Патриша Корнуел
Покварено сърце (45)

45.

— Не аз мисля така — добави Бентън, сякаш това щеше да ме накара да се чувствам по-добре. — Всички мислят така.

Под „всички“ имаше предвид същите хора както винаги. Неговите хора. Федералните. Забелязах, че Марино до мен е изправил радиостанцията върху бедрото си. Беше се заинтригувал от нещо и усилваше звука.

— Това е толкова нередно, че с думи не мога да го изразя, и ти го знаеш, Бентън. — Продължавах да го поглеждам в огледалото.

— Не е като да не съм съгласен.

След това му напомних за автомата „Хеклер & Кох“, ранен модел с дървен приклад. Спомнях си, че веднъж се бе озовал в къщата ми в Ричмънд.

— Ти го държеше в куфарче и предполагах, че куфарчето е заключено в оръжейния сейф. В някакъв момент трябва да си го дал на Луси — обясних му каквото си спомнях смътно.

— Защо ще давам на дете нещо, което трябва да държа в оръжейния сейф?

— Луси не беше дете — отговорих, но отвътре не спираше да ме яде, че хронологията бе объркана.

— Ако говориш за MP5K, то Луси трябва да е била на десет. Най-много на дванайсет, когато го представиха в моя отдел — каза Бентън и аз се замислих кога се бе появил със страховитото куфарче, което каза, че било от джаджите на Джеймс Бонд. — Веднъж беше случайно с мен, когато дойдох в къщата ти. Показах ти го, защото беше новост.

— Някога докладвал ли си, че е изчезнал от моята къща, след като го заключи в оръжейния сейф?

— Никога не съм го заключвал в твоя оръжеен сейф и никога не е бил и в моя, Кей.

— Но в някакъв момент е бил у теб.

— Лично у мен? — Лицето му, отразено в огледалото, беше непроницаемо. — Да.

— Защото накрая е бил свързан с убийството на Беназир Бхуто — казах му, но се разсейвах от радиостанцията на Марино. Една полицайка се намираше в района на реката и искаше подкрепление и детектив.

— И ти вярваш на това? — Бентън изглеждаше развеселен. Сякаш бях казала нещо смешно.

— Автоматът е бил у Кари. След това у Ерин Лория. Накрая се е озовал в Пакистан — казах му, докато Марино преглеждаше скорошните си обаждания и търсеше някакъв номер. — Възможно е Ерин Лория много да е загазила и това да е една от причините да атакува Луси.

— Не знам от кого имаш тази информация — каза Бентън. — Но автоматът, за който говориш, беше реквизит, подарен за благодарност на моя отдел, след като кинаджиите снимаха „Мълчанието на агнетата“ в Куонтико през 1990 година. Някои от нас получиха забавни холивудски играчки като оръжия, белезници, плакати с „Издирва се“. Когато дойде да кара стажа си години по-късно, Луси видя фалшивия MP5K в кабинета ми и помоли да го вземе. В което нямаше нищо нередно, тъй като автоматът беше напълно неизползваем, а освен това и законен — добави той и аз се почувствах глупаво. — Беше истински MP5K, но дулото беше запушено и изстрелващото устройство премахнато.

— Възможно ли е Кари да го е докопала и да го е възстановила, да го е направила работещ? — попитах, докато Марино говореше по телефона.

— Да, чух — казваше той на друг полицай. — Какво става?

— Би било трудно, но да, би могла. — Очите на Бентън бяха впити в мен, видях, докато продължавах да хвърлям поглед към огледалото за обратно виждане.

— Това би било доста изобретателна клопка, нали? Някой подарява автомат на профайлърите на ФБР. И шефът им го дава на деветнайсетгодишната ми племенница. После Кари го краде и години по-късно с него е извършено международно престъпление, което би могло да причини на правителството немислим резил и лоши отношения с други страни, ако истината излезе наяве. Да не говорим, че също така ще съсипе няколко кариери. Особено тази на Ерин Лория. Права ли съм, Бентън? Заради Бхуто ли е?

