Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (43)

42.

Пристигнаха в яхтклуба рано, Шугър така и не успя да се отпусне в изискания кретон на „Вендю Ин“.

Дори докато се разхождаха ръка за ръка с Тео надолу край „Рейнбоу Роу“, а вечерният бриз от реката, до която израсна, галеше със свеж полъх страните й, тя почти не забеляза пъстроцветните саксии по прозорците, потопени в островърхо кордилине, стелещ се исоп и безчислени искрящи нюанси на върбинка, бегонии, циганче и петунии, с които кокетната улица още повече заприличваше на магазин за бонбони в чезнещата светлина.

Докато седяха в бара и въртяха сламките в напитките си, Шугър каза на Тео, че последния път, когато е била в яхтклуба, е проверявала подредбата на масите за сватбеното тържество.

— Майка ти избра да те доведе тази вечер на мястото, на което така и не си провела сватбеното си тържество?

— Ако трябва да съм напълно честна, да оставим настрана сватбата, това беше най-изисканият ресторант в града — каза Шугър. — А татко ми е много придирчив към бифтека, така че единствената причина не е била да ме разстрои.

Ета и Блейк пристигнаха заедно точно в осем.

— Момиченцето ми — запъти се Блейк към нея и като го видя, Шугър усети болезнено свиване в стомаха. В паметта й лицето му беше застинало във времето, но в действителност беше остарял много повече от майка й. Изглеждаше възрастен, косата му — почти напълно побеляла, лицето — с бръчки, а копчетата на жакета му удържаха напора на шкембе в начален стадий.

Шугър с мъка преглътна сълзите си, докато баща й я прегръщаше, но не я държа дълго в обятията си, а се отдръпна и стрелна бързо с поглед майка й, която със смразяващо безразличие гледаше през дълбоките прозорци на яхтклуба към белите гребенчета на развълнуваната река Купър.

— Татко, това е Тео Фицджералд.

— Приятно ми е да се запознаем, господине — каза Тео и се здрависа. Носеше скъп тъмен костюм от старата си работна колекция и изглеждаше смайващо красив.

— И на мен. Фицджералд. Значи ирландец, така ли?

— Всъщност шотландец, но ще взема каквото мога — отвърна Тео и баща й се засмя. Поне смехът му си беше останал същият.

— Ще почваме ли? — каза Ета, вдигна облечена в ръкавица ръка към управителя на ресторанта и се придвижи като елегантен жираф през стадо по-низши създания към масата им.

— Момчетата няма ли да дойдат? — попита Шугър, когато видя, че масата е подредена само за четирима.

— Помислих, че едва ли ще искаш да се вдига врява — каза Ета, щом сервитьорът разстели салфетката в скута й. Беше красива жена и така изкусна в грубото държание, че беше трудно да я уличиш, но въпреки това на Тео му се прииска да я зашлеви.

— Трой имаше среща — обясни Блейк, без да поглежда Шугър в очите — а Бен прекарва половината си време в разкарване на момичетата си по балет, цигулка, яздене на понита и какво ли не. Джийн определено го държи под напрежение.

— Имат прекрасно семейство — каза Ета, отпивайки глътка от чашата си с вино. — Джийн сега е председателка на клуба по градинарство. И е състезателка по голф. Чудесна жена.

— Да, но готви ужасно — отбеляза Блейк. — Наложи се Ета да й даде старата ни икономка от страх Бен и момичетата да не умрат от глад. Всеки път, като ги виждахме, изглеждаха все по-слаби и по-слаби. Хранеше ги с обезмаслено мляко — дори и малката Бека, когато беше още съвсем малко бебе. Горкичката, от нея беше останала само сянка.

Шугър усети силен спазъм при мисълта за Руби, нейната собствена любима сянка. И толкова й се прииска да седи на голямото й легло, разглеждайки сватбените истории в „Ню Йорк Таймс“, вместо да е тук, в това душно помещение със семейство, към което вече не принадлежеше.

— Джийн и аз имаме намерение да отидем на курс в училището за кордон бльо^[1] в Париж другата пролет — натърти Ета. — Кукла е тя.

— Шугър е невероятна готвачка — обади се Тео. — Прави всичко сама: кексове, сладкиши, хляб — дори и собствени мюсли.

— Не ядете гритс за закуска там, в Ню Йорк, нали, мила? — попита Блейк с искрена нежност.

— Не, татко, но това не значи, че съм забравила вкуса му.

— Ще имаш възможност да опиташ пак гритс, докато си тук, сигурен съм. За колко време сте дошли?

Докато вечеряха, успяха да водят вежлив, макар и скован разговор, въпреки че не казаха нищо кой знае колко важно и за Шугър белият слон на изгнанието остана да гледа заплашително от ъгъла. Стана й ясно от начина, по който Ета демонстрираше много по-голям ентусиазъм към своето шабли, отколкото към храната, която побутваше из чинията си, че това е само затишието пред бурята.

— Е — каза накрая Ета, инспектирайки бледорозовите нокти на едната си гладка, овлажнена ръка, след като чиниите бяха вдигнати — може би сега е времето да ни уведомиш на какво дължим удоволствието за твоята визита.

— Просто горях от нетърпение да видя откъде е Шугър, да видя какво я е превърнало в прекрасната жена, която е днес — каза Тео, преди самата Шугър да успее да отговори.

— А, така ли — леденостудено отвърна Ета. — Ние я наричаме Чери Лин.

