Стив Бери
Заплахата на патриота (62)

61

Хърватия

Малоун чу приближаващия се влак може би от километър и половина. Беше погледнал таблото с разписанията и знаеше, че този е последният за вечерта. Гарата беше почти празна, няколко души се мотаеха по перона. Последният кореец бе заел позиция на перона, малко встрани, до една от колоните под стъклената козирка. И двете му ръце бяха в джобовете, едната положително държеше оръжие. Пистолетът на Малоун беше скрит под коженото му яке. Какво ли бяха намислили? Дали във влака имаше други агенти, които да наблюдават Ким, а тези тук чакаха, за да го арестуват при слизане? Или просто нямаше други? Пред какво бяха изправени Люк и Изабела? Телефонът му избръмча. Очакваше есемеса.

Тук нещата са под контрол. Всичко мина перфектно. При теб не са китайци. Всички са СК. Имат указания да ви елиминират до един.

Той знаеше какво означава това. Севернокорейците нямаше да оставят Ким Чен Ин да се измъкне жив. Като за всеки случай щяха да избият всички, случили се наблизо.

А пък той им бе предоставил перфектния терен за действие. Изолираността на хърватската провинция си имаше и обратна страна. Скоро тук щеше да настане голяма суматоха.

Изабела продължаваше да се придвижва напред към пространството между вагоните. Виждаха се отделни пътници, но труповете бяха останали назад. По-нататък, от следващия вагон, започваха купетата на първа класа.

Влакът забавяше ход. Люк бе застанал отляво, а тя отдясно на вратата към следващия вагон. Рискува да надникне през стъклото и видя Ким, който се придвижваше по пътеката между седалките, притиснал към себе си черната кожена чанта, в която със сигурност имаше пистолет.

— Трябва да го спрем — каза Люк.

Тя кимна в знак на разбиране.

— Хайде, да действаме!

Ким търсеше врага си, твърдо решен да премахне и последната пречка към своя успех. Мъжът бе тръгнал към първокласните купета, където чакаха Хана и Хауъл. Още един вагон и щеше да бъде при тях. С лявата си ръка Ким придържаше чантата, с дясната стискаше дръжката на пистолета. Околните пътници изглеждаха спокойни, явно не подозираха какво се бе случило зад гърбовете им. Шумовете на влака им бяха попречили да чуят приглушените изстрели. През прозорците се виждаха светлини. Влакът беше забавил скорост. Пристигаха в Соларис.

— Ким Чен Ин!

Той се спря и се обърна. В далечния край на вагона бяха застанали мъж и жена. В ръцете си държаха пистолети, насочени към него.

Хана усещаше, че нещо не е наред. Тя свали пистолета, грабна купчината листа от седалката и се изправи.

— Къде отиваш? — извика Хауъл.

Тя не му обърна внимание. Плъзна встрани вратата на купето, подаде предпазливо глава навън и погледна към задния вагон. През стъкленото прозорче видя баща си, с гръб към нея. Мъж и жена в далечния край на вагона бяха насочили пистолети към него. После видя и другия мъж. Първият кореец, качил се на влака. Беше заел позиция в края на вагона, между изхода и междинната врата. В ръката си държеше пистолет и надничаше през прозорчето към вагона, в който беше баща й. С гръб към нея.

Тя вдигна оръжието си, прицели се от два метра във вратата и стреля.

Ким чу зад гърба си звън от стъкло. Обърна се и се хвърли на пода, очаквайки последният кореец да нахлуе през вратата. Вместо това през разбитото прозорче зърна за миг Хана. После се появи и кореецът, който се бе изправил на крака.

Писък на спирачки възвести пристигането на влака. Той видя как мъжът се метна вляво и се скри от погледа му. Двамата нападатели зад него също бяха залегнали зад седалките. Той реши да им даде още една причина да останат в укритието си. Захвърли чантата встрани и изстреля три куршума в тяхна посока. После се шмугна през вратата. Кореецът беше изчезнал. Хана се появи от предния вагон.

— Доведи Хауъл! — извика той.

Влакът беше спрял напълно. Трябваше да се махат от тук. Веднага.

Малоун бе изчислил хода си така, че да съвпадне с пронизителния шум от спирането. Надяваше се обектът да не очаква нападение откъм перона, а да е зает изцяло със случващото се във влака. До момента той не бе напуснал укритието си зад една от железните колони. Перонът беше слабо осветен, което работеше в негова полза. Няколко служители се подготвяха да обслужат влака, който вече бе спрял напълно.

Но докато още колелата се въртяха, от един вагон скочи мъж. Азиатец. С пистолет в ръка. Мъжът от перона му извика нещо на непознат език, онзи от влака се извърна и видя, че вече има съюзник. Посочи с пръст влака и даде на другия знак да се дръпне назад.

Още трима души скочиха на перона. Ким и дъщеря му, размахващи пистолети, и Хауъл. Какво, по дяволите, ставаше?

Изабела веднага осъзна какво трябва да се направи. Както и Люк, доколкото можеше да прецени. Ким бе избягал напред, затова те двамата трябваше да слязат от влака през вратата непосредствено зад тях. Неколцината пътници във вагона полека-лека се изправяха от пода, където бяха залегнали, след като Ким откри огън. Всички изглеждаха невредими.

Двамата отвориха вратата и скочиха на перона. Където веднага забелязаха Ким, Хана Сен и Хауъл. И започна стрелба.