— Ерин може да си мисли, че е вярно. За мен засега е несигурно дали е блъф, или пример за подправяне на доказателство. И в двата случая си права. Ще стане огромен скандал, ако се разчуе.

Повествование на основата на данни.

— Трябва да говорим за това по-късно — каза той.

— Така както върви, може и да няма по-късно. — Не исках да му се сопна, но нямаше как. — Ако проклетият MP5K бъде свързан дори косвено с Луси? Няма значение дали в някакъв момент оръжието е било филмов реквизит. Може и да е било ремонтирано. Кари би могла да го направи и с вързани очи — добавих, а Бентън мълчеше. — А колко бели би причинила, независимо дали архивите са променяни, или не! Кой ще докаже, че са пипани, и даже ще го признае, защото дори само признанието би могло да нанесе сериозни щети на авторитета. Знаеш какво казват за отмъщението. Това е ястие, което се сервира студено. Така че защо да не почакаш години, дори почти цяло десетилетие, за да унищожиш всички, които мразиш?

— Знаех какво прави Кари тогава — каза Бентън. — Луси трябваше да обясни защо MP5K не бе върнат във витрината в отдела ми. Каза, че е у Кари и че тя не искала да го връща, след това двете скъсаха, и това беше. Има документи за изчезването на оръжието или на реквизита. Разбира се, че може да се направи отново работещо, и Луси също го е знаела. Дори като тийнейджърка тя беше прекалено умна.

— Ерин Лория вероятно не е била. Май че не е и сега.

— Няма да споря с теб.

— Ако филмов реквизит стане работещо огнестрелно оръжие и се окаже, че е използвано в убийството на някого — давах му един възможен сценарий, — Ерин може наистина да повярва, че е загазила сериозно.

— Особено ако Кари е направила нещо, за да я направи параноична — съгласи се Бентън. Явно знаеше много повече от това, което казваше.

— Което би могло да обясни защо тя водеше нахлуването в имота на Луси. Може да обясни и една от най-измислените заповеди за обиск, която съм виждала. Чия идея беше да преместите Ерин Лория в Бостън?

— Тя поиска, след като те простреляха във Флорида.

— Естествено! Вероятно по същото време е паднала в капана и е започвала да вярва, че някогашният филмов реквизит, който някога е притежавала незаконно, изведнъж се е оказал съответствие за фрагмент от куршум, иззет от убийството от 2007 година — отвърнах. — Но дори атаката срещу Луси да е била идея на Ерин, Бюрото е трябвало да съдейства, иначе нищо е нямало да се получи. Значи по същество ФБР нарочно е преместило Ерин Лория, за да я насъска срещу Луси.

— Не отричам, че това е вярно — каза Бентън.

— Кеймбридж стрийт и Чарлзтаун авеню — каза Марино. — Старата кариера за чакъл.

Нямаше причина да е откарал колата си към реката, особено в такова време. Не отговаряше на повиквания. Нямаше среща с никого. Не и официално.

Полицай Парк Хайд, екип 237, изобщо не се бе свързвал с диспечера. Не се беше обаждал по телефона и радиостанцията, нито бе информирал някой по друг известен ни начин, че е тръгнал към кулата за управление на язовира на река Чарлз, където минаваха лодките, които влизаха в Бостънското пристанище. Изоставената кариера беше зловещо и изолирано място и в най-хубавото време и само можех да си представя реакцията на полицая, който бе открил маркираната кола на Хайд, скрита сред планините от пясък. Отключена. Акумулаторът — изтощен. Хайд не бил вътре. Но багажникът заяждал. Никой не можел да го отвори.

— Не разбирам защо тя не може да влезе — каза Бентън на Марино.

— Тя? — попитах.

— Полицай Дърн — каза Марино. — Тя е от детската педагогическа стая, което е една от причините тя да отговори. Вероятно е решила, че ще се справи с малките копеленца, карали червения джип, който още се опитваме да открием.

