Стив Бери
Заплахата на патриота (19)

18

Изабела изпрати Малоун с поглед, докато излизаше от каютата на Ларкс; вратата се затвори зад гърба му с метално щракване. За щастие, тя се беше събудила още в 4 сутринта. Когато бе стигнала до каютата на Ларкс, бе забелязала открехнатата врата, подпряна отвътре с резето. Малоун беше прав: това си беше жива покана. Вътре бе открила Ларкс и Малоун, видимо упоен. Не го бе излъгала — на левия му крак имаше дупчица от убождане. Не беше трудно да се досети и кой е виновникът. Ким Чен Ин. Кой друг би могъл да бъде? И Ким, и Малоун бяха прекарали целия круиз на борда, като и двамата следяха отблизо Ларкс. Малоун лично; Ким — чрез невъзмутимата си дъщеря.

Ама че бъркотия.

Ким очевидно знаеше за Малоун. Изабела не го бе излъгала. Бившият агент беше прецакал няколко месеца упорита работа. Тя старателно бе стояла на разстояние през цялото пътуване, като си бе слагала перуки и други дегизировки. И все още не знаеше защо Малоун е на кораба. Бе докладвала за присъствието му още преди десет дни, но от министерство не й бяха казали нищо, освен да държи Ларкс под око, да се оглежда за Ким и да наблюдава Малоун. Най-много я притесняваше обстоятелството, че не беше открила черната кожена чанта в стаята на Ларкс. За последен път бе видяла стареца да я държи на коленете си по време на вечеря. Беше предположила, че нещо трябва да се случи днес при слизането им от кораба. Нейният служител вече бе проверил. Резервацията за обратния полет на Ларкс беше чак вдругиден.

Тя не обичаше изненадите, особено онези, които объркваха внимателно съставените й планове. Подготовката беше ключът към успеха на една операция. А тя се беше подготвила напълно. Тази операция си беше нейна и само нейна. Лично министърът на финансите я бе изпратил. Дори прекият й началник не знаеше къде е и какво върши. За пръв път бяха поискали от нея да подпише декларация за конфиденциалност, с която се задължаваше да не разкрива нищо от онова, което би могла да научи, под страх от затвор. Очевидно залогът беше безпрецедентно висок.

Дано все пак този Малоун се махнеше от тук. Имаше си предостатъчно грижи покрай смъртта на Ларкс и покрай факта, че Ким беше още жив. Ларкс и Ким бяха свързани помежду си. Тя знаеше това от подслушването на телефоните им и от следенето на електронната им поща. Всъщност Ким беше платил самолетните билети на Ларкс и круиза му, като идеята беше американецът да му уреди среща с Анан Уейн Хауъл. Нейните инструкции бяха да ги наблюдава, след което да прибере на сигурно място откраднатите документи. Които сега най-вероятно се намираха в ръцете на Ким. И то благодарение на Малоун.

Тя поклати глава. Цял живот бе очаквала този шанс. Нима се бе разминала с него?

* * *

Стефани вдигна глава, когато вратата на заседателната зала се отвори. Влезе Джо Леви, сам.

— Е, добре — каза Хариет. — Прочетохме всичко, което си отбелязал.

Той седна при тях на масата.

— Преди около два месеца от АНС засекли изходящ електронен трафик от Северна Корея, който се отнасял изцяло до Ким Чен Ин. Стефани, ти се оказа права. Човекът има репутация на идиот. Единственото, което го интересува, са пиенето и хазартът. Но изведнъж се превръща във важна фигура и Пхенян започва да съсредоточава вниманието си върху него. Говорят се разни небивалици, като конкретно се споменава книгата на Хауъл. По всичко личи, че и Ким се интересува от нея.

— Не бях забелязала такова нещо — каза Стефани. — А чета бюлетините на АНС всеки ден.

— Аз ограничих достъпа. Сводки на тази тема се доставят само на финансите.

Тя знаеше, че всеки клон на американското разузнаване може да поиска приоритет, ограничавайки разпространението на даден вид информация само до служители от определен отдел или агенция. Но това беше рисковано.