— Моля те, мамо — понечи Шугър.

— За теб може да е Чери Лин, Ета, но за мен е Шугър — мило отбеляза Тео. — Дъщеря ти ми донесе голямо щастие и аз бих искал да направя същото за нея, но семейството й липсва. Вие означавате много за нея, въпреки това, което се е случило.

— Това, което се случи, беше, че тя унижи бъдещия си съпруг и нас, и всичките си познати в ден, за който още говорят като за един от най-лошите в енорията на „Сейнт Майкъл“.

— В Чарлстън, където е започнала Гражданската война и целият град е бил сринат до основи? Брей, толкова съжалявам да го чуя — каза Тео с все още мил тон.

— Къде е сомелиерът, когато ни трябва? — попита Блейк.

— Не съм искала да ви унижавам, мамо — каза Шугър. — Трябва да го разбереш. Не бях планирала да ви нараня. Просто не можех да се омъжа за Грейди, това е.

— И избра да го решиш в момента на сватбата ви?

Шугър се сети за онази царица, която кръжеше около Грейди пред олтара. Наистина, пчелите бяха отворили очите й за грешката, която щеше да направи, но Шугър беше офейкала сама.

Ти си силна, чу да казва дядо й. Ти си силна.

— Още пет минути и щеше да е прекалено късно — каза тя. — Грейди Паркс не беше подходящият мъж за мен и ако пак трябва да се омъжвам за него, бих направила абсолютно същото.

— Блейк, казах ти, че това е грешка! — Майка й беше бясна. — Ти си ненормална, Чери Лин. Винаги си била такава. Още от съвсем, съвсем малка. Същата като баба си и онова лудо старче баща ми, главата ти вечно е заровена горе в прасковените цветове, без значение колко неловки ситуации създаваш. Е, аз няма да седя тук и да слушам глупостите ти.

Тя избута назад стола си и сграбчи бледолимонената си чантичка.

— Успокой се, Ета — настойчиво помоли бащата на Шугър.

— Нормална съм, мамо — каза Шугър. — Сто процента съм нормална. Просто се опитвам да се държа с другите така, както дядо винаги ме е учил.

— Не те е научил и на едно смислено нещо — отвърна Ета. — Ти невероятно добре го показа, когато заряза Грейди.

— И как е Грейди напоследък? — Тео изненада Шугър с този въпрос.

— Хайде, Блейк, трябва да си тръгваме — каза Ета. — И не че е ваша работа, но Грейди Паркс щеше да се справи чудесно, ако Чери Лин не го беше изоставила пред олтара и не го беше съсипала.

— Значи още се опитва да създаде семейство — настояваше Тео.

Блейк се покашля и помогна на Ета да си облече връхната дреха.

— Разходите по вечерята са за сметка на баща ти — каза тя, връзвайки колана си. — Надявам се, че ви е харесала.

— Просто защото наскоро прочетох нещо — продължи Тео — което ме наведе на мисълта, че Грейди така или иначе не се е оказал толкова добър материал за съпруг. Три жени, три развода, четири дела за шофиране в пияно състояние.

— Горкичкият не можеше лицето си да покаже на улицата, след като тя го опозори — каза Ета. — Той никога не се оправи от това. Никога.

— Съжалявам, че му причиних страдание, мамо. Не мисли, че никога не съм му съчувствала, напротив. И на всички вас. Но той наистина пиеше. И вече упражняваше контрол и се държеше жестоко. Не аз направих Грейди такъв.

— Приятна вечер, Чери Лин, господин Фицджералд. Радвайте се на останалата част от престоя си. Ще чакам в колата, Блейк.

— Голямо удоволствие е, че се видяхме пак, мила — каза баща й, след като Ета излезе с гръм и трясък. — И да се запозная с теб, господин Фицджералд. Съжалявам за майка ти, любима, но знаеш каква е.

— Мисля, че да, татко. Как е възможно да пази такова място в сърцето си за Грейди, но не и за мен?

— Не знам, любима. И ми се иска да имаш повече полза от мен, но майка ти си е с твърди убеждения и аз съм този, който трябва да живее с нея, така че…

— Знам, няма нищо. Наистина. Просто да знаеш, дълго време се чувствах много зле заради това, което направих. Но никога не съжалих, че съм го направила.

— Разбира се, мила, и май съм благодарен за това. Добре ли си с парите и така нататък? Знам, че адвокатът на дядо ти още ти праща чек всеки месец, но не знам как живееш с такъв доход, а има куп пари, които още си седят тук.

— Добре съм, татко. Мога да се грижа за себе си. Неловко ми е да осребрявам тези чекове.

Баща й изглеждаше натъжен.

— Не бива да ти е неловко — каза той. — Господ ни е свидетел, невинаги сме постъпвали правилно спрямо теб, Шугър, така че най-малкото, което можеш да направиш, е да вземеш това, което ти се полага, без изобщо да те е срам.

Той я прегърна и този път я задържа малко по-дълго.

— Благодаря ти, че се върна. Знам, че не се получи така, както си искала, но пак ти благодаря. — Той я целуна по бузата и докато се отдръпваше, прошепна: — Във всеки случай харесвам новия човек. — После стисна рамото й и си тръгна.

Още преди Тео да понечи да я утеши, към тях се промъкна млада сервитьорка със силно зачервено лице, очевидно развълнувана.

— Вярно ли е, че ти си Офейкалата булка? — попита тя. — Играх твоята роля в училищния мюзикъл!