Стив Бери
Заплахата на патриота (12)

11

Ким включи лаптопа и се настани удобно в креслото. Беше си поръчал вечеря: гаспачо, печен фазан, плато сирена, всичко това полято с вино от долината на Лоара и отлежал кларет. Най-често се хранеше в апартамента, което му позволяваше да не привлича внимание. Излизал бе само няколко пъти, до спа центъра, за да се подложи на някои извънредно приятни процедури. Отначало се беше надявал, че приветливата европейска атмосфера на кораба ще му помогне да намери общ език с Ларкс и Хауъл. Но това не се бе случило, а присъствието на онзи пенсиониран американски агент бе усложнило допълнително нещата. Сега Хана щеше да се справи с Малоун. Какъв късмет, че я имаше! Северна Корея действително беше мъжки свят, но това не означаваше, че и от една жена не може да има полза.

Лаптопът обяви, че се е заредил и е готов за работа.

Започнал бе да пише още в колежа и бързо бе открил, че това му доставя удоволствие. Един професор по английски му бе казал, че всеки писател има в главата си по едно гласче — не за да му нарежда: Напиши бестселър! или Издай повече книги!, а просто за да му напомня да пише всеки ден. Ако се вслушваше в него, гласът си мълчеше. Ако не му обръщаше внимание, го пришпорваше неумолимо. И той отдавна бе свикнал да се вслушва в този глас. Писането освобождаваше душата и даваше крила на въображението му. След като баща му го бе лишил от правата на наследник, писането го бе спасило. И докато действителността все му се струваше предопределена от други, той беше в състояние да подрежда творческия си живот както поиска.

Откакто бе препрочел „Заплахата на патриота“ и се бе срещнал с Ларкс, мислите му летяха като птици. И той кръжеше заедно с тях. Сцената се избистряше пред очите му. Денят, в който баща му се отрече от него.

— Ти няма да ме наследиш.

Бе очаквал порицание, може би дори наказание, но не и тези думи.

— Твоите действия ми докараха срам и позор. Съветниците ми заключиха, че трябва да бъдеш заменен.

— Не съм знаел, че слушаш съветници. Ти си нашият Велик вожд. Само твоята дума има значение. Защо се интересуваш какво мислят другите?

— Ето, затова не можеш да ме наследиш. Ти просто не разбираш какво е нужно, за да управляваш държава. Моят баща поведе тази страна, аз се опитах да я обединя. Той нахлу с войските си в Юга, води велика война, която щеше да спечели, ако междувременно не се бяха намести американците. Хората още помнят годините на неговото управление. Петстотин статуи има издигнати в негова чест. След всяка сватба младоженците отиват до най-близката и полагат цветя в краката му. Тялото му лежи в стъклен саркофаг и всяка година стотици хиляди корейци минават покрай него, за да му отдадат почит. Ти никога не би могъл да събудиш подобни чувства в народа.

Не беше съгласен, но си замълча.

— Къде ти беше главата? — попита баща му. — Да отидеш до Япония на лунапарк! Какво ти стана?

— Направих го от любов към децата си.

— Човек показва любовта към децата си, като не опозорява своите родители. Само така те ще виждат в теб онова, което очакваш от тях. А сега ти им показа единствено, че си способен на какви ли не безобразия.

Писна му да търпи обиди.

— Аз съм патриот.

— Ти си глупак — изсмя се баща му.

— Кой ще заеме мястото ми като Велик наследник?

— Един от братята ти ще поеме тази роля.

— Правиш грешка. Не съм некадърник. Точно обратното, аз съм син на баща си.

— Ако беше мой син, щеше да си много по-мъдър.

— А ти мъдър ли си, татко? Продължаваш да дразниш Юга, да заплашваш с война, да предизвикваш единствено недоволство. Харчиш всичките си пари за оръжия и бомби, докато хората гладуват. Непрекъснато плашиш Америка с катастрофа, но не правиш нищо в подкрепа на думите си. И защо? Защото никога не можеш да допуснеш армиите ти да навлязат в Юга. Влязат ли, ще видят колко нахранени са хората там. Колко добре живеят. И те веднага ще прозрат лъжите, които си им пробутвал. Забравяш, татко, че съм видял света, че знам истината. Какво си ти всъщност? Книжен тигър.

— Аз съм ръководителят на тази държава.

— Което не значи нищо за никого извън нея. Аз получих образованието си далече от тук по твое настояване. Знам какво мисли за нас светът. Присмиват ни се, смятат ни за идиоти. За непослушни деца, които заслужават да бъдат напляскани. Казваш, че съм те покрил с позор. А с какъв позор покриваш ти всички нас?

— Виждам, че решението ми е правилно. Твоите братя никога не биха разговаряли с мен по този начин. Майка ти беше същата като теб. Нито ти, нито тя сте постигнали някога каквото и да било.

— Майка ми всъщност ме научи да правя нещо. Затова сега живее в Русия. Не можеше да понася повече обидите и изневерите ти. За нея бракът означаваше нещо. А сега едно от копелетата ти ще управлява страната? Колко уместно. Някои казват, че самият ти си копеле.

Когато баща му проговори, гласът му преливаше от гняв:

— Никога повече няма да разговарям с теб. Не се мяркай пред очите ми.

— За мен това ще е удоволствие. Но искам да запомниш едно нещо. — Той впери пронизващ поглед в очите на баща си. — Аз не съм книжен тигър.

Ким препрочете сцената и я хареса, макар да не отразяваше особено правдиво разговора между него и баща му след инцидента с токийския Дисниленд. Истината бе, че баща му бе наредил да го набият и бе наблюдавал как подчинените му го налагат с юмруци. А докато синът лежеше на пода с разбити устни и шуртяща от носа кръв, баща му спокойно го бе уведомил, че го лишава от наследство. И той нищо не бе казал в отговор. Нито една дума.

Сегашната версия беше далеч по-добра и доколкото баща му беше отдавна мъртъв, не беше останала нито една по-съществена фигура, която да я оспори. Някой ден, когато хората прочетяха за подвизите му — а те непременно щяха да прочетат — историята щеше да отбележи, че той по рождение е бил обречен на величие.

Вратата се отвори и Хана влезе вътре. Той я бе инструктирал как да подмами Малоун в стаята на Ларкс, после да се скрие под леглото и да го изчака да се приближи. Американецът щеше да се хване в капана, това беше сигурно. Разбирането на човешката природа беше друга негова страст.

— В безсъзнание е — каза тя. — Но най-напред претърси стаята за чантата.

Претърсването значеше нещо. Ким нямаше представа за кого работи американецът, нито защо се интересува от Ларкс. Но колкото и малка да беше вероятността да е изпратен от американското правителство, той бе решил да не го убива. Още едно убийство само щеше да привлече внимание — последното, което му бе нужно. За предпочитане бе да го забави, да усложни живота му, а за целта едва ли имаше по-добър начин от това да го открият в една и съща стая с покойник.

— Дрехите му бяха влажни и миришеха — продължи Хана.

— Имаш ли представа защо?

Тя поклати глава.

— Господин Малоун ще бъде в безсъзнание няколко часа — усмихна се той. — Имаме време да си починем и да сме готови. — Той посочи с ръка към лаптопа. — Но най-напред съм ти приготвил нещо за четене. Някои подробности за отношенията между мен и дядо ти. Важно е да знаеш какво точно се е случило между нас. Мисля, че ще ти се стори поучително.