Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (41)

40.

В неделя Шугър вербува Тео да й помага на пазара. Сергията й бе станала толкова популярна, че в определени моменти от деня имаше нужда от допълнителен чифт ръце, но от друга страна, просто много й харесваше той да е там до нея.

По-късно същата сутрин една жена с долнище на анцуг си проби път най-отпред и застана с ръце на бедрата, като гледаше в двамата.

— Брей, виж ти! — каза тя.

— Здравейте, мадам, с какво да ви услужа?

— Това съм аз! — каза жената. — Мария. С шоколадовия чипс, две пинти, помниш ли? Здрасти, Ментов — провикна се тя през рамо и по-назад Шугър видя старец, който ближеше зелен сладолед.

Това бяха жената и възрастният от онзи ден, когато тя работи на сергията за сладолед на Маркъс Морети.

— Значи вие двамата най-накрая се спогодихте, а? И познайте! От онзи ден, когато се запознахме, аз и Ментовия си станахме компания за разходка. Хей, Ментов! Хубавата мацка най-после се е разбрала с Джерард Бътлър. Видя ли?

Ментовия се нахвърли върху сладоледа си.

— Винаги си изгубват ума. Виждал съм го стотици пъти преди — викна той.

— Излезе, че не си е изгубил чак толкова ума, колкото мислех — каза Шугър на Мария. — Освен това няма нито трева, нито поезия — викна в отговор тя на Ментовия.

— Извинявайте, може ли да купя малко мед от Род Айлънд? — Към стоката на Шугър сочеше елегантна млада жена. — Майката на моя приятел е от Род Айлънд. Може би ще й хареса. Определено не харесва нищо друго.

— Свекърви, тъщи — каза Мария. — Не можеш нито да ги изядеш, нито да ги гръмнеш.

— Не можеш да им затвориш и устата за повече от трийсет секунди — каза мъжът, застанал до нея.

— Е, изплюйте камъчето. Ще се жените ли? — обърна се Мария към Шугър. — Този път предложи ли ти както трябва?

— Не ми е разрешено да й предлагам — каза Тео, подавайки на друг клиент тестер с крем за лакти.

— Но ти го обичаш, нали? — Мария гледаше към Шугър. — Разбира се, че го обичаш. Вижте се и двамата. Защо не му позволиш да ти предложи?

— Знаете ли, повече предпочитам да говорим за меда — отвърна Шугър.

— Извинявай — каза й Мария — но аз съм по организационните комитети и не мога да оставя този случай така. — Тя се обърна с лице към другите купувачи. — Да си вдигнат ръцете тези, които искат да слушат за мед — абсолютно никой не вдигна ръка. — А сега тези, които искат да чуят защо тя няма да се омъжи за готиния тип със смотаната риза. — Всички вдигнаха ръце.

— Пускай клюката, сладуранке. Хората гласуваха.

Шугър не можеше да отрече колко е щастлива с Тео; по-щастлива, отколкото е била някога, и не че не искаше да стане жена на Тео. Просто…

— Не съм готова — каза тя, чувствайки се омаломощена, но Тео я прегърна и нежно я целуна по слепоочието, защото знаеше точно каква е и каква не е.

— Добре — каза Мария, гледайки това. — Вече схванах. Имате си проблем със свекървите и тъщите, нали?

Шугър извърна поглед, Тео прехапа устна и Мария поклати глава.

— Тези кучки — започна тя. — Моята е от Хобокен, така че ще купя меда, който изобщо не е от тези места, и да ви кажа, напълно е безсмислено, че го правя: няма да близне и капка от него.

До края на деня Шугър остана необикновено мълчалива, а вечерта не се заинтересува особено от палачинките с патешко на Тео. Поиска да си легне рано, споменавайки главоболие.

— Давам едно пени да ми кажеш какво си мислиш — помоли Тео, докато я завиваше. Не можеше да понася да я вижда тъжна.

Но Шугър не успя да формулира мислите си — да не говорим за чувствата си. Обичаше Тео повече, отколкото беше обичала който и каквото и да е и обичта й укрепваше все повече с всеки изминал ден. Но както беше пробудил у нея най-нежните зони, така беше разбъркал и съответна доза мътилка.

Тео правилно усети, че сладкодумието на Мария пред сергията още повече е размътило точно това блато.

— Е, ако искаш да знаеш какво си мисля аз — каза той, проследявайки с пръст очертанието на челюстта й — то е, че искам да се запозная със семейството ти.

Шугър седна в леглото.

— Повярвай ми, Тео. Най-вероятно не искаш.

— Не е нужно да се приеме в тесния, официален смисъл, като да се запознаеш с потенциалната си тъща, Шугър, защото знам какво чувстваш по този въпрос. Но те са последното липсващо парченце от твоя пъзел.

Само това каза той — че са последното липсващо парченце от пъзела на Шугър — и тя веднага разбра, че е прав.

— О, ама това беше толкова отдавна и аз ще съм толкова…

— Уплашена?

За свой ужас, Шугър се разплака.

— Не можеш да ги оставиш да те преследват като призраци, мила — каза Тео, придърпвайки я към себе си, прегърна я и я залюля.

— Не ме преследват като призраци — изхълца Шугър. Но всъщност точно това правеха.

— Да идем този уикенд до Чарлстън — каза Тео. — Веднъж завинаги да приключим с това и да се заемем с нашия си живот. Не се тревожи, Шугър. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти.

Едни от младоженците на Руби в „Таймс“ се бяха оженили, спомни си Шугър, само на базата на подобно обещание. Тео нямаше как да знае, че всичко ще бъде наред, но въпреки това го вярваше.

— Наистина ли мислиш така? — попита тя, изваждайки чиста кърпичка изпод възглавницата си.

— Наистина — отвърна той. — Не се страхувам от тях и те не могат да направят нищо, което да ме нарани, така че мога да ти помогна. Можем да направим това заедно. Довери ми се, Шугър.

Толкова добре се чувстваше в обятията му, сякаш всичко действително беше възможно, и наистина й харесваше да има човек, на когото да се довери.

— Добре тогава — каза тя. — О, милостиви Боже мой. Добре.

— Нямаш си представа колко щастлив ме правиш — наведе се да я целуне Тео.

— Задръж това чувство — каза Шугър. — Ще ти е нужно, когато срещнеш мама.