Патриша Корнуел
Покварено сърце (41)

41.

Мускулите на раменете и предмишниците на Луси играеха, докато разстилаше един сгънат брезент до мястото на пода, където допреди минути бе подскачала. Припомних си в каква изключителна форма е Луси и колко е дисциплинирана. Зърнах малкото водно конче на плоския й корем и се сетих какво крие тази татуировка. Кари й бе оставила белег. Кари я беше белязала за цял живот. Кари можеше да е в къщата. Можеше да е в съседната стая. Луси и Джанет нямаха представа и аз не можех да се свържа с тях.

— Никой нищо не ми казва — отговори Марино на въпроса ми за полицията в Конкорд. — Нека пробвам пак моя човек там.

Не бях запозната в подробности с къщата на Луси, която бе построена след като се бяхме преместили в Масачузетс преди пет години. Но знаех къде се намират в момента с Джанет и че цялото пространство се следи от охранителни устройства. Луси бе технически много грамотна и педантична. Джанет също. Само преди месеци бяха започнали да говорят за осиновяването на Деси и за вдигане на нивото на охранителната система.

— Сериозно ли? — Луси си бе сложила дебели кожени работни ръкавици. — Значи те идват тук, правят това, а ние не можем да реагираме? — Взе лоста. — Това се казва нечестна битка.

— Думи нямам колко е нечестна — каза Джанет.

— Автоматът трябва да е подхвърлен някъде тук. Сигурна съм.

— Ерин каза ли нещо, което да те наведе на мисълта, че ще подхвърли доказателство?

— Искаше да си го помисля и да започна да си събирам багажа.

— Къде може да го е скрила?

— Може би в гората, където е идвал някой, но камерата не е заснела нищо — каза Луси. — Може би е заровен като пиратско съкровище, за да могат ФБР магически да го изкопаят и да ме пратят в затвора. Може би Кари е била в гората и е гледала как Ерин крие проклетото нещо. Това е направо смешно.

— Кога със сигурност си видяла Ерин с MP5K?

— Не съм я видяла и нямаше да знам за това. Но Кари трябваше да се изфука. Просто не можа да се сдържи да не ми натрие носа.

— Значи думата на Кари срещу това, което си видяла. — Джанет беше юристка, но не очаквах от нея да говори така в такъв личен момент е партньорката си.

— Тя ще направи да изглежда така, все едно през цялото време е бил у мен, като всъщност е бил у нея. — Луси говореше за откраднатия от Кари автомат, който бях видяла овесен на шията й на първото видео. — Възстановила го е в предишното му състояние, поднесла го е като смъртоносна малка валентинка на 14 февруари 1998 година на своята кичозна бивша кралица на красотата. И девет години по-късно разбираме какво се е случило.

— Ерин не ти го е казала направо. — Джанет сякаш провеждаше разпит.

— Каза ми достатъчно, за да схвана смисъла.

— И разбира се, не е записала разговора.

— Никога не го правят.

— Виждала ли си някога Ерин с въпросния автомат? Помисли си хубаво, Луси.

— Не. След като казах на Кари да стои далеч от мен, тя се похвали. Твърдеше, че е реставрирала автомата, че той пак работи и че е научила Ерин как да стреля с него, как да го чисти, такива работи. Това бил подаръкът й за Свети Валентин, един ден на стрелбището с опасно оръжие. А Ерин беше толкова непохватна! Дори не можеше да зареди пистолет. Не можеше да пъхне пълнителя, ако някой не й помогне. Не мога да си я представя да стреля с автомат.

— Но е стреляла. Кари я е научила как да стреля с оръжие, което Ерин сега твърди, че е дошло от теб. С други думи, Ерин лъже. И подхвърля доказателства. — Джанет бе открита и смела, когато говореше за Ерин Лория, и това бе нарочно, но не мислех, че Луси се е усетила.

— Тогава Кари така каза — отвърна Луси и аз вече не се съмнявах, че Джанет е гледала видеата „Покварено сърце“. — Ерин говореше за бившата министър-председателка на Пакистан, която беше убита. Знаех точно кого има предвид. Кой друг би могъл да е? А това може да означава само едно. Че Кари си говори с проклетото ФБР. Говори си с Ерин. Може да й е предала автомата MP5K, вероятно наскоро.

