Стив Бери
Заплахата на патриота (15)

14

Вашингтон, окръг Колумбия

22:58 ч.

Стефани познаваше добре сградата на Федералния съд. Намираше се на Джудишъри Скуеър и гледаше на юг, към Конститюшън авеню и Националния мол. Във външността й нямаше нищо забележително, беше построена в безличния казионен стил на 1950-те.

Двете с Хариет Енгъл бяха пристигнали от Джорджия със служебния самолет на Министерството на правосъдието. Машината ги очакваше на частно летище, северно от Атланта, недалече от дома на Стефани. Планът в първоначалния му вид беше да разобличат Министерството на финансите, след което да чакат на следващия ден доклада на Котън за предаването на парите и за Ларкс. Но този план се бе променил след телефонния разговор с министъра. Нещата се усложниха още повече с доклада на Люк Даниълс, който постъпи по време на полета. Двайсетте милиона били унищожени, а всички участници в сделката — мъртви.

Намесването на името на Ким Чен Ин бе добавило и ново измерение към историята.

Още с раждането си Ким бе готвен да поеме по наследство властта в Северна Корея. Беше се оженил млад и имаше няколко деца. По всичко личеше, че е пристрастен към хазарта, както и към алкохола. След един инцидент с подправени паспорти в Япония баща му го бе обявил публично за неблагонадежден. Тази обида не само бе дамгосала за цял живот младия Ким като провалил се, но по подразбиране бе провъзгласила двамата му полубратя за благонадеждните в семейството. В крайна сметка военните бяха заявили подкрепата си за един от братята, с което бяха осигурили безпрепятственото предаване на властта. Ким бе напуснал Северна Корея и сега живееше в Макао, като прекарваше половината от времето си по казината, а другата половина — в пътувания из Китай. Според официалните сводки имаше артистичен талант и изобщо не се интересуваше от политика. Голямата му страст бяха филмите; пишеше сценарии и къси разкази и често се появяваше в кината на Япония. Славеше се като пътувал и видял много човек, разбиращ от техника, може би дори и свободомислещ, но в никакъв случай не като заплаха за властта. От доста време за него не се чуваше почти нищо.

Но междувременно нещо се бе променило. С което Ким Чен Ин бе влязъл в полезрението на Министерството на финансите.

Двете влязоха в сградата и минаха през проверката за сигурност, откъдето охраната ги упъти към по-горен етаж. Стефани знаеше какво се намира там: специализираният Съд за наблюдение на чужди агенти, натоварен да контролира издаването на заповеди за поставяне под наблюдение лица, заподозрени в шпионаж на територията на Съединените щати. Повечето от исканията идваха от Агенцията за национална сигурност или ФБР, но Стефани се бе явявала пред съда на няколко пъти от името на „Магелан“.

— Явно финансите не са си губили времето — каза Хариет, когато влязоха в асансьора.

— Ти знаеше ли, че ще се явят лично пред съда?

Министерството на правосъдието обикновено изготвяше искането за издаване на заповед за следене и оставяше адвокатите си да се занимават с производството. Но понякога агенциите наемаха свои собствени процесуални представители.

— За мен това е новина — отвърна Хариет.

Съдът беше създаден преди трийсет и пет години. Единайсетте съдии се назначаваха от председателя на Върховния съд на САЩ. По всяко време имаше дежурен съдия, делата се гледаха при пълна секретност, денем или нощем, задължително при закрити врати. Водеха се протоколи, но те също се засекретяваха за вечни времена. Преди няколко години съдебна заповед, издадена от този съд, изтече в медиите благодарение на Едуард Сноудън. Заповедта задължаваше една от дъщерните фирми на „Верайзън“ да подава ежедневно до АНС справки за всички проведени телефонни разговори, включително вътрешни за страната. Отзвукът от това разкритие беше гръмотевичен, призивите за реформа на системата се усилиха. В крайна сметка обаче врявата утихна и съдът се върна към нормалната си работа. Стефани знаеше, че тази институция е отзивчива към разузнавателните агенции, а и статистиките говореха сами за себе си. От 1978 г. насам имаше подадени 34 000 искания за следене. От тях само 11 бяха получили отказ, а по-малко от 500 бяха одобрени с изменения. Което всъщност не беше изненадващо предвид пристрастността на съдиите, равнището на секретност и липсата на насрещна страна, която да оспори съдебното решение. Това бе мястото, където правителството получаваше всичко, което искаше, както и когато го поискаше.

На площадката пред асансьора ги очакваше министърът на финансите. Коридорът, застлан с бял мрамор, беше приглушено осветен, наоколо не се виждаше жива душа.

Джоузеф Леви бе имал късмета да се роди в Тенеси и да се сприятели с тогавашния губернатор Дани Даниълс. Имаше докторат по икономика от Университета на Тенеси и друг, по право, от Джорджтаун. След десет години преподавателска дейност бе предложен за директор на Световната банка, но бе предпочел да приеме пост в администрацията на Даниълс. Беше единственият останал член на кабинета от първия президентски мандат на своя приятел. Повечето останали вече се бяха прехвърлили в частния сектор, осребрявайки късмета си.

