Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wedding Bees, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva (2022)

Издание:

Автор: Сара-Кейт Линч

Заглавие: Сватбени пчели

Преводач: Мария Михайлова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Слънце“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: новозеландска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 5.08.2014

Редактор: Гергана Михайлова

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-742-207-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14318

История

  1. — Добавяне

24.

Шугър вече свикна да слуша как Нейт рови в своята градинка посред нощ. Странно, но обикновено й се струваше достатъчно успокояващо, за да я приспи отново, но тази вечер умът й кипеше от тревоги за Руби, мисли за Тео и от ехтящите думи на Джордж, затова, щом чу стърженето на лопатка в почвата, тя стана, пъхна се в халата си, направи две чаши чай с по една капачка бърбън във всяка и ги изнесе на терасата.

Имаше пълнолуние и светлината трептеше и се отразяваше от околните покриви, спускайки ефирни паяжинни сенки зад водните кули и зад пожарните стълби.

Шугър виждаше как върховете на брястовете в „Томпкинс Скуеър Парк“ се накланят под сградите на север и дори й се стори, че ги чува как шумолят.

— Тук е съвсем различен свят, не мислиш ли? — каза тя, подавайки на Нейт едната чаша. — Вечно виждаме върховете на нещата. Сякаш наистина сме каймакът на всичко.

Нейт шумно подсмръкна и продължи да рови.

— Лош ден на работата ли? — попита тя.

— Тази година ще опитам традиционен сорт чери домати — каза той. — Наскоро открих една гръцка рецепта със сирене фета и скариди. Мисля, че много ще ти хареса.

— Сигурно ще е вкусна — съгласи се Шугър. — Въпреки че най-много си мечтая за твоите сладкиши. Като стана дума, видя ли обявата за работа във вестника: „Ситроен“ търси майстор сладкар.

Нейт беше разказал на Шугър за Ролан Моран, за това, колко побесня Главния, че „Ситроен“ е получил три звезди. Разбира се, че беше видял обявата — точно когато си мислеше, че денят му няма как да стане по-лош. Видя я, призля му от нея, направи тирамису, посади още босилек, два пъти опече малко бисквити с шамфъстък, припомни си всяка дума от разговора на Трейси с колежките й, който беше дочул, и му се прииска да е умрял.

— Ще пробваш ли да кандидатстваш? — попита Шугър.

— Не — каза той и пак подсмръкна, вкопавайки корените на лимонена трева в пръстта.

— Не искаш да се отървеш от атмосферата в ресторанта ли?

— Не е чак толкова лоша — отвърна Нейт, но дори на лунната светлина Шугър видя как той се изчерви.

— Е, щом казваш, но аз съм опитвала ястията ти, Нейт, и мисля, че се похабяваш при шеф, който не те цени. Мястото ти е при човек, който ще се възхищава на таланта ти, а също и клиентите му — какво по-добро положение от това, при което всички печелят.

— Всеки майстор сладкар в Ню Йорк ще кандидатства за работата в „Ситроен“.

— Но не всички са добри колкото теб! И ако ще те изпробват, можеш да приготвиш от твоите бадемови кроасани или тирамису. Може да използваш моя мед. Всъщност знаеш ли какво? Може да занесеш кошер за начинаещи с пчели и Ролан Моран да го държи на собствения си покрив. Никой друг майстор сладкар няма да се сети за това! Какво ще кажеш?

— Не мога да издържа пробата. Не се справям под напрежение.

— Работиш с този грубиян в ресторанта всеки божи ден, Нейт. Вечно си под напрежение. Знаеш ли, много е лесно да държиш в дълбока тайна като скрита светлина способностите си — всъщност това е доста привлекателно качество, едно от многото, които проявяваш, ако ми позволиш да съм толкова нагла. Но междувременно ние останалите не се храним толкова добре, колкото бихме могли.

Нейт знаеше, че просто не притежава достатъчно дързост, за да изпълни толкова ефектен номер. Дори не можеше да си представи как влиза в ресторант и носи кошер за начинаещи. Как щеше да се здрависа с Моран? Как изобщо щеше да отвори вратата? Би плувнал в пот. Ами ако пчелите избягат?

Не, не можеше да го направи, и сега се почувства още по-зле отпреди.

— Добре съм си там, където съм — каза той, подсмърчайки отново.

— Искаш ли носна кърпичка? — попита Шугър.

— Защо винаги ме питаш това?

— Защото винаги подсмърчаш, миличък.

— Не — каза той. — Не искам носна кърпичка. — Нейт затвори прозореца и грубо дръпна завесата от единия до другия край.

Нейт много харесваше Шугър, много повече от всеки друг, за когото се сещаше. Но му беше предостатъчно да го пришпорват на работата. Сам щеше да реши да отиде там, един ден. Само че не днес. Или утре.

Премести щайгата със зеленчуци, скъта градинарските инструменти и легна на тясното си легло. Все пак, беше хубаво, че днес някой забелязва таланта му, да не говорим, че спомена скритата му светлина. Намеренията на Шугър бяха добри, макар и съкрушителни, той го знаеше.