— И изведнъж фрагмент от куршум магически пасва.

Джанет направи следващия си коментар като за протокола и този протокол беше обвинителен, в зависимост от това в кого се бе прицелила.

— Защо изобщо е правено сравнението? Особено сега?

— Това е точно от типа неща, каквито би оркестрирала Кари. Всичко, което трябва да направи, е да бръкне в някои бази данни като Агенцията за национална сигурност, ФБР, Интерпол, каквото й привлече вниманието. Може да фалшифицира данни, да подправи търсения — каза Луси, а аз се сетих какво ме бе попитала Джил Донахю тази сутрин. Чудеше се дали съм чувала за повествование, основано на данни. Изглеждаше, че Луси описва точно това.

— Би й било лесно да го направи, освен това познава хора от разузнавателната общност. Сега си обяснявам защо в къщата ти се появиха хора от Министерството на отбраната, които се преструваха, че са данъчни — каза Джанет и аз си представих мъжа с евтиния костюм, който твърдеше, че е данъчен служител.

— Кари накрая се е върнала в Съединените щати и прави всичко възможно, за да хвърли бомба — каза Луси. — Хаква бази данни и създава политически хаос.

„Ние нямаме значки, оръжия, нищо от тези приятни неща“, бе казал мъжът, който се бе представил като Дъг Уейд.

Бе излъгал Джил Донахю и мен. Всички лъжеха.

— Кари е намерила начин да осигури съвпадение между фрагмент от куршум, намерен при убийството, и автомата, който някога е бил у ФБР — каза Луси. — Осъзнаваш ли колко дълго го е готвила?

— Класика — каза Джанет.

— Тя така прави. Събира разни неща и ги държи скрити колкото се наложи. След това предприема следващата си атака.

— Моментът не е случаен. — Джанет се взираше в Луси и избягваше да поглежда в други посоки.

— Разбира се, че не е случаен.

— Изведнъж се появява съвпадение между онзи MP5K и фрагмент от куршум. Изведнъж Ерин Лория се премества в Бостън и те погва с всички сили към портите на ада.

— Кари винаги така заплашваше. Казваше ми, когато стигна портите на ада, да не ги оставям да ме треснат по задника, когато влизам — отвърна Луси, а аз се надявах да разбирам погрешно това, което намекваха с Джанет.

От думите им се разбираше, че липсващият автомат MP5K някак си се е озовал в Пакистан в края на декември 2007 година. Оръжието можеше да свърже Съединените щати с убийството на бившата министър-председателка Беназир Бхуто.

Накрая Скотланд Ярд се бяха заели със случая. Помня, че заключиха, че Бхуто е починала от травма след терористичен акт срещу автомобила й. Били иззети фрагменти от куршуми. Те са били сравнени с всички налични в базите данни оръжия и може би едно от тях е бил необичаен автомат, някога собственост на ФБР. Беше у Бентън. След това се бе озовал у Ерин Лория, макар и за кратко. Типично за Кари Гретхен — да се погрижи оръжието да създаде хаос, особено ако големият губещ е американското правителство и по-специално Министерството на правосъдието.

Това бе ужасна постъпка с агент на ФБР, който не е особено умен и страшен, и колкото и да не харесвах Ерин Лория, не бих искала това да й се случи. Можех да си представя международния скандал. Дори и Бюрото можеше да претърпи щети, ако се окажеше, че бившата кралица на красотата специален агент Лория, в момента омъжена за федерален съдия, в някакъв момент е притежавала автомат, използван за убийството на световен лидер. Може би тя се опитваше да спаси собствения си задник за сметка на племенницата ми. Ако някой трябваше да се провали, това нямаше да е Ерин Лория. Или поне тя така си мислеше.

— Кари сто на сто контактува с някой от правителството — каза Луси. — Как иначе те ще знаят за автомата?

— Вадиш си тези изводи от няколко неясни въпроса, които Ерин ти е задала — отвърна Джанет. — С такова впечатление оставам, тъй като не съм присъствала.