Ако никой друг не знае онова, което знаеш ти, а е желателно да го знае, ясно е кой следва да поеме вината за евентуален провал. И все пак това беше ежедневие, понякога с единствената цел да се попречи деликатна информация да стане публично достояние и да стигне до медиите.

— Нека да позная — каза Хариет. — Ограничил си достъпа, защото името на Пол Ларкс се е споменавало в разговорите.

Той кимна.

— Това не бива да излиза от тук.

— А защо Ким се интересува от Хауъл и Ларкс? — попита Стефани.

— По всичко личи, че историята започва с Ким и Хауъл. След това Хауъл свързва Ким с Ларкс. Ние се намесихме късно и сме пропуснали доста предишни разговори, но знаем, че Ким се опитва да докаже една стара теория за Андрю Мелън. Хауъл пише за нея тук, в книгата си.

— Теория за какво? — попита Хариет.

— За един стар дълг на нашата държава.

И двете зачакаха обяснението на министъра на финансите.

— Доста е… сложно. Повече, отколкото имам намерение да навлизам в темата засега. Да кажем само, че вашата операция по издирването на Хауъл ми попречи да огранича щетите, причинени от Ларкс с изнасянето на онези документи и споделянето им с Хауъл и Ким.

— Какви щети? — попита Хариет.

— Не мога да дам подробности. А не е и важно с оглед на това, което искам от вас за момента. Достатъчно е да ви кажа, че досега няколко пъти сме се явявали пред този съд и сме си издействали заповеди за наблюдение на Ким, Ларкс и Хауъл. Те обичат да разменят имейли помежду си.

— Ларкс и Хауъл са американски граждани — каза Хариет. — Юрисдикцията на този съд се разпростира само върху чужденци.

Може би още една причина министърът на финансите да заобиколи Министерството на правосъдието в заявките си за издаване на заповеди за наблюдение.

— И двамата взаимодействат с чужд гражданин, с което застрашават националната ни сигурност. Следователно попадат в юрисдикцията на съда.

— Ким и Ларкс са контактували открито и целенасочено, така ли? — попита Хариет с тон на адвокат.

Леви кимна.

— Много пъти, макар Ларкс да не си дава сметка, че разговаря именно с Ким. Мисли, че насреща му е южнокорейски бизнесмен, живеещ в Европа, чиито компании са неправомерно обложени с данък от Съединените щати. Няма представа за истинската самоличност на Ким, или поне така ни се струва.

Нещо човъркаше отвътре Стефани.

— Вие сте знаели, че във Венеция се готви обир, нали така? Това е било работа на Ким. Искал е да задигне двайсетте милиона. Но не сте ни казали нищо и сте изложили моя човек на голям риск.

— Знаехме, че Ким ще посегне към парите — кимна той.

Това истински я вбеси.

— Ние не пращаме хората си слепешката в подобни ситуации. Никога.

Министърът на финансите не отговори.

— Каквото и да става — каза тя, — дано поне да е важно.

— Представа нямаш колко е важно.

— И какво искаш от нас? — попита Хариет.

— Да се оттеглите. Оставете на мен случая.

Хариет поклати глава.

— Стига с тия игрички, Джо.

Стефани бе чувала и преди този тон.

— Това, с което си се захванал, не е по силите ти.

— Но е по твоите, така ли?

— Затова разполагам с отряд „Магелан“. Точно по тяхната част е. Поемаш безумни рискове, говориш ми с недомлъвки, избягваш въпросите ми. Нямам избор. Ще отнеса въпроса до Белия дом.

Стефани погледна часовника си и се досети какво става във Венеция.

— Круизният кораб в този момент стоварва пътниците.

— Обади се на хората си — каза Хариет. — Информирай ги за ситуацията.

Вратата на заседателната зала се отвори рязко. Влезе някакъв мъж. Висок, широкоплещест, с гъста посивяла коса, облечен с риза без вратовръзка, отгоре с характерно пилотско яке с избродиран отляво на гърдите герб на президента на Съединените щати.

— Добър вечер — каза Дани Даниълс.