— Да, последен модел скъп червен джип, който може да се окаже липсващата кола от къщата на Гилбърт — отвърнах. — Рейндж ровърът, който се предполага, че е бил регистриран на името на Шанел Гилбърт — добавих. — Предполагам, че Кари е откраднала самоличността й.

— Би приела всяка самоличност, стига да послужи на целта й — каза Бентън. — Какво става при язовира?

— Обаждането, според което за един от заподозрените се твърди, че има оръжие? — попита Марино. — Е, после се получи друго обаждане, че в старата кариера за чакъл се чували изстрели.

— Така се твърди — припомни ни Бентън. — Не сме сигурни кой е подал тези сигнали на 911.

— Полицайката отишла там, слязла от колата си и започнала да търси някакви следи от червения джип и гаменчетата. И се натъкнала на патрулката на Хайд. Вероятно няма как да я видиш, ако не си пеша. Познавам района, никой не се доближава до огромните планини от пясък и чакъл, които стоят там цяла вечност. Винаги сме се шегували, че там човек може да потъне като в плаващи пясъци. Сигурен съм, че колата нарочно е била изоставена там от някой, който не е искал да я намерим поне известно време. Няма начин Хайд сам да е решил да отиде там.

— Не разбирам защо полицай Дърн не може да отвори багажника — каза Бентън. — Освен ако не е блокиран по някакъв начин.

— Тя казва, че е залепен — отвърна Марино и аз се сетих за сребърната кутия във формата на риба, която бе отворил с ацетон. — Значи може да има още една камера вътре, нали така, докторке? — Мускулите на челюстта му бяха стегнати. — Или някаква друга награда от томболата, като например убито ченге.

— Мисля, че можем да се досетим какво се очаква да предположим, че има вътре в багажника — каза Бентън, сякаш не биваше да е толкова сигурен.

— Честит Четвърти юли. — Марино взе телефона си, за да се обади. — Кари иска да превърне този ден в проклета заря. Мамка му.

Слушах го как се свързва с полицай Дърн и й нарежда да не докосва багажника и да се отстрани от колата. Досещах се, че тя се спори с него. В момента всеки читав полицай имаше само една грижа и това бе безопасността на Хайд. Ако той беше в багажника, трябваше да го извадят веднага. Ами ако още беше жив?

— Да чуваш някакви движения? — попита Марино полицай Дърн, докато открехваше прозореца си и палеше цигара. — Има ли някакъв знак, че той може да е вътре? Добре. Ще сме при теб до три минути. — След това затвори и каза на Бентън и мен: — Как може да е в багажника и да не рита и блъска, за да излезе? Тя ми каза, че не чува нищо. Най-добре да повикаш веднага там Харолд и Ръсти, в случай че подозрението ни се окаже истина.

— Какво ще кажеш ти да им се обадиш? — отговорих. — И като се чуеш с тях, кажи им да вземат електрическа бормашина и бороскоп от балистичната лаборатория. Предполагам, че сапьорите имат всичко необходимо, но за всеки случай.

— Не можеш да насочиш проклето водно оръдие срещу багажника, освен ако не искаш да убиеш този, който може да е вътре. — Марино бе ужасно напрегнат.

— Затова правиш дупчица и поглеждаш вътре — казах му, докато потеглях към реката. — И нямам предвид буквално теб, Марино. — Ако има следи от черен барут някъде, не бих приближила електрическа бормашина, освен ако не го правят сапьорите.

— Колко време имаме? — отвърна той.

— Отговорът е — никакво за губене, ако има и най-малък шанс Хайд да е вътре жив.

— Знаем със сигурност, че багажникът е залепен по някаква причина — каза Бентън. — И то не добра. Ако вътре няма труп, тогава трябва да се притесняваме за друга грозна изненада като бомба.

— Защо тогава ще залепва багажника? — попита Марино. — Защо не остави някой нещастен полицай да отвори капака и — бум! Край на историята.

— Ако багажникът не може да се отвори лесно, се събират повече хора. Колкото повече хора, толкова повече косвени жертви — отвърна Бентън. — Така може да се убият дванайсет вместо един.

— Или до този извод би трябвало да стигнем — реших аз.