Каза го, все едно щеше да влезе в документ, и се зачудих на кого говори всъщност в момента. На Луси? Или на ФБР? Или говореше на мен?

— Защо иначе Ерин ще иска да знае къде съм била на 27 декември 2007 година? Тя ме попита за автомата, който аз, цитирам, съм откраднала и скрила в стаята ми в общежитието. Откъде ще знае това, ако не от Кари? — Луси пъхна извития край на лоста между две плочи.

— Да, би трябвало да е казала нещо подобно.

— Ерин ме попита какво се е случило с така наречения от нея прототип MP5K, какъвто той не беше. Беше просто много ранен модел, толкова ранен, че серийният му номер бе от една цифра.

— Типично за Кари да остави Ерин да се занимава с нещо достатъчно дълго, че да я оцапа — каза Джанет. — Кари е създала уязвимост. Но не само за Ерин.

— И за Бентън. — Луси не се поколеба да произнесе името му.

Но досега Джанет само бе намекнала за него. Продължаваше да ми се струва, че тя много внимава. Говореше така, сякаш знаеше, че разговорът не е само между тях двете.

— Представи си, че оръжие, което е било у теб незаконно, дори само за ден, изскочи в убийството на Беназир Бхуто — добави Джанет.

— Въпреки че Кари лъже и фалшифицира доклади, пак не е добре да излезе такава история.

— Като оставим настрана публичния кошмар — каза Джанет, — няма да има никакви смекчаващи вината обстоятелства в такова дело и точно затова онзи идиот от Министерството на отбраната беше тук. ФБР са подставените лица на Министерството на отбраната, а ние сме виждали достатъчно такива случаи. Мислиш си, че правиш едно, а пък всъщност правиш нещо съвсем различно.

— Сега пък и Пентагонът ли ме преследва? — попита Луси раздразнено.

— Все някой е. — Джанет продължаваше да избягва да поглежда към камерите.

Не можех да спра да мисля за първото, което видях, когато кликнах на видеото. Джанет закачаше телефона си на колана на панталона си. Беше правила нещо с него преди това. След това той вече като че ли не работеше. Набирах го. Не звънеше.

Беше активирала охранителната система. След това бе изключила телефона, за да е сигурна, че никой няма да може да се свърже с нея.

— Обаче е смешно. Бях права, нали? — Луси повдигна още една плоча. — Техният проникващ в земята радар на свръхмодерния им хеликоптер нямаше да открие нищо тук.

Чух триене на камък в камък, докато тя отместваше плочите, след това вдигна още три. Под тях имаше метален кожух и някаква контролна кутия. Луси въведе код и натисна някакъв бутон. Заработи електрически двигател. Металният кожух започна да се движи и под него се появи отвор. Тя хвърли лоста и лопатата и те изчезнаха в дупката и изтракаха силно на дъното. Имаше стълба и Луси слезе по нея в подземното скривалище, за което не бях знаела. Беше като нейната блокираща радиосигналите дървена къща на реката и каменната й градина на тишината. Колко много неща откривах сега! Чух стърженето на лопатата. Кой друг гледаше или щеше да гледа това? Беше немислимо Джанет да е хакнала спешната телефонна линия на Луси и да се е погрижила да гледам.

Само ако можех да говоря с Луси…

— Всичко наред ли е? — извика й Джанет. — Добре ли си?

— Разбрах. — Гласът на Луси бе приглушен; тя не се виждаше, защото бе в скривалището, в което държеше неща, които ги имаше в заповедта за обиск, но липсваха.

Луси знаеше много добре как федералните агенти провеждат обиските. Когато решеше, можеше да надхитри всички техни процедури, протоколи и технологии. Гледах я как вади кутии с муниции през отвора и ги оставя на пода, след това ги бутва на една страна. Извади лъскава пушка със сребристи метални орнаменти — „Немо Оумен Уин Маг“, калибър 300 — и внимателно я остави на брезента.

Последва още една с други орнаменти; това бяха оръжията, които Луси наричаше смъртоносни произведения на изкуството. Бях стреляла с тях. Гледах я как продължава да пречи на правосъдието. Нямаше значение, че не я обвинявах. Нямаше значение, че това, което й причиняваше ФБР, беше отвратително. Поведението й бе криминално и щяха да я арестуват в мига, в който разберяха за него. Видях я как излезе от дупката. Моторът пак заработи и затвори отвора.