— Сега сам ли си пишеш заявките? — попита го Хариет.

— Знам, че си изнервена. Но в този случай се наложи да го направя.

Чак сега Стефани си даде сметка защо шефката й бе решила да я включи в екипа. Не беше тайна, че президентът имаше слабост към отряд „Магелан“. Нейните агенти бяха замесени във всички горещи проблеми от последните години, включително в един осуетен атентат срещу самия Дани Даниълс. Самото й присъствие бе достатъчно, за да разбере Леви, че онова, което очакваше да остане в тайна, предстои да се промени.

— И двамата, както изглежда, си имаме работа с едни и същи играчи, само играта е различна — каза той. — Наблюдаваме Ларкс и Ким Чен Ин от няколко месеца.

— Подслушвали ли сте разговорите им? — попита Хариет.

Министърът кимна.

— Започнахме с вътрешна заповед за телефона на Ларкс. Но тъй като Ким му звънеше от чужбина, изкарахме още заповеди. Двамата се чуват редовно, като във всичките им разговори е намесен и онзи беглец, когото издирват в Алабама.

— Откъде знаете за Хауъл?

— Чета докладите на отряд „Магелан“.

— Можехте просто да ни ги поискате — каза Стефани.

Министърът й хвърли бърз поглед.

— За съжаление, нямах тази възможност.

Тя нямаше намерение да отстъпи.

— И все пак, ето че сме се събрали тук и говорим за същото…

По лицето му пробяга сянка на раздразнение, но той запази присъствие на духа.

— Именно. Признавам, че имам проблем. Някои от дълго пазените ни тайни са видели бял свят.

— Надявам се, че ще ни обясните — намеси се Хариет.

— Последвайте ме.

Той ги поведе по коридора и отвори една врата. Влязоха в ярко осветена заседателна зала с дълга маса от тъмно дърво, заобиколена от черни кожени столове.

— Съдията ме чака. Имаме подготвено искане за заповед за наблюдение, която трябва да бъде придвижена още тази вечер. Казах му, че министърът на правосъдието лично ще присъства и трябва първо да разговарям с нея. Той се съгласи да ни даде малко време. Трябва да прочетете нещо.

Той посочи с ръка към масата, където бяха поставени две купчини листове. Върху всяка имаше заглавна страница, на която с големи черни букви пишеше: ЗАПЛАХАТА НА ПАТРИОТА от АНАН УЕЙН ХАУЪЛ.

— Това е разпечатка от електронната книга, която Хауъл публикува преди две години. Веднага след като бе признат за виновен.

— Виновен в какво? — попита Хариет.

— Укриване на данъци. Какво друго? Хауъл се изживява като експерт по данъчната ни система.

— А вие не сте съгласен? — попита Стефани.

— Той е параноик, който вярва в конспирации. В голямата си част тая книга е боклук. Но има някои нещица, на които си струва да се обърне внимание. Направих две копия, като съм отбелязал важните пасажи.

Стефани погледна Хариет. Какъв избор имаха? Бяха поискали обяснение и сега им се предлагаше такова. Но Стефани имаше още въпроси.

— Откъде знаехте, че Малоун е на кораба?

— Както казах, чета докладите му.

— Не е достатъчно. Вие пристигнахте точно след като корабът напусна пристанището. Знаели сте, че трябва да издирите тези доклади. Но как сте разбрали, че Малоун изобщо е на борда?

— Даваш ли си сметка, че разпитваш член на кабинета?

— Нарушил цял поменик закони, за всеки от които може да влезе в затвора.

— Отговори на въпроса — каза Хариет.

— Имахме на място хора, които да следят Ларкс, но междувременно засякохме Малоун. Затова изпратихме няколко души, които да научат каквото могат от вашите масиви. По възможност, без да привличат внимание. Само дето последното условие не се изпълни. Що се отнася до законите, които съм нарушил, смятам, че рискът си струваше.

Стефани знаеше, че Джо Леви никога преди не се бе замесвал в битка от такъв мащаб. Той разбираше само от две неща: право и печелене на пари. Доколкото тя бе чувала, Джо не бе служил в армията и нямаше никакъв опит в разузнавателни операции. В момента определено не беше в свои води. В такъв случай какво го бе накарало да поеме този риск?

— Сам ли ръководите всичко? — попита тя. — Международна разузнавателна операция, провеждана от агенти на Министерството на финансите?

— Прецених, че е най-добре да ограничим обхвата на участие до нашето ведомство. Пол Ларкс не ми остави избор. Нито пък Ким Чен Ин.

— Ким е нищожество — каза Стефани. — Как би могъл да бъде проблем за вас?

— Може да чете.

Странен отговор. И изведнъж тя разбра. Купчините хартия на масата.

— Има още една причина за решението ни да ви намесим — продължи министърът. — Цялата тази история е… доста заплетена. И трябва да си остане тук, между нас. След като прочетете книгата на Хауъл, ще ви дам още обяснения. И се надявам да приемете офертата ми.