди се каним да отидем утре на плаж — казваше тя и усещаше възхитителната тръпка, пробягваща по гръбнака й. — Аз и Грейди в неделя ще обядваме със сестра му в „Маккрейди“. Аз и Грейди ще ходим в Савана за уикенда. Аз и Грейди, аз и Грейди, аз и Грейди…

Ета беше толкова щастлива, че едва ли не се носеше на две стъпки над земята. А и бащата и братята на Шугър също поощряваха любовния роман. Грейди Паркър Старши притежаваше компания за превоз на стоки, която беше главен клиент на пристанищното управление, а да подпишеш договор в трудния икономически период, през който явно всички минаваха — дори и семейство Уолъс — беше повече от изгодно.

Въобще нямаше нужда да убеждават дъщеря си да обикне Грейди. Химията се бе погрижила за това, и след като Шугър цял живот бе чувствала, че не върви в крачка с другите, изведнъж видя хилядите ползи от влизането в релси.

Напусна колежа („Добре, че се махна“ — изсумтя Ета.), престана да чете книги, престана да разхожда кучето, вече не прекарваше време с дядо си и не помагаше на пчелина. Правеше каквото Грейди искаше тя да прави, когато Грейди имаше някакво желание. Но не го чувстваше като жертва — Шугър просто не можеше да му се насити, не можеше да се насити на начина, по който той я караше да се чувства. Ето за това говореха всички. Това беше любов, Шугър я изживяваше, без да се замисля особено.

Когато Грейди дойде в дома им да иска ръката й само четири месеца след онзи първи ден в яхтклуба, Шугър помисли, че баща й е по-щастлив дори и от нея и че това означава много, защото самата тя беше невъобразимо щастлива. И понеже никога преди не беше обичала, прие, че вечно ще остане в същото състояние.

Разбира се, напълно сгреши.

Започна се в нощта на празненството за годежа им, което се проведе в балната зала на голямата фамилна къща на улица „Лагри“, където се събраха двеста и петдесет от най-близките родственици на влюбената двойка, за да вдигнат наздравица за бъдещето й.

Шугър толкова много се забавлява, танцува с Грейди, с братята му, със своите братя и с всеки, който я покани; този път й хареса да бъде център на вниманието, изпита наслада, че е красавицата на бала.

Единственото изключение беше дядо Буун, който имаше покана, но не пожела да дойде. Не се чувствал добре, каза, което не бе типично за него, но така или иначе, рядко идваше на празненства в къщата на Уолъсови. Призна, че там не го свърта. Припомни, че преди и Шугър не я свъртало на празненствата, но тя само се засмя и отвърна, че Грейди я е излекувал от това. Въпреки всичко й беше тъжно за дядо Буун, защото той и годеникът й още изобщо не се бяха срещали. Грейди не се интересуваше особено от провинцията, така каза, но все обещаваше да отиде в Съмървил с нея веднага щом имат свободен уикенд.

Грейди изглеждаше толкова красив в нощта на годежа, толкова изтънчен и очарователен. Отдели толкова внимание на мустакатата й пралеля Емърлин, колкото и на Мередит Бъроуз, модел в Ню Йорк, и въпреки че беше потресаваща красавица, според Грейди била твърде мършава за неговия вкус.

Двамата и преди бяха ходили по балове и грандиозни партита през краткия период на ухажването. Грейди много обичаше да се движи сред хора и под ръка с него партитата наистина не й се струваха досадно задължение. Но той винаги ли пиеше толкова много, зачуди се тя някъде по средата на нощта. Не го бе виждала преди да се напива нито веднъж, а не изглеждаше и да се срива или обърква. Мъжете от Чарлстън бяха известни с това, че издържат на пиене. Но въпреки неговата елегантност и очарование, след това тя си спомни, че е видяла блясък в очите му, който преди не бе забелязвала. По онова време не си помисли, че е опасен, но пък и защо да го мисли? Нали беше на празненството за своя годеж с мъжа на мечтите си.

Но след като техните двама горди бащи произнесоха своите речи и двете им горди майки пророниха деликатни сълзи (тези на Ета дори не размазаха спиралата на миглите й), Грейди дръпна Шугър надолу по стълбите в задната част на къщата и я заведе в стаята, която майка й наричаше свое „ателие за декупаж“^[1].

— Толкова си красива — каза Грейди, притискайки я към стената. — Толкова шибано красива. Боже, обичам те. Ти си невероятна. Знаеш ли го? Толкова те обичам, мамка му, толкова, толкова много. Ти си съвършена. Мамка му, съвършена.

Смяташе, че ще изчакат, докато се оженят. В този смисъл бе смущаващо старомодна, въпреки че безброй пъти беше мечтала за първия път, в който ще са заедно, за протяжните целувки, за бавното събличане на дрехите в сумрака на първата им обща спалня, за изящната нежност на двама души, изследващи взаимно телата си и знаещи, че ще имат цял живот време да се опознаят в удоволствието и болката. Но като го чу да казва колко силно я обича, сякаш това за него означаваше толкова много, че се разкъсваше на две, независимо от ругатните, които обикновено я караха да потръпва, Шугър вече не се чувстваше чак толкова старомодна.

Достатъчно дълго беше чакала точно това удоволствие: всяка частица от нея зовеше именно в този момент всяка частица от него.

Тя повдигна подплатите на полата си.

— Ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало — каза Грейди, като грубо я целуваше по шията, хапеше ухото й и тикаше коляно между краката й. — Говоря сериозно, СийЛий. — Така я наричаше на галено. — Боже, сериозно говоря.

Но още преди да е успяла да му предложи пълничките си, отчаяно зажаднели за целувки устни, той вече беше свалил панталоните си и се буташе в нея, грухтейки, със затворени очи, с наведена глава, а тялото му се повдигаше.

Сякаш тя дори не беше там.

После — кратка, пареща болка и всичко свърши. Грейди се свлече на стената до нея, очите му още бяха затворени, пот се лееше от него, докато закопчаваше панталона си.

— Оказва се, че си струваше шибаното чакане — каза той. — Хайде, трябва да се върнем там, преди да са видели, че ни няма.

Шугър отново пристегна охлабените фиби в косата си с треперещи ръце, озадачена от това, което току-що се бе случило.

Грейди видя изражението й и погрешно го изтълкува като съжаление, че се е поддала на желанието си.

— Всичко е наред, сладката ми — каза той. — Така или иначе, щях да пукна черешката ти. Наистина ли има значение кога?

Вътре някой беше усилил музиката и тя чу един от приятелите на Грейди да го вика по име.

— Обичам тази песен, мамка му — каза той. — Хайде, СийЛий. Да се забавляваме.

В балната зала гостите бяха прекалено пияни или уморени, или и двете, за да забележат, че бъдещата булка е загубила малко от сиянието си. Очите й още блещукаха, но вече не с онова блещукане на неудържима радост.

В нощта на нейното годежно празненство Шугър видя у Грейди нещо, което не пасваше на мечтата й за благоговейния бъдещ съпруг, за очарователния зет, за харизматичния адвокат. Видя изпотен пиян човек, който пукна черешката й. В нощта на нейното годежно празненство на Шугър й хрумна, че макар да не можеше да се отрече мощното, зашеметяващо физическо привличане между тях, не можеше да се отрече и че липсва нещо друго.