Чу се силен звън. Пред вратата на Луси имаше някой.

„Моля те, Господи, нека да е полицията.“

— Кой е? — Джанет отиде при монитора на охранителната система.

Луси взе двете бойни пушки, които бяха леки и точни като лазерни лъчи. Те проблясваха в сребристи, медни и зеленикави оттенъци.

— Мисля, че е ченге — каза Джанет. — Какво правят тук ченгетата?

— Мамка му — каза Луси. — Сега пък какво?

Не виждах какво има на разделения екран. Беше прекалено далече. Джанет докосна дисплея и попита кой е. След това чух мъжки глас. Стори ми се познат. Когато започна да кашля като заклет пушач, осъзнах, че е същият щатски полицай, който се бе появил в къщата на Гилбърт тази сутрин. Мислех, че се е прибрал у дома, защото е болен. Очевидно не беше, но май трябваше, поне според това, което чувах. Полицай Вогъл. Все още не знаех първото му име.

— С кого разговарям, госпожо? — Той пак се закашля, докато Джанет му отговаряше. — Получихме сигнал и искаме да се уверим, че всичко тук е наред.

— Добре сме — каза Джанет. — Какъв сигнал?

— Госпожо, трябва да отворите. Искам да вляза, просто да се уверя, че всичко е наред.

— Отвори — каза Луси на Джанет.

— Отварям — каза Джанет към монитора.

— Ще се видим на входната врата — отвърна полицай Вогъл, докато Луси буташе с крак кутиите с муниции към една работна маса.

И тогава го видях пак. Джанет свали телефона си от колана и набра нещо с палци, вероятно отключи екрана. Моят дисплей веднага потъмня. Директното излъчване спря. Когато кликнах върху линка, той пак не работеше. Вдигнах очи и се стреснах, като видях Бентън на вратата на спалнята — проверяваше нещо на телефона си, слушалката му светеше в синьо. Не знаех откога е тук, нито защо и как е влязъл.

— Не са в безопасност, Кей. — Бентън беше облечен по същия начин, както когато излезе от къщи тази сутрин. — Полицията на Конкорд, щатската полиция, нашите агенти, всички са в имота на Луси в момента или всеки момент ще бъдат, пътува и допълнително подкрепление.

— Полицаите вече са в къщата? — Не вярвах, че е възможно.

— Пътуват. — Той влезе.

— Това не е същото като да са при тях, физически да са там точно в тази секунда. Знаеш с кого си имаме работа, Бентън.

— Луси, Джанет, Деси, Джет Рейнджър, всички те са в безопасност. — Кехлибарените му очи бяха впити в мен. Той много добре разбираше кого имам предвид. — Нищо няма да им се случи.

— Как може да си толкова сигурен?

— Защото аз ти го казвам, Кей. Те не са сами. — Изглеждаше нащрек и невъзмутим, но нямах съмнение, че е разтревожен и изнервен.

Денят не можеше да е бил добър за него. Виждах следите от стреса и умората в разрошената му посребряла гъста коса, в напрежението около очите и устата. Костюмът му беше един от любимите ми, перленосив с много тесни кремави райета, и беше много омачкан. Бялата му риза също беше смачкана. Вероятно от връзването в хеликоптера.

— Трябва да се погрижим те да са добре — настоявах. — Тя ще иска да си мислиш, че са в безопасност, а когато всички се чувстваме сигурни, знаеш какво се случва.

— Наистина знам какво се случва. Знам как мисли тя — каза той и осъзнах, че не ФБР подслушва къщата на Шанел Гилбърт.

Ако Бюрото беше шпионирало къщата, Бентън щеше да знае. Нямаше да говори свободно. Щеше да говори отвлечено и заобиколно — точно както бе говорила Джанет. Или нямаше да каже нищо. Ако някой шпионираше тук, то това бе Кари, и аз бързо стигах до точката, в която спираше да ми пука.

По всичко личеше, че тя и без това вече знае всичко за нас.